Приключи поредната работна среща на експерти от международния екип по проекта „Религия и мултикултурност. Образователни методи за църковни лидери” (CULTA: Religion and Multiculturality: Educational Pathways for Local Church Leaders). Срещата се проведе в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Проектът се реализира в рамките на международното сътрудничество по Европейската програма за продължаващо обучение (Програма „Учене през целия живот”) и секторна програма „Грюндвиг”. Изпълнението на проекта обединява усилията на богослови и изследователи от България, Румъния, Естония, Норвегия, Холандия и Италия и има за цел да идентифицира ключовите компетенции, потребности и добри практики на църковни служители и духовни лидери, насочени към изграждане на отношения на диалог и сътрудничество с представители на други религиозни общности.
Участник от българска страна беше Фондация за регионално развитие в сътрудничество с преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Целта на проекта е да изследва отношението на християнските свещенослужители и духовни пастири от шестте европейски държави – три източноевропейски и три западноевропейски – към съвременните проблеми на религиозния плурализъм и срещата на религиозните общности на локално ниво с културното многообразие в съвременното общество, както и да се идентифицират ключовите компетенции и образователни потребности на духовните лидери в тази насока, като се очертаят основните проблеми и възможности, които се разкриват пред техните общности във връзка с предизвикателствата на религиозното разнообразие в съвременния европейски социо-културен контекст.
По-конкретно задачите на проекта са свързани с необходимостта да се изследват моделите и практиките за културно взаимодействие и междурелигиозен диалог, които християнските общности и техните духовни лидери в страните от Европейския съюз се налага да развиват в условията на съвременното мултикултурно общество и предвид предизвикателствата пред локалните общности, свързани с глобализацията и миграцията в съвременния свят.
През първия етап от изследователските дейности по проекта, който обхващаше периода от месец октомври 2012 до юли 2013 година, бяха очертани методологичните рамки на изследването и съответните целеви групи от християнски свещеници и църковни служители в избраните държави. През този първи етап от програмата на проекта бяха проведени множество работни срещи на експертите от екипа в различни градове от страните, които участват в изследването. Бяха изработени и стандартизирани подходи и инструменти за емпирични изследвания и анализ.
Чрез изработването на анкетни карти по стандартен образец беше проведено анкетно проучване сред целевите групи и бяха идентифицирани основните проблеми и образователни нужди на подбрани православни свещеници и християнски лидери в различните страни. Успоредно с това бяха изведени на преден план по-характерни казуси от всяка една от страните, които илюстрират изследваната проблематика на междурелигиозния диалог и междукултурното сътрудничество.
Във фокуса на изследването бяха поставени проблемите на миграцията и появата на нови емигрантски общности, необходимостта от съжителство, диалог и сътрудничество между представителите на различните християнски църковни общности и отношенията им с други религиозни групи, уменията на духовните лидери за подобен тип комуникация и традициите на добро съжителство. Бяха изследвани проблемите на религиозната идентичност и мисионерското служение в различни енории от градски или селски тип, различните културни и обществени условия, в които се намират религиозните общности и причините и факторите за поява на потенциално напрежение, което възниква между представителите на различни общности на локално или национално равнище.
В изследването на българските локални общности са включени различни по своя социален състав и характер енории и енорийски църковни центрове, които се намират както в по-големите градове на страната като София, Пловдив и Варна, така и в по-малки по мащаб, но важни църковни и административни градски центрове като Враца, Видин и Кърджали. Важно място също така имат и селските енории, които се намират в по-отдалечени, погранични и слаборазвити региони на страната, какъвто е например североизточният район на Русенска епархия, който граничи чрез река Дунав със съседна Румъния. Разнообразният характер и социален състав на изследваните локални общности и ролята на техните свещеници дава по-пълна картина за основните пастирски, духовно-просветни, религиозни и социални функции и дейности, които те развиват заедно със своите енории, а също така и за характера и обхвата на тяхното мисионерско служение.
На различно равнище и чрез специално определени представители - епископи или енорийски свещеници и богослови, Българската православна църква участва в различни инициативи за междухристиянски и междурелигиозен диалог. През последните години се наблюдава известно нарастване на чувствителността и активността на Българската православна църква по тези важни съвременни въпроси на междукултурния диалог, толерантността и съвместното съжителство. Инициативата за подкрепа на сирийските бежанци от страна на представители на Видинска епархия, която наскоро беше представена пред обществото от епископи и клирици на Българската православна църква, чрез готовността за предоставяне на православни манастири като центрове за убежище за бедстващи лица от друга религия, са красноречиво свидетелство за християнското милосърдие и за църковната традиция на гостоприемство и грижа за нуждаещите се ближни. Това е едно поредно доказателство за християнската духовна традиция на диалог, толерантност, сътрудничество и подкрепа за бедстващите хора, независимо от тяхната религиозна принадлежност и културна идентичност.
След направения аналитичен обзор на първоначалните данни от проучването, обработка на емпиричните данни на базата на извършените наблюдения и събраната информация от анкетните проучвания сред православни свещенослужители и духовни пастири от други християнски църковни общности, се пристъпи към по-детайлни проучвания и идентифициране на конкретните нужди и потребности от допълнително обучение за тяхното служение. Събраните данни от натрупаната информация, оценката за проблемите в различните страни и анализите на конкретни казуси се публикуват на специален интернет-сайт на проекта (www.cultaproject.eu).
През следващите етапи от програмата на проекта се направи оценка и анализ на добрите традиции и практики, представиха се изградените модели и анализ на новите предизвикателства, които могат да бъдат използвани в дейността на християнските духовни лидери от различните страни. На преден план бяха изведени добрите практики, които могат да бъдат прилагани в контекста и на други европейски страни като работещи църковни модели за изграждане и консолидиране на религиозните общности и за служение на ближните. Бяха организирани серия от обучителни семинари и работни срещи между участниците в проекта с цел обмяна на натрупания полезен опит от проведените изследвания. Също така предстои да бъде изработено ръководство за обучение на християнски лидери и църковни служители за придобиване на компетенции при водене на междурелигиозен диалог и ползотворно междукултурно сътрудничество в рамките на техните църковни общности.