Отбелязването на годишнината на Шевченко има дълбоки корени в България. Още през 1914 г. в Софийския университет е проведена конференция с наименованието „Шевченково утро“, посветена на 100-годишнината от рождението на Тарас Шевченко. В нея участват Иван Шишманов, Стилиян Чилингиров и други български учени и културни дейци. От тогава до ден-днешен българската общественост и Софийският университет отбелязват рождението на големия украински поет с редица културни и научни събития.

Конференцията бе открита от ректора на Софийския университет проф. дин Иван Илчев, който заяви: „Радвам се, че имам възможността за пореден път да открия конференция, посветена на живота и творчеството на великия украински поет, писател и художник Тарас Шевченко в сградата на Софийския университет“.

Ректорът добави още, че Софийският университет е една от институциите в България, които традиционно са най-много свързани с изучаването на връзките между украинския и българския народ и по-специално влиянието, което поезията на Тарас Шевченко оказва върху българската поезия. Той припомни ролята на Иван Шишманов за популяризирането на делото на Тарас Шевченко, както и фактът, че Шишманов е първият посланик на България в независимата Украйна в края на Първата световна война. „Радвам се, че тази конференция показва, че университетите са мястото, където се поддържат традициите на приятелство и сътрудничество тогава, когато политиците не се свенят в името на кратковременна изгода да издълбават пропаст между народите, която вероятно десетилетие ще трябва да бъде запълена наново. За жалост, това, което виждаме през последните дни да се случва много близо до нас – от другата страна на Черно море, не говори добре за способността на народите да не допускат политиците да ги манипулират. За съжаление, това се оказва твърде лесно. Надявам се, украинският народ ще превъзмогне трудностите, с които се сблъсква сега и ще заеме своето достойно място сред културните европейски народи. Пожелавам успех на всички.“

Посланикът на Украйна в Република България Микола Балтажи поздрави своите сънародници в залата и заяви: „Бих искал най-напред да изразя своята дълбока благодарност на г-н ректора, на организаторите на тази конференция, както и на Съюза на украинските организации в България за осъществяването на тази конференция, посветена на 200-годишнината на моя велик сънародник Тарас Григориевич Шевченко.“ Посланик Балтажи произнесе кратко слово, посветено на поета.

Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Панайот Карагьозов поздрави колегите си от Киевския национален университет и Молдовския университет, присъстващи в залата и заяви: „Френският историк Пиер Нора дели отношението към миналото на историческо и на памет. Господин ректорът спомена нашите исторически връзки с Украйна. Аз ще насоча вниманието към живата връзка – паметта, която се предава от поколение на поколение. В това отношение Факултетът по славянски филологии има известни заслуги“. Деканът припомни, че във Факултета по славянски филологии още от 1997 г. има пълен курс на преподаване на украински език и литература.

Посланикът на Украйна Микола Балтажи връчи награди на тримата победители в конкурса за превод на украинска литература сред студентите-украинисти в Софийския университет. Най-видните преводачи от украинска литература в България – Пенка Кънева и Мария Петкова бяха членове на журито. Специална грамота от Посолството на Украйна получи доц. Лидия Терзийска от Факултета по славянски филологии.

Тарас Шевченко е роден на 9 март 1814 г. в семейство на крепостни селяни в Черкаска област. Руски и украински интелигенти забелязват таланта му на художник и през 1938 г. го откупват от крепостничеството и му даряват свободата. Тарас Шевченко започва да учи рисуване в Художествената академия в Санкт Петербург, а през 1840 г. публикува стихосбирката си „Кобзар“, която му донася голяма популярност. Свободата му не трае дълго – през 1847 г. заради участието му в Кирило-Методиевото братство е арестуван и изпратен за десет години на принудителна военна служба с изричната забрана да пише и да рисува. През 1858 г. с разклатено здраве, но несломен, Тарас Шевченко се връща в Петербург, където умира на 10 март 1861 г. Погребват го в Санкт Петербург, но след 58 дни украинците получават разрешение да пренесат тялото му в Украйна. Великият Кобзар е препогребан близо до град Канив на брега на река Днепър.