Доц. д-р Веселин Янчев е преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на военната, политическата и институционалната история. През изминалите години той проучва и популяризира различни въпроси от историята на българската армия, на обществения ред и вътрешната сигурност в Третата българска държава. Творчеството на доц. Янчев, впечатлява със своя обем, тематично разнообразие, с аналитичния си и новаторски подход.

Монографията „Службите за охрана в България. От княза до президента 1879-2013“ представлява първи опит на базата на архивни материали да се проследят появата, организацията, съставът и методите на действие на охраната на държавното ръководство в новата и съвременната история на страната.

Доц. Тодор Попнеделев

„Изключително ми е приятно, че част от нашата общност, може би по-елитната, тази вечер се е събрала по един чудесен повод в Зала 1. Това не са думи от куртоазия. Защото ми е изключително приятно, че моят приятел и колега доц. д-р Веселин Янчев ни представя онова, което може. Ще видите една книга, дело на изследовател, дело на човек, който владее стилистиката”, с тези думи доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на ИФ откри представянето на книгата.

Книгата представи деканът на факултета проф. Пламен Митев. Той благодари на доц. Янчев за привилегията да бъде сред първите читатели на неговата най-нова книга и за оказаното доверие именно той да я представи пред публика: "Службите за охрана в България: от княза до президента 1879-2013 г.” е написана увлекателно и с лекота, като че ли на един дъх. Показва премисленото и в същото време изстрадано от автора разбиране за необходимостта да се запълни една отколешна празнота в историческата ни книжнина, посветена на българските тайни служби”.

„Още с първите редове читателите имат възможност да се върнат далеч назад във времето за да проследят вековната и изпълнена с напрежение, насилие, политически страсти и все още много неразгадани тайни история на хилядите знайни и незнайни мъже, посветили живота си, за да защитават и за да пазят своите управници и господари”, отбеляза проф. Митев.

В изложението си той очерта и основните теми, които доц. Янчев засяга в книгата си - нормативната уредба на статута на гвардейците и княжеските телоохранители, техният подбор и подготовка, преките им задължения, мястото им в съществуващата система за развитие на армията и на органите за сигурност в държавата. Доц. Янчев детайлно разкрива и много любопитни подробности като униформите, личното оръжие, заплатите на служещите в българските охранителни служби и дори запознава читателя с различни анекдотични или драматични случки от разглеждания период. Специално внимание в книгата е отделено на създаването и дейността на съвременните служби – Управление за безопасност и охрана и днешната Национална служба за охрана.

Проф. Пламен Митев подчерта приносния характер на изследването, което съдържа редицата уточнения относно прякото участие на Тодор Живков в ръководството на УБО, бюджета, автопарка и кадровото разрастване на Управлението, разширяването на номенклатурните задачи на службата и на кръга от обслужвани представители на партийната и държавната номенклатура до, а и след 10 ноември 1990 г.

Сред безспорните достойнства на книгата проф. Митев посочи използването на богат, разнообразен и непроучван документален материал, който е представен и анализиран критично и който обогатява в значителна степен досегашните проучвания по темата. Друг много важен момент в изследването са ясно заявените от доц. Янчев лични позиции по засегнатите в изложението спорни въпроси.

Проф. Пламен Митев

Проф. Митев подчерта, че въпреки големия интерес на обществото към темата за тайните служби в България доц. Янчев не се е поддал на изкушението да влезе в присъщите за жълтата преса стил и подход. „Неговият авторов почерк видимо се отличава и от публикациите на нароилите се напоследък десетки специалисти по проблемите на националната сигурност, като най-доброто доказателство за това е професионалната зрялост, с която той разработва проучваната тема”, каза още деканът на ИФ.

Директорът на Университетско издателство Димитър Радичков също изрази радостта си, че вече има сериозно изследване, посветено на такъв любопитен за хората въпрос като дейността на тайните служби в България. Той изказа надежда книгата да намери своята вярна публика и пожела много успех на доц. Янчев.

Димитър Радичков

Доц. Веселин Янчев запозна присъстващите с основните причини да се насочи към разгледаните в книгата проблеми: „Службите за охрана са постоянно във фокуса на интересите на медиите, особено на тези, обагрени в жълто, но не и на специалистите по национална сигурност, юристите и историците. И най-прецизният преглед на историографията трудно ще открие специално изследване, посветено на тяхната поява, цели и задачи в новата и най-новата българска история. Това е част от общия проблем на нашето общество - липсата на институционална памет, което създава условия за хаос, волунтаризъм и неефективност. С тези проблеми логично са се сблъскали и ръководителите на НСО бригаден генерал Тодор Коджейков и полковник Калин Иванов, които не се задоволяват да констатират, а търсят решение. Тяхна е инициативата да се напише една цялостно история на охранителните служби в България”.

Той отбеляза, че сериозен проблем при изследването на темата е, че спомените и публикациите по проблема са изключително малко, фрагментарни, лишени от всякаква системност и недостатъчни за реконструирането на цялостната история на охранителните служби в България от края на XIX до началото на XXI в., на тяхната организация, състав, методи на действие и трансформации.

За оформянето на своето изследване доц. Янчев детайлно проучва фондовете на Монархическия институт, Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията, Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет, фонда на Държавния военноисторически архив във Велико Търново, редица свидетелства, свързани с използването на военни части за охрана и архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност.

В заключение доц. Янчев отправи благодарност към всички свои колеги и близки, без подкрепата на които появата на това изследване не би била възможна. „Накрая искам да подчертая, че тази книга е израз на почит към онези неспоменати поименно хора, които през годините и днес служат в службите за охрана и незабележимо са изпълнявали и изпълняват своите задължения. Тя е и реверанс и към моите колеги и студенти, които винаги са ми били както стимул, така и коректив за нещата, които правя. Надявам се, че всеки, който отвори страниците на книгата, ще добие представа как са се развивали охранителните служби в България - от първия княз до настоящия президент на републиката или в продължение на 135 г.”, каза още доц. Янчев.