Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Международен изследователски семинар - нови свидетелства за съдбата на еврейската диаспора 1939-1949 година

   
Международен изследователски семинар  - нови свидетелства за съдбата на еврейската диаспора 1939-1949 година

Днес започна международният изследователски семинар - нови свидетелства за съдбата на еврейската диаспора 1939-1949 година. Научната конференция се организира от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в лицето на Университетския хуманитарен комплекс „Алма матер“, Столичната община, Организацията на евреите в България „Шалом“ и със сътрудничеството на Комисията по досиетата.

На официалното откриване присъстваха посланиците в България на Израел, Турция и Косово, представители на посолствата на Гърция, Румъния, Испания, Русия и Аржентина, Деяна Костадинова – секретар на президента по социалните въпроси, представители на Българската търговска камара, представители на академичната общност и др.

2

Доц. д-р Костадин Грозев, директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“, откри конференцията и благодари на всички съорганизатори на събитието и на гостите, присъстващи на семинара: „Искрено се радвам, че тази конференция стана възможна. Това е една инициатива, която е влязла в голямата програма на отбелязването на 70 години от спасяването на българските евреи и се радвам, че Софийският университет и неговият Университетски комплекс по хуманитарни науки „Алма матер“ постави традицията за изследване на тази проблематика. Надявам, че и догодина ще можем да организираме нещо подобно”.

Доц. Грозев представи целите на конференцията - научното осмисляне на проблема за еврейската диаспора и нейната съдба в годините на Втората световна война, в годините на Холокоста и в началния период на Студената война. „Основното на този семинар е точно възможността да бъдат представени нови свидетелства по тази тема, да бъдат потърсени нови идейни точки на базата на тези свидетелства, и всички заедно като участници, като гости и като интересуващи се от тематиката, да намерим нова гледна точка, ново осъзнаване на един наистина сериозен проблем от гледна точка на човешката цивилизация“ – добави той.

Към гостите и официалните лица се обърна и заместник-ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, който поздрави присъстващите от свое име и от името на ректора на СУ проф. дин. Иван Илчев: „Удоволствие е за мен да съм тук сега, защото между много научни форуми, които организира Софийският университет, тези на Университетския комплекс по хуманитаристика заемат челно място. Днешната конференция е модел на това, което комплексът прави. Най-напред темата на конференцията е важна, тя е актуална много десетилетия и въпреки това нашите колеги – вие – сте успели да изследвате и ракурси, които не са изследвани толкова много. Между вас са някои от най-големите изследователи на темата по света, а в същото време има и млади хора, свързани с Университета и Хуманитарния комплекс, които са намерили много нови пътища да изследват тази важна тема.“

Проф. Герджиков припомни думите на ректора, че в това десетилетие, което е толкова изследвано на пръв поглед – от 1939 до 1949 година, има един период, който е не е чак толкова изследван и това е периодът на събитията веднага след войната, свързан с началото на Студената война и съдбата на евреите след войната. „Наистина това са нови подходи и нови разрези на познатата тема“, подчерта проф. Герджиков.

3

Проф. Герджиков поздрави Университетския комплекс по хуманитаристика за работата му и добави: „Днешното събитие, на което хора от цял свят се събират, за да обменят научен опит по една тема, има не само научен, а и обществен смисъл. Има значение не само в исторически план, но и за разбиране на настоящето и на бъдещето. Желая ви голям успех и искам накрая да благодаря на организаторите от няколкото организации, които виждате тук, защото те помогнаха и финансово, и с идеи днешното събиране да се случи. Успех!“

Посланикът на Израел Шаул Камиса Раз също поздрави присъстващите на международната конференция и заяви: „Днес добавяме нова информация към историите, които вече знаем, за многобройните български граждани, които полагат усилия да спасят живота на своите приятели евреи, обединени от своите морални ценности. Това са усилия, спасили хиляди човешки живота.“

Шаул Камиса Раз изказа своята благодарност за откриването на нова информация за евреите през този период и за техните спасители, която носи много радост и надежда. „Трябва да продължим да изследваме този проблем. Все още има празнини за попълване, за да имаме пълната картина. Заедно можем да променим света и да живеем заедно в един по-хуманен свят. Затова е важно да изучаваме миналото, да работим много в настоящето, за да имаме сигурно бъдеще”, каза още посланикът на Израел.

Секретарят на президента на Република България по социалните въпроси г-жа Деяна Костадинова поздрави присъстващите от името на държавния глава и добави: „За мен е изключително удоволствие да съм днес тук. Удоволствие, но и предизвикателство. Защото този форум не може да остане и не трябва да остане само една историческа дискусия, търсейки отговори далеч назад в миналото. Защото въпросите, които днес ще зададем и отговорите, до които ще стигнем заедно, имат изключително голямо значение и днес. Много въпроси ще зададем: Кой спаси българските евреи; достатъчни ли бяха визите, които издадоха българските дипломати, за да могат да преминат евреи от други страни да търсят своето спасение. Можеше ли българското правителство да направи още нещо? Има въпроси, които няма нужда да бъдат задавани, няма нужда да говорим за цифрите. Защото спасявайки дори един живот, ние спасяваме света. Няма нужда да питаме дали гражданското общество в България има заслуга за спасяването на своите евреи. Защото българите застанаха и с телата си спряха влаковете, които бяха подготвени за изселването им“.

4

Г-жа Костадинова припомни, че днес, 70 години по-късно за първи път в най-новата ни история сме изправени пред такава бежанска вълна, каквато не си спомняме. „Нашият народ през годините е преживял много нашествия, много бежански вълни, но в най-новата ни история това е първата. Ние отново сме изправени пред предизвикателството да си отговорим на въпроса можем ли отново да подадем ръка на гладния, можем ли отново да подкрепим този, който търси помощ, който има нужда. Това са сериозни въпроси, на които трябва да търсим отговори. Но всички въпроси, които днес ще бъдат зададени в рамките на този форум, се свеждат до един основен въпрос, който е изключително актуален и днес и той е дали българските политици са достойни за моралните висоти на своя народ. Надявам се заедно да стигнем до този отговор.“

Към участниците в конференцията се обърна и председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ Максим Бенвенисти, който изрази надеждата, че изследванията за съдбата на евреите ще продължат. И добави: „Като изследваме еврейската съдба, изучаваме собствения си живот в най-деликатните му аспекти“.

Заместник-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов посочи в краткото си приветствие към участниците в семинара, че миналото трябва да ни служи като основа на решенията, които ще взимаме в настоящето и бъдещето и това е полезното.

Евтим Костадинов, шеф на Комисията по досиетата припомни, че след миналогодишната конференция по темата за спасяването на евреите Държавна сигурност и еврейската общност в България са издали документален сборник, който включва над 250 документа. Те дават по-широк поглед за живота на евреите след Втората световна война, запознават с архивите на бившите тайни служби на тоталитарната власт.

В двудневния семинар участват изследователи от България, САЩ, Израел, Германия, Великобритания, Испания и Косово, деветнадесет от тях ще изнесат доклади.

5