Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Първият българско-персийски речник беше представен в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

   
Първият българско-персийски речник беше представен в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Проф. Боряна Христова

В Големия салон на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” бе представен първият българско-персийски речник. Изданието съдържа над 55 000 думи.

Организатори на събитието бяха Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран в София и специалност „Иранистика“ към Катедра „Класически Изток” на Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски”.

Проф. Боряна Христова – директор на НБКМ, благодари на всички присъстващи на представянето на Българско-персийския речник и го определи като изключително важно и първостепенно научно издание. Тя подчерта, че като дългогодишен работник в библиотека знае, че едни от най-ценните издания са справочните издания. Именно такова ценно издание е и настоящият речник – едно изключително справочно издание. Подобен речник се прави за пръв път в историята на езикознанието.

1

Д-р Абдуллах Ноурузи

Д-р Абдуллах Ноурузи, посланик на Ислямската република Иран в София, също поздрави всички присъстващи и отбеляза, че в иранския език съществува много красив израз, който гласи „Другите са посели – ние се храним от това. Ние да посеем, за да се хранят другите”. Той подчерта, че настоящият речник е плод на далновидното и премисленото решение от страна на привържениците на иранската и българската култура, които още преди 50 години са посели своите семена. Така днес това научно дело е от полза на студентите от специалност „Иранистика“ за по-доброто изучаване и опознаване на иранския език и култура.

2

проф. Иван Илчев

Д-р Ноурузи благодари на авторите и редакторите и завърши с думите: „Нека всички ние посеем нови зрънца от културата на двете страни за бъдещите поколения и те да черпят от плодовете на нашия труд”.

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев приветства всички гости на тържеството и подчерта, че според Кеймбриджката история на световната литература иранската литература е една от най-древните и най-значимите литератури в света. Той не скри радостта си, че именно в Софийския университет от половин век тази култура се изучава.

3

Проф. Илчев допълни, че макар за някои хора такива специалности да изглеждат излишен лукс, те са изключително важни за самочувствието на една държава и за прокарването на нейните интереси по света. Ректорът изказа благодарността си на посолството на Иран и на Културното представителство на посолството за неизменната помощ, която Университетът е получавал от тях през изминалите години. Благодарение на тази помощ десетки студенти на СУ са имали възможност да повишават нивото на своите познания в Иран.

4

Проф. Илчев поздрави и авторите на Българско-персийския речник и отбеляза, че в много държави подобни речници се правят от цели институти.

„Казва се, че мостовете сближават бреговете на реките, но дори и мостовете, построени от римляните, пропадат с времето, докато подобни мостове между културите остават вечни”, каза в заключение ректорът.

5

Музикантите от група "Ноубанг" Хамид Реза Хасанпур, Бабак Дехкорди, Каве Дехкорди, Кейван Пур, Реза Салахи и Хади Ебрахими представиха на присъстващите персийска фолклорна музика, демонстрирайки звученето на различни традиционни инструменти.

6

Г-н Кияни – културно аташе на посолството на Иран в София разказа подробно за последното издание на церемонията Книга на годината в Иран. На 21-та церемония по връчването на Световната награда от над 2000 заглавия с различна ислямска и иранска тематика до последния кръг са допуснати 21 издания. Двутомният българско-персийски речник, издаден през декември 2013 г., също успява да намери своето място в списъка с наградените трудове. Сред избраните за последния кръг издания са творби на автори от България, Франция, САЩ, Германия, Канада и Австрия.

7

Г-н Кияни

Проф. Стоянка Кендерова – преподавател в специалност „Иранистика“, посочи, че още от основаването си НБКМ съхранява богат персийски фонд, в който работят едни от най-добрите специалисти по персийски език в България. Тя добави, че настоящият речник допълва това богатство, демонстрирайки интерес и почит към многовековната иранска култура.

8

Проф. Стоянка Кендерова

Проф. Емилия Стайчева, представител на Съюза на преводачите в България и на Факултета по класически и нови филологии, поздрави присъстващите на премиерата на речника и най-вече неговите създатели. Тя благодари на посолството на Ислямската република Иран и неговото културно представителство. „Скоро ни очаква отново едно събитие от подобно висок порядък - това е намиращият се в момента в печат превод от български на персийски език на „История славянобългарска“ на Паисий, в която също активен ръководител е доц. Иво Панов“, каза проф. Стайчева.

9

Проф. Емилия Стайчева

От името на авторите на Българско-персийския речник д-р Фюзи заяви: „Много съм щастлива, че сме се събрали тук, за да представим първия българо-персийски речник, спечелил тазгодишната световна награда за книга в Иран, връчена в присъствието на президента на страната. Като иранка, която се е посветила на научното и културното поприще както в Иран, така и повече от 40 години във втората ми родина България, какво по-голямо щастие от това, че на тази напреднала възраст бях удостоена с тази чест. Това е голямо признание за мен”.

10

Д-р Фюзи

Д-р Фюзи накратко разказа за пътя, който са изминали създателите на новото издание докато то излезе от печат. Труд, започнат отпреди две десетилетия. Тя сподели, че родната й дъщеря, както и децата на още двама съавтори спят вечния си сън в България. „Това ни мотивира в тяхна памет да довършим докрай започнатото начинание. Както един мъдрец казва: от сега нататък няма да умра, ще съм жив, защото аз посях семето на словото, така и в този труд нашите рожби бяха увековечени”.

11

Доц. Иво Панов

Д-р Фюзи изрази надеждата си, че този речник ще бъде полезен за развитието на приятелските връзки и добрите културни взаимоотношения между българския и иранския народ.

Научният редактор на речника доц. д-р Иво Панов заяви, че има нещо символично, че именно той завършва официалната част на представянето на новото издание. „Символично, защото на мен се падна честта и удоволствието да финализирам работата на колегите. Моят труд продължи повече от три години. Но удоволствието от края на работата желая на всеки един от вас да може да го изпита”.

12

Доц. Панов напомни, че през 2009 г. излезе не по-малко обемният персийско български речник. Той добави, че новият речник е за българските студенти, които искат да навлязат дълбоко в културата, литературата на иранския народ и горещо благодари на всички, които са съдействали за издаването му.

13