Преди лекцията президентът се срещна с ректора на СУ проф. дин Иван Илчев. На срещата бяха обсъдени добрите отношения, които двете страни успешно развиват през последните години. Проф. Илчев отбеляза, че Софийският университет активно си сътрудничи с университетите в Загреб и Сплит, където всяка година български младежи отиват на обмен по различни програми за студентска мобилност.

В Аулата на СУ проф. Илчев представи хърватския президент с думите: „Имам удоволствието да ви представя президентът на Република Хърватия проф. проф. Йосипович. Не беше грешка на езика – проф. Йосипович е професор по криминалистика и едновременно с това професор по музика в Загребската консерватория. За първи път президент на Хърватия ще говори в тази зала. Възползвам се от случая да го поздравя с приемането на Хърватия в Европейския съюз”.

Президентът на Република Хърватия Иво Йосипович поздрави всички, в препълнената Аула на СУ с думите: „Удоволствие и чест е за мен да бъда тук днес сред вас, в този изключително престижен университет! Днес ще говоря за една мечта – ще говоря за европейската мечта на Хърватия, но и разбира се, за европейската мечта на нашите съседи и приятели. Тази мечта, този сън от време на време приличаше и на един нощен кошмар – по различни причини. Но в крайна сметка мисля, всички от региона ще бъдем доволни, удовлетворени от това, че от един обществен строй, от политическа обстановка, която не беше възможно най-добрата, ще навлезем в едни по-добри времена“.

Проф. Йосипович разказа за трудностите на Хърватия по пътя към присъединяването й към Европейския съюз - успех, постигнат на 1 юли 2013 г.:

„Известно ви е, че Хърватия придоби своята държавност след разпадането на бившата Югославия, която за съжаление, се разпадна след една страшна война, с изключително много жертви. Почти една трета от Хърватия беше разрушена във войната, икономиката на практика беше унищожена. От момента обаче, в който Хърватия стана държава, която искаше да просперира самостоятелно, ние имахме желанието да станем член на Европейския съюз”, отбеляза проф. Йосипович.

Президентът на Хърватия сподели за целите, които младата самостоятелна република поставила пред себе си: „На първо място това беше запазването на съществуването и териториалната цялост на Република Хърватия и, разбира се, международното й признаване. След това искахме да сме член на Съвета на Европа, на Обединените нации, на НАТО и на някои други регионални или глобални световни организации. Днес няма нито една универсална международна организация, на която Хърватия да не е страна-членка. Когато войната приключи, ние се оказахме в една ситуация, на практика отново да построим държавата си – буквално не само постройките и сградите, но и самата държавна архитектура“.

Иво Йосипович разказа, че всички са вярвали, че Хърватия ще стане член на Европейския съюз много по-рано. Той анализира в словото си защо това не се е случило: „От една страна, ние действително се сблъскахме със сериозни проблеми – пак казвам – последствията от войната, които трябваше да се отстраняват. Бяха извършени военни престъпления, те трябваше да бъдат процесуирани. Друго обстоятелство е, че вътре в държавата не винаги навреме успявахме да устроим отношенията така, както трябва да изглеждат. Трябваше да се градят демократичните институции на държавата“.

Президентът сподели още, че страната му е трябвало да премине няколко прехода: от война към мир, към демократична система за управление на държавата, трансформация на собствеността. Като друга причина за по-дългия път за членство в ЕС на Хърватия, президентът посочи факта, че европейските страни проявявали повишено внимание към новите членки и искали страната да влезе в ЕС напълно подготвена.

„В този период на преговори – допълни президентът - важната задача на политиката ни беше, бъдейки член на ЕС, да бъдем и оперативни – да можем да работим, успешно да можем да провеждаме интересите си, да споделяме съвместни интереси с останалите членки на ЕС. От друга страна, трябваше да се мисли и за отношенията със съседните страни. Нашите съседи, които също така се стремят към ЕС… Онова, което беше ключово, за да успеем, мисля, е обстоятелството, че в политическата атмосфера в Хърватия по въпроса за членството ни в ЕС съществуваше едно пълно съгласие“.

В словото си президентът Йосипович добави още: „ЕС – разбиран като национална цел, необходимостта да се приспособяваме към стандартите на ЕС, да приемем стойностите и ценностите и да ги внедряваме в нашата национална демокрация, всички онези висши стандарти на човешките права – направиха хърватското общество по-добро, отколкото беше. Днес, независимо от икономическата криза, мога да кажа, че вече имаме полза от членството си в ЕС, но и от цялата процедура за членството ни като цяло“.

Друг важен акцент в лекцията на хърватския президент бе въпросът за членството на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина в Европейския съюз. Той подробно анализира спецификите и проблемите, които на този етап стоят във вътрешнополитически аспект пред съответните държави и които за този момент са сериозна пречка пред присъединяването им.

„За Хърватия е от стратегически интерес всички съседи да се присъединят към ЕС, защото това води до увеличаване на сигурността. По-добре да имаш добър съсед, отколкото голяма ограда около къщата си. Това е необходимо за развитието науката, образованието, търговията и икономиката”, подчерта Иво Йосипович. В края на словото си той допълни: „Това поколение политици не бива да оставя проблеми за решаване на следващото поколение политици. Младите хора след нас имат право да прекарат живота си по начин, който да не ги натоварва с проблемите на миналото”.