Деканът на Биологическия факултет проф. д-р Мариела Оджакова откри събитието. Тя заяви, водещото място на факултета в образованието по биология в страната се дължи на факта, че уважението към традициите винаги е вървяло заедно с иновациите: „Познаването на историята е не просто поглед в миналото, а стъпка в бъдещето. С гордост можем да кажем, че някои от основателите на биологичното образование в България са от Биологическия факултет, а в случая става въпрос за един човек, който е хърватин по рождение, българин по поданство, който преди повече от 117 години е започнал своята кариера в Биологическия факултет”. Тя допълни, че проф. Степан Юринич е първият ръководител на катедра „Сравнителна анатомия и систематика на гръбначните животни“ при нейното основаване през 1897 година, а през 1911-1912 година е и ректор на Софийския университет. Проф. Юринич е първият български професор по зоология.

Трифон Павлов, председател на дружеството „Епископ Йосип Юрай Щросмайер”, изрази радостта си, че е част от такова важно събитие, тъй като сдружението работи за популяризирането на българо-хърватските връзки. Той запознава гостите с богатата биографията на проф. Степан Юринич.

Проф. Степан Юринич е хърватин, който посвещава 35 години от живота си на България и първи след 1878 г. започва активно да се бори за взаимното опознаване и сближаване на българския и хърватския народ.

Роден е на 15 ноември 1855 г. в с. Петровина, окръг Ястребарски. Степан Юринич завършва основно образование в родното си село и гимназия (учи в Карловац и Загреб) и става студент в Загребския университет. Точно по това време там учат много българи, благодарение на щедрата подкрепа на епископ Йосип Щросмайер и Франьо Рачки, повечето от тях са хърватски стипендианти – това са бъдещите български геолози, метеоролози, философи, педагози и юристи. Именно тази помощ за формирането на българската интелигенция полага здрава основа за духовното сближаване на двата народа, която слага траен отпечатък и върху житейската съдба на Степан Юринич.

Като студент във Факултета по естествени науки на Загребския университет той завършва искрено приятелство със състудентите си българи Георги Златарски, Спас Вацов, Михаил Сарафов и др. Преди да се завърнат в родината си, българските му приятели го убеждават да замине заедно с тях за България, където има широко и благодатно поле за изява на амбициозни и образовани млади хора.

През 1881 г. той пише молба до Министерството на народното просвещение в София и получава назначение за учител в гимназията в гр. Силистра. Там преподава до 1883 г., когато е преместен като преподавател по естествени науки в Класическата гимназия в София. Жени се за българка от Лом и става учител в реалната гимназия там. След това преподава в Габрово, а от 1891 г. е поканен за преподавател в Софийския университет. След три години става доцент по зоология и обща анатомия, през 1094 г. става извънреден професор, а от 1909 г. е първият български професор по зоология в СУ.

Безспорен е приносът му за развитие на естествените науки в България. Като първи професор по зоология той възпитава и първата генерация български зоолози – преподаватели и учени, които прокарват пътя за напредък на българската наука. Като декан на Физико-математическия факултет и ректор на СУ той полага големи грижи за развитието на ботаниката, на точните науки и хуманитаристиката. През 1898 г. е избран за дописен, а през 1910 г. за редовен член на Българското книжовно дружество, по-късно Българска академия на науките.

С активната си преподавателска и научна работа скоро той става декан на Физико-математическия факултет (1910-1911), а в периода 1911-1912 г. е и ректор на Университета.

През 1914 г. се пенсионира и през лятото на 1916 г. се връща в родината си. Там живее в родното си село, в Горски Китори и в Хърватско Приморие. От лятото на 1928 г. се установява в Самобор, където продължава активно да работи за сближаването между българи и хървати.

В продължение на 35 години той отдава всички свои знания и опит, цялата си енергия, за да подпомогне развитието на българската просвета, наука и култура. Участва активно в дейността на създаденото през 1880 г. в София дружество „Славянска беседа”, а през 1883 г. е избран за негов секретар. Поощрява и активно посредничи в контактите на български и хърватски културни и научни институции, както и съдейства на български студенти да получат хърватски стипендии и да продължат образованието си в Загреб.

Своята ангажираност с българската кауза проф. Юринич изявява ярко и по време на Балканските войни като организира санитарен курс за студентите си. През цялото време полага усилия да направи хърватската общественост съпричастна към българската национална кауза.

„Аз съм щастлив, че съм първият хърватин, който трябваше да работи за сближаването на българи и хървати. И както виждате, на това посветих целия си живот. Днес аз съм български поданик и съм особено горд с това. В душата ми е ясно, че като роден хърватин мога да бъда български поданик с чиста съвест на човек, щастлив и горд, че е посветил целия си живот на българския народ и на задълбочаването на връзките между българи и хървати!”, споделя самият проф. Юринич през 1924 г.

На откриването на паметната плоча присъства и посланикът на Хърватия в страната ни г-жа Лйерка Алайбек. Тя изрази радостта си и благодари на Софийския университет и на дружеството „Епископ Йосип Юрай Щросмайер”, за откриването на паметна плоча за човека, който завинаги и дълбоко свързва българския и хърватския народ. „На този велик човек и българите, и хърватите са открили паметна плоча в Самобор, близо до родното му място, в знак на благодарност за неговия 35-годишен труд и живот, посветен на младите българи и приятелството между нашите два народа. С днешното събитие ние отдаваме почит на този учен и хуманист. Животът и делата му са вдъхновение за младите хора в техния път, път на пожертвование, хуманност и сближаване на хората и народите”, каза още г-жа Алайбек.

От днес зала 259 в Биологическия факултет вече носи името на проф. Степан Юринич.