На събитието присъстваха посланикът на Италия Марко Контичели, заместник-ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, деканът на Юридическия факултет проф. д-р Сашо Пенов, преподаватели, юристи, студенти и гости.

Проф. Джузепе Консоло поздрави присъстващите в залата, като се обърна към всички на български език със „Скъпи приятели“. Той благодари на академичната общност в Софийския университет и по-специално на ректора проф. дин Иван Илчев, на декана на Юридическия факултет проф. дюн Сашо Пенов, на Мартин Беловски, на всички приятели, които са участвали в събитията, свързани с датата 13 май 1981 година, или както го нарече проф. Консоло - „процеса на века”.

Проф. Консоло отбеляза, че за него най-важното нещо е да бъде сред студентите, защото така се чувства като у дома.

„Вие, българските граждани, имате привилегията, която може би не осъзнавате, но тя е много важна. На български език има една дума, която е най-дългата българска дума, която означава „никога не нарушавайте конституционните норми”: непротивоконституционствувателствувайте”, каза професорът.

Той обясни, че тази концепция за неприкосновеността на конституционните норми по различен начин присъства в най-развитите конституции в света, сред които е и българската: „Много добре знаете, че конституцията е майка на законите на всяка страна, това е защитната обвивка, в която се движат всички граждани на дадена страна. Ние трябва да спазваме закона и преди всеки закон – конституционния закон, защото самата конституция ни налага да го направим. Но защо съществува задължение да се спазва конституцията?”, попита гостите проф. Консоло.

Според теориите на някои юристи, които той не споделя, Конституцията трябва да се спазва, защото без нея правото се превръща в субективно право. Правото, което имат всички граждани, според някои юристи трябва да действа в областта на кодифицираната норма, която ни задължава да я спазваме.

Според проф. Консоло обаче различните видове субективно право и по- специално политическите права, не са правото да се движиш в юридическата норма, сякаш тя е извън гражданите и трябва да се спазва, само защото така е написано: „Аз смятам, че това е полагащо се право на всички граждани, което да изискваме на висок глас, и поведението на гражданите трябва да се кодифицира и превърне в норма. Това е не само мое виждане, но и на много мои колеги, специалисти по конституционно право. Волята на гражданите, която се превръща в закон – това е демокрацията.”, каза лекторът.

Той цитира Уинстън Чърчил, според когото демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, измислени някога.

„Демократичността в една страна се измерва с бързината, с която се трансформира волята на гражданите в закон. Колкото по-демократична е една страна, толкова по-бързо се превръща в закон гражданската воля. Ако волята на гражданите не се превърне в закон, демокрацията умира и се превръща в диктаторски режим.”, добави още проф. Джузепе Консоло.

Лекторът отбеляза, че има близки отношения със своите приятели българите и случилото се на 13 май 1981 година – атентатът срещу папа Йоан-Павел II, без съмнение е извършен от Мехмет Али Агджа. Проф. Консоло разказа как Агджа успява да избяга от затвора, преоблечен като турски офицер, отдавайки почести на пазачите в затвора. Две години след атентата са арестувани за съучастие Сергей Иванов Антонов и Тодор Айвазов. „В момента, в който арестуваха Сергей Антонов в България, той пътуваше към Италия, и според мен тези трима българи бяха най-малко въвлечени, тъй като според мен щяха да избягат от Италия. Аз бях назначен като адвокат за защитата на тримата българи, и не след дълго забелязах, че те нямат нищо общо с атентата към папата.”, отбеляза проф. Консоло.

Той посочи, че е спечелил съдебния процес благодарение на ефикасността на италианската конституция. На първо място проф. Консоло изтъква пред съдията, че Сергей Антонов е в затвора, а той не трябва да се признава за виновен до неговата официална присъда. На базата на тази норма субектът трябва да бъде считан за невинен до издаването на окончателно решение, което да доказва обратното (чл. 27, параграф 2). Този член произвежда закон, който става фундаментална норма в много международни конвенции, включително член 48 в Хартата за основните правата на ЕС, член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 14 от Международния пакт за граждански и политически права, който гласи, че „всяко лице, обвинено в извършването на криминално престъпление, се счита за невинно, до доказване на вината в съответствие със закона”.

„Прилагайки какво право съдията накара горкия Сергей Антонов да излежи 2 години предварителен затвор? Трябваше някой, и аз бях натоварен с тази задача, да обясни на съдиите, че трябва да имат като гаранция презумпцията за невинност до момента, в който не се докаже вината”, отбеляза проф. Консоло. Съществуват три права, съгласно които обвиняемият трябва да се третира като невинен човек и не трябва да бъде арестуван. Според съдията тази норма не винаги намира приложение – когато има опасност обвиняемият да избяга, да се компрометират доказателствата или да се повтори криминалното деяние. „Тогава папата вече беше под охрана, Сергей Антонов вече 2 години не беше избягал от Италия и нямаше опасност да се компроментират доказателствата. Така доказах, че обвинението срещу Антонов е клевета.”, разказа още лекторът.

Той отбеляза, че прокурорът Марини е поискал пускането на обвиняемите от затвора. „Можете да си представите общественото мнение. Бях интервюиран от вестник „24 часа”, в който благодарих на всички български приятели, които ми помагаха да водя разследването в този процес. Казах, което беше зле интерпретирано, че след като бяха пуснати от затвора Антонов, Айвазов и Василев, защо българския народ не поиска истинска справедливост и остави настрани този въпрос, сякаш това вече не е важно?, попита проф. Консоло. „Това петно, хвърлено върху българския народ е голям срам, и той няма нищо общо с атентата срещу папата. Някой трябва да ми обясни защо не се подаде иск срещу италианското правосъдие за тази огромна юридическа грешка”, отбеляза още лекторът.

Той разясни, че според италианското и българското правораздаване не е позволено да се задържа човек в подобен случай и когато човек като Антонов е прекарал 2 години в затвора, първите 6 месеца от които нямал право да говори със своя адвокат освен през много дебело стъкло – това означава да не можеш да проведеш конкретно своята защита. „Когато Антонов бе оправдан на първа инстанция, мисля, че той имаше право да получи от италианската държава едно справедливо обезщетение. Това е поправка, която трябва да се свърже с времето на неправомерно задържане, която той понесе”, категоричен беше проф. Консоло.

Второто правило, за което говори той, е правото на доказателства, тоест, обвинението трябва да докаже вината извън всякакво съмнение, а при най-малко съмнение – то е в полза на обвиняемия. Така че на практика процесът е трябвало да се прекрати веднага. „Не ми се иска да отварям страницата за политическите причини, които доведоха до това. Това, което стана е атентат не към папата, а към собствената ни конституция. Функциите на следователите и съдиите трябва да бъдат водени единствено от необходимостта да реконструират историческите факти и трябва да прилагат такъв метод на разследване, който да бъде напълно неутрален”, подчерта проф. Консоло. Той припомни чл. 27, параграф 3, който казва, че наказанията не могат да противоречат на чувството за човечност. „Но това са само думи и не отразяват отношението към Антонов, което противоречеше на конституцията. За съжаление Антонов, който почина скоро, така и не получи възмездие и оправдание на това поведение. Така че се надявам да има много хора, които ще си спомнят тази черна страница, която е черна не за България, а за италианското правосъдие”, каза лекторът и подчерта, че все пак гарантиският принцип функционира в италианското правосъдие.

„Изложих своите размишления за конституцията, опитайте се да ги възприемете, без да забравяте никога това, което казах в началото на своята лекция – „непротивоконституционствувателствувайте”, каза в заключение проф. Джузепе Консоло.