Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Публичен дебат по повод 25-та годишнина от посещението на Франсоа Митеран в София „Да живее демокрацията! 25 години преход в Европа“

   
Публичен дебат по повод 25-та годишнина от посещението на Франсоа Митеран в София „Да живее демокрацията! 25 години преход в Европа“

В зала 224 на СУ „Св. Климент Охридски“ днес бе отбелязана 25-годишнината от посещението на Франсоа Митеран в София. Събитието е организирано от посолството на Република Франция в България, Френския институт, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Червената къща.

На откриването на дискусията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев, министърът по европейските въпроси на Франция Тиери Репентен, посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер Дьо Кабан, президентът д-р Желю Желев, преподаватели и студенти.

Събитието откри проф. Ингрид Шикова от катедра „Европеистика“ на Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя припомни пред аудиторията в препълнената зала посещението на току-що преизбрания тогава френски президент Франсоа Митеран в България, което се състоя точно преди 25 години, няколко месеца преди падането на Берлинската стена, част от посещенията в така наречената Друга Европа: „Френският президент се среща във френското посолство с 12 известни интелектуалци. Всички вие знаете техните имена. Един от тях – д-р Желю Желев, който в последствие става първият демократично избран президент на Република България. Аз искам сърдечно да благодаря на д-р Желю Желев, че той днес е сред нас.

5

Проф. Шикова припомни, че президентът Митеран провежда среща и с български студенти в Софийския университет, както и факта, че тогава в препълнената зала се задават и твърде неудобни за тогавашната власт въпроси. „Закуската на инакомислещите интелектуалци и срещата със студентите са образите в тази препълнена, както и сега зала. Зала, пълна не само със студенти, зала, пълна и със свободолюбив дух. Това посещение донася надежда, която самият президент Митеран формулира така: В Другата Европа, имам усещането, че вратите на следващия век ще се отворят с полъха на свободата. Този полъх ще мине през вратите, през прозорците“. Тази фраза носи първият дъх на промяната, на свободата.

Проф. Шикова подчерта, че днес отдаваме дължимото на тази 25-годишнина от това историческо за България събитие. „В тази зала има много млади хора, които по това време дори не са били родени. Но има и хора, които по това време бяхме млади. И които би трябвало да се почувстваме длъжни да разкажем, а младите трябва да научат. Да разкажем за това, че свободата не винаги е съществувала, че тя не е подарена и че ние трябва да я защитаваме. Най-естественото място на днешното събитие е Софийският университет, който по думите на нашия уважаван ректор проф. Илчев е символ на интелектуалното несъгласие и оазис на свободолюбивия дух.“

Ректорът проф. дин Иван Илчев изрази удоволствието си да приветства в този ден гостите в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Не е случайно, че тази среща се провежда в Софийския университет, където съвсем скоро отбелязахме век и четвърт от неговото основаване. Не е случайно, че срещата с президента на Франция г-н Митеран се състоя преди 25 години именно в Софийския университет. Това беше израз на обществения кипеж през втората половина на 80-те години, един от чиито основни центрове бе Софийският университет. Не на всички ни бе ясно каква точно промяна търсим тогава, но ни бе ясно, че промяна е нужна. Тук, в знаковото „Яйце“, чийто ремонт ще започне съвсем скоро, за да възвърне поне част от старата си слава, бяха обсъждани – често наивно, но винаги с плам, варианти за бъдещето на България и българското общество. Тук бяха основани някои от първите организации, които си поставиха за цел промяната. Преподавателите и студентите от Софийския университет стояха в основата на многобройните, възникващи тогава граждански организации“, каза проф. Илчев.

Ректорът хвърли своеобразен мост между събитието преди 25 години и към наскоро отминалите, но все още продължаващи събития: „Въпреки разноречивите тълкувания на цели, средства, методи и участие в акциите на протеста в българското общество, самият факт на протеста означава, че Софийският университет продължава да бъде място на интелектуално несъгласие, място, което възбужда спорове, място, в което се провеждат действия, които до голяма степен вълнуват блатото на посредствеността у нас.“

Проф. Илчев пожела на участниците в конференцията успех в разтълкуването на противоречивия ни път през изтеклите две десетилетия и половина и изрази надеждата, че ще се родят нови идеи за развитието ни в следващите десетилетия.

Проф. Ингрид Шикова заяви, че посещението на Франсоа Митеран в България оставя трайна следа в отношенията между България и Франция. Тя определи тогавашната среща като едно общо привличане, която създава една трайна връзка между двете страни и двете нации. „Може би защото това беше първото посещение на френски държавен глава в България. Може би защото, без да го знаем, това беше началото на една много решаваща година. А може би и затова, че Франсоа Митеран наистина беше проповедник на тази свобода, която днес ни събира в европейското семейство“ – подчерта проф. Шикова. Тя припомни още, че по време на това посещение се заражда и идеята България да стане част от Франкофонската общност и цитира президента Желев, че френският президент е обявен за кръстник на младата антикомунистическа опозиция в България.

21

Днес, 25 години по-късно ние сме събрани тук на публичен дебат „Да живее демокрацията! 25 години преход в Европа“, организиран от посолството на Франция и от Френския институт в България, Софийския университет и Червената къща. И отново имаме висок гост - г-н Тиери Репентен, министър по европейските въпроси на Франция.“

Проф. Шикова накратко представи кариерата на Тиери Репентен, добави и факти, които са извън официалната му биография. „В политиката е по убеждение, както самият той твърди. Убеждение, че може да направи нещо за страната си. Защото според него в политиката не трябва да се влиза за собствена полза, не трябва да се влиза за себе си, а по-скоро за страната си. Извън политиката се вижда като ръководител на екип в предприятие. Обича да измерва рисковете. И ако имаше избор, сигурно щеше да бъде прекрасен високопланински водач.“

Министърът по европейските въпроси Тиери Репентен отбеляза в приветствието си, че за него е удоволствие днес, 25 години след посещението на президента на Френската република Франсоа Митеран в София, да бъде България и сред хората, които са направили историята на тази страна и са допринесли за установяването на демокрацията. „Сред вас са хора, които ще продължават да установяват демокрацията, защото това е дело, което не е никога завършено и което налага всяко едно поколение да му посвети една част от своята енергия“, каза министър Репентен.

Той припомни, че през 1989 година посещението на президента Франсоа Митеран е било възприето като полъх на надежда, а закуската му с интелектуалците, много известна не само в България, но и във Франция, е останала в историята на френско-българските отношения. По думите на Тиери Репентен посещението на Франсоа Митеран е дало възможност да се засвидетелства близостта между Франция и България, интелектуалната привързаност и с нова динамика да се възстанови връзката в рамките на общата съдба на двете държави. Такъв е духът и на настоящото посещение на френския министър по европейските въпроси.

Преди 25 години никой не си е представял, че България и Франция ще бъдат част от един и същи политически съюз, от един и същи военен алианс, никой не си е представял, че нашите две страни ще участват в голямото движение за обединение на Европа“, изтъкна министър Репентен и подчерта, че през последните 25 години в България са осъществени много структурни и политически промени, които са дали възможност страната да се присъедини към Европейския съюз. Тази интеграция продължава и е насочена към това Европа да стане по-силна и по-солидарна, в която различията в стандарта на живот са призвани да изчезнат.

Днес ние имаме нужда от повече Европа, която мисли за бъдещето и защитава мястото си в света, която защитава още по-добре гражданите си срещу икономическите и социални сътресения, която по-добре гарантира демокрацията и публичните свободи във всяка една от държавите-членки“, заяви Тиери Репентен. Той изрази убеждението си, че всяка една страните-членки на съюза трябва да остане солидно вкоренена в обща динамика с политики и практики на управление на национално ниво, като се спазват принципите, които основополагат европейското изграждане – солидността на една съвкупност, която същевременно означава устойчивост на всеки един от компонентите. „Европа е пъзел, всяка част от пъзела дава възможност на всички участници да имат съдба и проект, които да бъдат завършени. Трябва да сме бдителни, така че всяка една от частите на пъзела да намери своето естествено място“, призова Тиери Репентен.

Той подчерта, че Европа няма друга алтернатива освен да продължи да се интегрира; интеграция, осъществена не за един ден, а постепенно, така че народите да се сближат и да се изгради общата съдба. Той припомни, че през 2014 година, когато отбелязваме 100-ата годишнина от началото на Първата световна война, поредица от събития ще демонстрират волята на Европа бъдещите поколения никога повече да не воюват.

7

Министър Репентен изтъкна усилията, които страната ни е положила, за да се доближи до достигнатото ниво на развитие на Европейския съюз и подчерта, че днес отговорността е съвместна, проектът е общ и в него всяка страна трябва да участва в изграждането на Европа и не може да ограничава дейността си до управлението на общите политики. „Амбицията на Европа е това да бъде обединяващ политически проект за една утрешна Европа, в която всеки един от нашите съграждани трябва да има възможност да работи, да има по-добро бъдеще, това е европейската мечта и всеки един от нас трябва да е уверен, че всяко следващо поколение ще се справи по-добре от предходното. Затова трябва да работим всички заедно, защото само солидарна Европа ще ни даде възможност да бъдем на висотата на предизвикателствата, които ни очакват“, каза Тиери Репентен.

Министърът заяви, че Европейският съюз е воден от изискването за постигане на икономически растеж и заетост и това приоритет, който се подкрепя на европейско ниво и с финансовата рамка за периода 2014-2020 г., от която се очаква да бъде много мощен лост за развитието на кохезионната политика. Според него увеличаването на капитала на Европейската инвестиционна банка ще даде възможност за подпомагане на малкия и среден бизнес с цел отваряне на нови перспективи за поколенията, които да могат да живеят и да работят в своите страни. Министърът изтъкна специално удвояването на средствата по програма „Еразъм“ - 16 милиарда евро за периода 2014 – 2020 година. „Това означава да се даде възможност на повече европейски студенти да видят какво се случва извън границите на тяхната страна, защото европейските проекти преминават също през шанса, който може да има човек да разбере какво се случва другаде, да се върне по-богат със знания“, подчерта Тиери Репентен.

2

Това, което България постигна от икономическа гледна точка, за да се присъедини към ЕС преди седем години, е невероятно. Вие вече дори пожънахте резултати. Въпреки кризата през 2008 година и рецесията вие продължавате да наваксвате изоставането“, изтъкна министърът и отбеляза, че много френски предприятия са се установили в България през последните двадесет години, развиват дейност и създават работни места. „Ние желаем да бъдат създадени условия, за да бъдат нашите инвестиции още по-сериозни и икономическият ни обмен да бъде на висотата на двустранните ни отношения, на висотата на франкофонията, която продължава да бъде голяма ценност, както и на нивото на нашия университетски и културен обмен“, допълни той.

В духа на надслова на днешната дискусия „Да живее демокрацията!“ министър Репентен изтъкна, че функционираща демокрация е тази, в която се спазва текстът и духът на конституцията, има правова държава, автономни органи , свобода да се води дебат, а информацията не е подчинена на цензура и предварителен контрол, както и свободни медии, които не се подчиняват на държавата или на частни интереси. „Демокрацията никога не е постоянна и завършена, тя е в постоянно движение“, подчерта Тиери Репентен.

Отбелязването на годишнината от посещението на Франсоа Митеран ни приканва да измерим мащаба на пътя, който ние всички сме извървели в качеството ни на европейци, да оценим и пътя, който още трябва да извървим. Искам да пожелая всички заедно да можем да направим така, че Европа да спази обещанието си за един по-солидарен континент, по-интегриран в обещанието си да създаде възможност на всеки да изгради по-добро бъдеще и основополагащото обещание за мир, демокрация и свобода“, каза в заключение министърът по европейските въпроси на Франция.

Дискусията продължава днес с обсъждания в рамките на три панела за: края на прехода, за справянето с предизвикателствата и Европейския съюз и за мястото на гражданите.

Програма

11 ч. – 12 ч. : Откриване

- проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

- г-н Тиери Репентен, министър по европейските въпроси

Дебат с публиката

12 ч. – 13.30 ч.: Краят на прехода?

Периодите на преход след 1989: как се развиха институциите и икономиката? Поява на гражданското общество, ново отношение към държавата...

В бившите комунистически страни демокрацията страда от слабата правова държава. Нови опасности заплашват всички европейски страни, но най-вече младите демокрации: популизъм, липса на толерантност, ескалация на крайностите

Участници: Алфредо Фосколо (бивш политически затворник, участник в изграждането на историческата памет), Михал Хавран (словашки блогър), Ивайло Знеполски (бивш министър на културата, Софийски университет); Жюлиен Арну (Изследователски и образователен център за административни и публични науки в университета Париж ІІ).

Модератор: Антоний Гълъбов (Нов български университет).

14.30 ч. – 16 ч. : За да се справим с предизвикателствата... Европейският съюз?

След присъединяването към Европейския съюз, който е общност на обмен на практики и на идеи, какви са новите пречки и/или необходимата подкрепа?

Каква е България в Европейския съюз: какъв е проектът на България за Европейския съюз и какъв е проектът на Европейския съюз за България? Уместен ли е въпросът за съвместимостта на съвременна България с общността на Европейския съюз?

Участници: Георги Димитров (катедра Европеистика, Софийски университет), Силви Кауфман (журналист, в. Льо Монд), Ингрид Шикова (катедра Европеистика, Софийски университет), Антоний Тодоров (департамент Политически науки, Нов български университет), Свитлана Залишчук (координатор на движението "Честно" и на гражданската кампания "New Citizen").

Модератор: Любов Панайотова (директор на Европейски институт, София).

16.30 ч. – 18 ч. : Къде е мястото на гражданите?

Ролята на новите форми на демокрация за гражданското общество в политическия преход след 1989 година.

Развитието на гражданствеността и мобилизацията на общностите – перила на демокрацията или преддверие на политиката?

Новите очертания на ангажираността.

Къде е мястото на гражданите, изправени пред различните форми на популизъм?

Участници: Десислава Бошнакова (блогър, Нов български университет, Светла Енчева (блогър), Асен Генов (блогър), Камен Киров (студент, „Философия“, гл. секретар на Студентския съвет при Софийския университет), Атанас Янев и Делян Данаилов (студенти по право), Радина Банова и Мила Станчева ("Ранобудните студенти").

Модератор: Анна Кръстева (департамент Политически науки, Нов български университет).