Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Марио Варгас Льоса: „Винаги има време да се чете и това зависи от важността, която човек отдава на четенето. Четенето допринася за цялостното оформяне на човека в степен, която никоя друга дейност не прави”

   
Марио Варгас Льоса: „Винаги има време да се чете и това зависи от важността, която човек отдава на четенето. Четенето допринася за цялостното оформяне на човека в степен, която никоя друга дейност не прави”

Марио Варгас Льоса

Днес в 65-та аудитория на Софийския университет почетният доктор на Алма матер Марио Варгас Льоса се срещна със свои читатели.

В първата част на срещата Варгас Льоса отговори на въпроси на водещия на събитието испанския писател Хуан Хосе Армас Марсело, който е директор на Катедрата „Марио Варгас Льоса” към Фондацията „Виртуална библиотека Мигел де Сервантес”, а във втората - на свои читатели.

Един от първите въпроси бе свързан с част от академичното слово на Варгас Льоса на церемонията по удостояването му с почетната титла „Доктор хонорис кауза” на СУ вчера – наистина ли смята, че днес жените имат повече свободно време, за да четат. Той отговори, че днес културата все повече се развива от жените, които посвещават голяма част от времето си на нея. „Винаги има време да се чете и това зависи от важността, която човек отдава на четенето. Четенето допринася за цялостното оформяне на човека в степен, която никоя друга дейност не прави”, подчерта Нобеловият лауреат.

Марио Варгас Льоса разказа за детството си в Боливия, където още на 5 години се научава да чете и как това успява да обогати живота му. Писателят си спомни как като дете за Коледа винаги изпращал голям списък с книги, които искал да получи като подарък за празника. Основните спомени от най-ранното му детство са свързани с герои от книгите, които е прочел, и техните приключения.

По-късно баща му го изпраща да учи във военно училище, където етническото и социално разнообразие сред учениците създава впечатление, че Академията е като умален вариант на Перу. Именно там започва да пише професионално. Първоначално помага на съучениците си, които имат свои любими, като пише любовни писма от тяхно име.

Във военното училище Марио Варгас Льоса прочита „Клетниците” на Виктор Юго, който е един от романите, оказал най-голямо влияние в професионалното му развитие.

Друг интересен въпрос, който бе дискутиран, бе присъствието на хумора, еротизма и политиката в творбите му.

Темата за авторитета и властта на бащата, както и бунтовническото чувство, осезаемо присъстват в творчеството на Варгас Льоса. Писателят обясни това с времената на военна диктатура в Перу, в които израства. Семейството му е жертва на диктатурата, наложена е цензура и властта манипулира общественото мнение, забранени са политическите партии. Именно поради тази причина Варгас Льоса отива да учи в университета „Сан Маркос”, известен с бунтовническия си дух, а голяма част от преподавателите са в затвора или в изгнание. През първата година, която прекарва в университета, той става член на група, опитваща се да възстанови комунистическата партия. Огромно е влиянието на френските екзистенциалисти и най-вече на литературните идеи на Жан-Пол Сартр върху оформянето му като писател и първите му разкази.

Първото модерно театрално представление, което поставя началото на театралната страст на Варгас Льоса, е „Смъртта на търговския пътник” на Артър Милър. Впечатлен е от образите, които са представени като реални, а не абстрактни личности. През 70-те години на XX век пише театралната постановка „Госпожицата от Панама”, вдъхновен от история в своето семейство.

На срещата с читателите стана въпрос и за журналистическите занимания на М. В. Льоса. Започва да работи още в колежа и досега активно пише за вестници и списания. Варгас Льоса подчерта, че именно журналистиката му помага да не загуби връзката с действителността и допълва призванието му на писател. „Да бъда журналист ми позволи да избегна изолиране, което винаги ме е плашело. Не ми харесва идеята за писателя, който като Пруст се затваря в една стая и живее в свой собствен свят”.

На въпрос за какво мечтае, Нобеловият лауреат отговори: „Да напиша една хубава книга.“

P5184720
P5184721