В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" директорът на Университетско издателство Димитър Радичков поздрави всички дошли на премиерата на книгата на Христо Пимпирев „Антарктически дневници”. Да почетат българина, развял първи трибагреника на ледения континент, дойдоха председателят на Народното събрание Михаил Миков, посланиците на Аржентина и Монголия, както и много негови приятели и колеги.

Това е първият проект на Университетско издателство в партньорство с в-к „24 часа” и в-к „Труд”. Радичков представи проф. Пимпирев като човек, проправил пътя на нашата страна на ледения континент. След това той даде думата на проф. Боян Биолчев – приятел и съекипник на проф. Пимпирев от Южния континент.

Проф. Биолчев подчерта, че голяма част от това, което е написал за Южния континент, е посветено именно на проф. Христо Пимпирев. „Преди години Христо ме заведе, за да ми представи своята Антарктида. Сега той навлиза в литературата. Добре дошъл в литературата, Христо, макар че в нея не е по-малко студено”.

Соломон Паси също поздрави присъстващите в Аулата на СУ и разказа за първото си съвместно пътуване до Антарктида с проф. Пимпирев и създаването на Антарктическия институт. Соломон Паси отбеляза, че приемането на България за пълноправен член Антарктическия договор през 1998 г. е генерална репетиция на последвалото ни влизане в НАТО и ЕС.

Соломон Паси пожела на проф. Пимпирев да продължава да води българската експедиция на Антарктида. Благодари на всички посолства и правителства на приятелски държави, които са ни помагали през изминалите години. Той подчерта, че сме единствената държава, която поддържа антарктическа експедиция с частни пари: „Шепа неостаряващи антарктици вършат чудеса, за да установят трайното ни присъствие на Антарктида“, допълни той и изрази надежда в бъдеще държавата да окаже необходимата подкрепа, за да може българската база на Антарктида да стане целогодишна.

На тържественото представяне на книгата „Антарктически дневници“ беше прочетено и приветствие от президента Росен Плевнелиев: „Силата на желанието да сбъднеш научната си мечта, както и борбата с неблагоприятностите, често тежки метеорологични условия, при изследването на този прекрасен магически континент са вдъхновяващи. Победите на участниците в българските антарктически експедиции, победи на духа, на ума, на научния интерес, да опознаят непознатото и да покорят природата, не само впечатляват, но и мотивират всички ваши последователи”.

Проф. Пимпирев изрази огромното си вълнение, когато вижда Аулата на най-старото висше учебно заведение у нас, пълна с толкова много негови приятели и близки хора, с които е споделял несгодите на най-суровия континент на земята. Той сподели, че с мнозина от присъстващите са направили така, че 2013 г. да честваме четвърт век от първите сериозни български антарктически изследвания: „Председателят на Народното събрание Михаил Миков е тук преди всичко като човек, който е помогнал много България да стигне до тук с антарктическите си изследвания.“

Проф. Пимпирев определи книгата си като чисто човешка, и добави, че в нея няма нищо научно: „Искал съм да бъда човек. Това са моите дневници. Това са личните ми впечатления, какво съм чувствал, когато съм имал няколко часа свободни в палатката, навън вее страшна буря, не можеш да си подадеш носа, топиш бучки лед, за да пиеш вода… Общо взето това са моите чувства и преживявания – от първите ми мигове там. Анатарктида – това е едни нов свят, спокойно мога да кажа друга планета. Ние го правим да бъде човешко. Това е една човешка книга, която аз съм изпитал“.

Авторът подчерта, че желанието му е тази книга да се чете повече от младите хора: „Защото тя е за тях, тя е за хората, които искат, търсят неизвестното, предизвикателството, хора изследователи. Това се отнася не само за тези, които работят на Антарктида. Всеки трябва да бъде търсеща натура и новатор във всяка една област, в която работи.“

Накрая Христо Пимпирев добави, че е оптимист: „България оживя на Антарктида. Базата ни вече е едно малко селище с православен храм, с пощенски клон, там живеем в екип, живеем заедно. И се моля това дано да стане и в България.“