Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Проф. д-р Олга Младенова бe удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. д-р Олга Младенова бe удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

Проф. д-р Олга Младенова

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя тържествена церемония по удостояването на проф. д-р Олга Младенова, преподавател в Университета в Калгари, Канада, с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по славянски филологии на СУ и е за научния принос на проф. Олга Младенова в областта на славистиката и по повод нейна годишнина.

Церемонията бе открита от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Панайот Карагьозов, който отбеляза, че отличието „Доктор хонорис кауза“ е най-високото академично отличие на Алма матер и е връчено за първи път на Екзарх Йосиф през 1902 г. Пръв носител в областта на филологиите е поетът Иван Вазов, който получава отличието през 1920 година. Проф. Карагьозов отбеляза, че към този почетен научен клуб се присъединява и проф. Олга Младенова като 359-тия носител на отличието „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет.

„Проф. д-р Олга Младенова е световен учен и според своите научни постижения, и според нейното придвижване в света”, отбеляза деканът. Проф. д-р Олга Максимова е завършила специалност „Класическа филология“ в Букурещкия университет. Защитава докторска дисертация в Института за български език при БАН, където работи като изследовател и научен сътрудник. По-късно е научен сътрудник в Института за руски език на Руската академия на науките. От 1994 г. е преподавател в Университета в Калгари, от 2014 г. е ръководител на Департамента по лингвистика, езици и култури.

1

Специализирала е в областите славянски и балкански езици и култури, текстология, историческа лингвистика, етнолингвистика, семантика, прагматика и етнология. През 2013 г. печели награда за най-добър изследовател на Факултета по изкуствата в Университета в Калгари. Печели Хумболтова стипендия на Университета „Хумболт“ в Берлин през 2010 г. и на Берлинския свободен университет през 1992-1993 г., както и множество грантове за изследователи в Канада. Проф. Младенова е била гост-изследовател в Съветската академия на науките през 1986 г. и във Виенския университет през 1983-1984 г.

Проф. д-р Олга Младенова е инициатор и ръководител на редица проекти, посветени на изучаването на българския език, историята и контактите му с други езици. В тези проекти тя включва както български учени, така и студенти и докторанти от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет.

2

Член е на редакционните колегии на списание Linguistique balkanique (осем броя в периода 2003-2007 r.), Balkanistica (т. 23, 2010), Избрани произведения на Максим Сл. Младенов (1930-1992) под название Диалектология, Балканистика, Етнолингвистика. София, Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2008.

Проф. д-р Олга Младенова сред българските учени в чужбина, които са посветили цялата си научна дейност на българския език и са публикували множество изследвания на високо научно равнище. Тя е член на Северноамериканската асоциация за проучване на Югоизточна Европа и председател на организацията през последните шест години. Член е на три комисии на Международния комитет на славистите и на Изпълнителния комитет на Канадската асоциация на славистите.

3

След удостояването си с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет от ректора проф. дин Иван Илчев, проф. Олга Младенова поздрави аудиторията и благодари за оказаната чест.

Темата на академичното ѝ слово бе „От XXI назад към XVII век през морето български дамаскини”.

В него тя разказа за увлечението си по новобългарските ръкописни сборници от XVII и XVIII век, известни под името дамаскини. „Започна се със случайното наблюдение около Коледа 2000 година, че като носител на българския език аз разпознавам системата на членуване, представена в изданието на новобългарския Тихонравав дамаскин на Евгения Ивановна Дьомина, като много подобна на моята собствена, но има и разлики. Натъкнах се на случаи, когато аз бих членувала дадена номинална фраза, а в текста на дамаскина тя не е членувана“.

4

Проф. Младенова запозна аудиторията с интереса и проучванията й да разбере какво точно и как се е променило в българското членуване за четирите века, изтекли откакто е бил създаден текстът на дамаскина. Тя разказа как е възникнала идеята за книгата й за историята на категорията определеност в българския език, която моделира системите на членуване през XVII и, съответно, XX-XXI век в рамките на по-широката граматическа категория „определеност“ и която проследява процесите, чрез които по-ранната система се трансформира в по-късната, а после обрисува хипотетичното изходно състояние на категорията „определеност“. Книгата е публикувана на английски език през 2007 г.

Проф. Младенова очерта творческия си и научен път, изследвайки словата на дамаскините. Тя отбеляза, че това, което я е привлякло най-напред е било тяхното съдържание, а по-късно е започнала да търси отговор на въпроси от друг тип ­ филологически и културно-исторически: кой е създал тези текстове, какви са били критериите му при избора на тема, от кои древни текстове се е вдъхновявал, какъв точно е бил творческият му подход към задачата и какви са били неговите цели; кой е чел тези слова и при какви обстоятелства; кой ги е преписвал, как преписвачът е разбирал своята задача и защо е решил да вложи толкова труд в нея. „Въпроси имах колкото поискаш, а отговори - не. Нали дамаскинарите не подписваха творбите си, не пишеха дневници и автобиографии, техните съвременници не споделяха сnомените си за тях“, добави проф. Младенова.

Разказвайки за изследванията си върху текстовете на дамаскините, проф. Олга Младенова се спря на различните дамаскинарски книжовни центрове до най-късния дамаскинарски център от края на XVII и началото на XVIII век.

Тя запозна слушателите си със своите търсения, за задълбочената работа върху текстовете на дамаскините. „Текстологията и nалеографията, нови за мене научни дисциплини, навлязоха в моя живот. Настанало беше време да колекционирам цели ръкописи. Този процес nродължава и до днес“.

Проф. Младенова подчерта, че не е редно да търсим прословутото културно "изоставане" на българите, когато не съвсем справедливо, макар и по разбираеми причини, започваме да сверяваме българския часовник по западноевропейските върховни културни достижения. Тя обърна внимание на въпроса какво би било, ако утре започнем да се мерим по културните достижения на древната китайска цивилизация? Тогава "изоставането" ни няма вече да е въпрос на векове, а на хилядолетия”, каза проф. Младенова и зададе риторичния въпрос - не е ли крайно време да приемем смяната на културни координати за редовен факт, и то не само в българската история, и спокойно да се обърнем към решаване на проблемите на днешния ден без да търсим оправдание и привидно обяснение за тях в нашето фатално и непреодолимо изоставане от Западна Европа, в което виним нашите деди?

В словото си проф. Младенова отбеляза важната роля, която са изиграли новобългарските дамаскини като езикови паметници и смисъла тези текстове да бъдат изследвани и изучавани. „Заслужава ли си целият този труд? Аз съм убедена, че си заслужава. Нали книжовният език, на който говорим днес и на който е написана нашата тъй различна от тогавашната съвременна литература, води началото си от усилията на скромните ни прадеди от XVII и XVIII век, които са пропуснали, увлечени в забързаното си трудово всекидневие, да ни оставят даже имената си?“.

В края на академичното си слово проф. Олга Младенова покани най-младото поколение интелектуалци да се включи във всестранното изучаване на старата ни книжнина, която крие още много неразкрити тайни.

Цялото слово на проф. Олга Младенова можете да видите тук .