Днес в зала 272-ра на Ректората беше официално открит Третият международен конгрес по българистика. Събитието, което се провежда за първи път след 1986 г., е част от програмата, с която най-старото висше училище в България отбелязва през 2013 г. своята 125-та годишнина.
На откриването присъстваха президентът на Републиката Росен Плевнелиев, под чийто патронаж се провежда конгресът, председателят на Народното събрание Михаил Миков, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов.
В словото си ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев подчерта, че днешният 24 май е различен от обичайните.
„Необичаен е. Не се събираме в привичната ни Аула магна. Надявам се ще ни извините. Искахме повече хора да бъдат съпричастни с празника. Не сме имали никога толкова чужди гости. И то не какви да е, а интелектуалци. Интелектуалци от висока проба. Не сме имали удоволствието да говорим пред тях на български език без да се налага превод“, подчерта той.
„И заедно с това празникът си е същият. Празник на духа, на свободния дух. На който символ са светите братя Кирил и Методий, преборили се за свободното слово, за различното слово, неоковано от догми и ограничения. Празник, в който гледаме към бъдещето. Празник на съзиждането, на най-важното съзиждане, на това, което ще остане в историята дълго след като са си отишли и последните материални белези на нашето време“, допълни проф. Илчев.
„Начесто, отвратени от политическите боричкания, от бездуховни водачи, от унило ежедневие, се отчайваме. Но трябва да се преборим с отвращението и да останем верни на пътя, който сме поели. Улисани в дребнави крамоли, удавени в разпри,у угрижени как да разпарчетосаме националното богатство, сме изложени на опасността да загубим най-ценното, завещано ни от дедите – българския възрожденски дух“, припомни ректорът на Софийския университет.
Не е лесно да правиш празник на духовността в наше време. Лесно е речи да държиш. Вярно, че днес е празник на словото, но призовавам държавниците, които седят тук, да преминат от слова към дела. Защото на слова се наслушахме, а на „дела“ в кавички не само се нагледахме, но дълго още ще се борим с последиците от тях. Еврейска поговорка казва, че „ако изпуснеш злато и книга, първо вдигни книгата“. В последните години често изпускахме златото без да вдигнем книгата“, каза още проф. Илчев.
Той призовава държавата да влезе в ролята си и да подкрепя качеството, защото само качеството във всяка една област може да ни изведе напред и припомни, че само преди месец и половина академичната общност на Софийския университет прие декларация до Народното събрание. В нея се настоява веднага след изборите Народното събрание и новото правителство да вземат необходимите решения. Ако това не се случи, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще покаже по категоричен начин, че досега се е въздържал от протести не защото няма нуждата сила за тях, а защото има опасност тази сила да се окаже твърде голяма.
Независимо от това кой е на власт и какво ще е правителството, нашите искания си остават същите, защото това са искания, насочени към едно по-добро общество, подчерта проф. Иван Илчев.
Той поздрави колегите българисти с общия празник и им благодари, че са приели поканата на Софийския университет. „От три десетилетия комай България е загърбила приятелите си, а не престава да хленчи и да се оплаква от незавидния образ на българите в Европа. Днес е празник на българското възраждане, затова възраждаме този празник на приятелството. Надяваме се, че конгресът ще постави едно ново начало и държавата, която и сега прояви нищожен интерес към инициативата ни, най-накрая ще влезе в ролята си и ще подкрепя пазителите на българската духовност и разпространителите на българската култура.“
Ректорът припомни, че в Елада митиленците смятали за по-тежко от всички наказания да прекараш живота си без да познаваш буквите и изкуствата. Та като побеждавали във война забранявали на децата на победения да учат. „Как допуснахме сами да се докараме до този хал – децата да загърбят училището, медиите да славят чужди висши училища?“
„Но въпреки всичко духовността и културата са обречени на успех. В последните години се терзаем дали книгата такава, каквато я знаем, не си отива в миналото. Че и на нашия конгрес има специална секция посветена на дигитализацията – тема, която не би ни хрумнала преди десетилетие. Но когато триста души във фейсбук победно вдигат палец, за да оценят високо стихотворението на Валери Петров за хвърчащите хора, това е надеждата, това е връзката между старата и новата грамотност“, допълни проф. Илчев.
„С усилията си ние хвърляме мост между миналото, сегашното и бъдещето. И доказателство за това са наградите Питагор, носещи името на древния мислител и връчени преди три дни на наши колеги, които създават бъдещето. Искам да повторя имената им: професор Вайсилов, доцент Литов, професор Тони Спасов. Защото върховна задача на Университета с главна буква е да създава бъдещето. Ние сме пазители на бъдещето, на цветното бъдеще, родено от мечтатели, на нееднаквото, различното бъдеще. Да бъдем достойни за нашето служение“, завърши тържествените си думи ректорът на Софийския университет.
Президентът благодари за възможността да даде приветствието си на високия научен форум, който по инициатива на Софийския университет бе възстановен след повече от двайсетгодишно прекъсване. „Този форум е изключително важен, защото той отново ще припомни на света, че България е класическа страна на славянската писменост, средище на древна материална и духовна култура, въздействала многостранно и в широки наднационални пространства за изграждането на цели дялове и направления от европейската цивилизация. Международният престиж на България до голяма степен се гради на постиженията на българистиката, на изтъкнатите изследователи, преводачи и талантливи популяризатори на българската култура“ – изтъкна г-н Плевнелиев.
Припомняйки, че тази година честваме 1150-та годишнина от създаването на славянската писменост от светите братя Константин-Кирил и Методий, президентът на републиката отбеляза, че и днес делото на славянските просветители е една от най-грандиозните културни епопеи, които помни историята на Европа. „Делото на двамата братя далеч надхвърля целите на мисионерска дейност – създавайки азбуката и книжовен език за богослужение на роден език, те показаха, че народите са равноправни в духовните постижения на своята култура и своята история.“ – допълни Плевнелиев.
В поздравителното си слово президентът подчерта изключително важната роля на българистиката: „Културната политика в чужбина е основният генератор за формиране на представата у другите народи за една нация – за нейната древна и съвременна история, за изтъкнатите й творци и непреходни ценности.“ Плевнелиев отбеляза още, че водещ фактор в полето на научната българистика, в културните прояви, в провеждане на стратегията по достъпа до произведения на емблематични български автори са учените и преподавателите, преводачите, специалистите по история, език, литература и фолклор.
„Ползата от развитието на българистиката е несъмнена, - бе категоричен президентът, - тъй като се обменят не само опит, знания и идеи, но се разширява кръгът на специалистите, които проучват развитието на българското културно наследство от древността до наши дни. Българистиката има важно значение за мястото на страната в културното пространство на Европа и на света. С оглед съвременните приоритети българистиката е не само средство за разпространение на постиженията на България в широки обществени кръгове, но може и трябва да стане важен лост за насочване на интереса на чуждестранни личности и институции към съвременната икономика на страната, за популяризиране и подпомагане на съвременната българска наука, изкуство и култура. Това има значение за просперитета на България като цяло.“
В края на тържеството ректорът на СУ връчи на ректора на Славянския университет в Баку проф. Камал Абдуллаев Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.
Проф. Иван Илчев награди победителите в Седмия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски”. В категория стихотворение победител е Стефан Радев от ГГФ, СУ, а победител в категорията разказ е Петър Чиновски от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Председателят на Фондация „Блага Димитрова“ годишната стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ на студентката от Факултета по славянски филологии Мария Маринова.
По-рано през деня по традиция ректорът на Софийския университет, Аакадемическият съвет и участници н Третия межданероден конгрес по българистика се включиха в шествието по повод празника и в тържествената церемония на паметника на светите братя Кирил и Методий. Академическото шествие беше водено от студенти, носещи ректорския жезъл, знамето на Университета и копието на Оксфордския жезъл, подарък на Софийския университет. За първи път от 1988 г., когато е отбелязан вековният юбилей на Софийския университет, копието на ректорския жезъл, дар от Оксфордския университет, напусна мястото си във витрината на Музея на университета в чест на събирането на толкова много приятели на страната ни, вземащи участие в Третия конгрес по българистика.
На 24 май 1936 г., на празника на първопросветителите светите братя Кирил и Методий, председателят на Балканския комитет в Лондон Сър Едуард Бойл осъществява уникална външнополитическа инициатива. С одобрението на Оксфордския университет в лицето на неговия канцлер лорд Халифакс и ректора Линдсе сър Едуард Бойл връчва в присъствието на представителите на българските официални институции и професорското тяло на ректора на Софийския университет акад. Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е ярък израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. “Истинско щастие е за нас, млад народ, излязъл на попрището на свободното умствено развитие едва преди 60 години, че можем да се приобщим и чрез днешния знаменателен дар към благородното дело на Оксфордския университет, който Вие, уважаеми сър Едуард, представяте така достойно”, заявява в словото си тогава акад. М. Арнаудов.
