На тържествена церемония в Аулата Марио Варгас Льоса беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Церемонията откри деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Цветан Теофанов.

Марио Варгас Льоса в момента е не само най-значимият писател на испански език, но и знакова фигура в световната литература. Заедно с Габриел Гарсия Маркес и Хулио Кортасар той е в основата на т.нар. „бум“ на латиноамериканския роман, взривил представите на европейци и американци за съвременната проза и превърнал се в едно от най-важните явления в световния литературен контекст на ХХ век, отбеляза в слото си проф. Теофанов.

Той припомни, че Варгас Льоса е автор на 17 романа, преведени на почти всички езици, на множество книги с есета на литературна тематика, както и на пространни студии за творчеството на отделни писатели като Гарсия Маркес, на когото е посветена докторската му дисертация, Сартр, Жоано Маторел, Флобер, Хуан Карлос Онети и мн. др. Писателят също така е театрал и журналист, а голяма част от романите му са филмирани. Марио Варгас Льоса е носител на Нобелова награда за литература за 2010 година.

„За неговото дело и неговата личност може да се говори с дни. На тази тема бе посветен проведеният вчера голям международен симпозиум, в който взеха участие учени от Испания, Италия, Франция, Перу, Куба, Полша и България.”, каза проф. Теофанов.

„Макар Нобеловата награда за литература за Варгас Льоса да идва с огромно закъснение, всепризнат е фактът, че тя му се връчва за изключителния му принос в световната литература и култура, както и за гражданската му позиция на демократ, а не по гео-политически съображения”, акцентира проф. Теофанов.

Като университетски преподавател Варгас Льоса е работил в Испания, Франция, Англия и Съединените щати и до настоящия момент е доктор хонорис кауза на 32 университета на четири континента. Посещението на Нобеловия лауреат не само е чест за всеки един от тези университети, а и допринася за издигането на техния престиж. Носител е и на високи държавни, правителствени и международни отличия. Член е на Испанската Кралска Академия за езика и Почетен член на Американската асоциация на съвременния език, както и на Американската академия за изкуство и литература.

„Това, че г-н Варгас Льоса прие да бъде удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет, който през тази година отбелязва 125 години от основаването си, е признание за Факултета по класически и нови филологии и за Катедрата по испанистика и португалистика, която през изминалата година чества половин век от съществуването си. Изявите на писателя се следят в целия свят и в частност от пресата на всички 21 испаноговорещи страни, така че там вече знаят за огромния интерес, който българската читателска публика проявява към творчеството на Варгас Льоса”, отбеляза проф. Теофанов.

Деканът на ФКНФ завърши словото си с думите: ”Приемете, господин Льоса, нашите най-дълбоки почитания и любовта на многобройните Ви български читатели!”

Марио Варгас Льоса се обърна към всички присъстващи в Аулата с дълбока благодарност за честта, оказана му от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който символично го свърза с неговото академично тяло.

В началото на словото си Льоса разказа как много пъти му се е случвало към него да се приближи някой с негова книга с молба за автограф, като винаги се оправдавал, че книгата всъщност е за съпругата, сестра му, за дъщерята… „И аз тогава питам: „А вие не четете ли? – разказа Марио Льоса.- Само жените във вашия дом ли четат книги? И отговорът обикновено е един и същ – Аз съм много зает…“

Марио Льоса обобщи, че това е едно явление, което се случва и се наблюдава в целия свят – заетите хора не четат. Те си мислят, че четенето е едно занимание, което ги разсейва, това е нещо за приятно прекарване на времето, това е едно хоби… „Аз мисля, че литературата, доброто четиво не е само едно приятно прекарване на времето, едно забавление едно хоби, което да прилича на това да играем на карти или на тенис. А по-скоро това е едно занимание, което е много основно за еволюцията на индивида, за да бъде наистина индивидът един гражданин, който да е информиран, който да е активен, да е съзидателен“, подчерта Нобеловият лауреат.

Според Льоса четенето е и също така важно условие, за да може едно общество да бъде активно и да върви по път на постоянен напредък и цивилизация. Марио Варгас Льоса потвърждава и че четенето е също и начин да се разнообразим, да изпитаме удоволствие. Но за разлика от другите удоволствия, които са по-повърхностни, то изисква активно участие на интелекта и на чувствителността.

В академичното си слово Марио Варгас Льоса отдели място на литературата като една от малкото дейности, които представляват един общ знаменател, източник, извор, от който всички ние пием, и от който всички ние извличаме опит и го споделяме. Литературата трябва да стигне до хората, до всички. Защото там абсолютно всички могат да намерят едно обогатяване. „Преживявайки многото съществувания, която литературата ни позволява да преживеем, ние нарушаваме, прескачаме границите, ние скъсяваме разстоянията, които ни отделят едни от други. Защото добрата литература ни кара да откриваме колко нищожни са расистките предразсъдъци, низшият дух, сектаризмът, разделението по религиозен или идеологически признак. И ни позволява да се проверим, да се уверим как чрез културните разлики на езиците, които ние говорим, традициите, които ние имаме, чрез нашите обичаи, все пак между човешките същества от различните страни и континенти има едно равенство, което е съществено, което е основно – човешкото чувство. То винаги се проявява като една неразделна цялост във всяка добра литература.“

Льоса подчерта още, че литературата ни позволява да опознаем и овладеем нашия собствен език. Да знаем да го употребяваме в цялата му изключително богатство о т варианти, от оттенъци. Няма друг учебник, който да ни позволи да опознаем родния си език. Да умееш да се изразяваш точно, прецизно, с всички отсенки, които са необходими, които да не бъдат фалшиви. Учи ни да мислим добре, да мислим последователно. Нищо не може да замести литературата в опознаването на собствения ни език. А познаването на езика ни води и до творчество и до развитието на въображението. Друга важна роля на литературата според Льоса е и ролята й в изразяването на любовта между хората.

Марио Варгас Льоса подчерта, че литературата ни дава възможност да можем да преживеем хиляда, десет хиляди живота. Тази пропаст между нашата действителност, която е ограничена, малка, която има своите граници и действителността, която нашите въжделения и фантазии ни карат да преживеем. Литературата ни позволява да пътуваме в пространството, във времето. Позволява ни да опознаваме всички области.

Льоса говори и за това, че онези режими, които искат да контролират живота, винаги, без изключение, са изпитвали много голямо недоверие към литературата. „Защо всички диктатури – религиозни, политически, винаги създават цензура на литературата? Защо те смятат, че литературата е опасна? Защото тя действително крие опасност за онези режими, които твърдят, че животът е добре устроен, че чрез тяхната специална организация на обществото те са успели да разрешат абсолютно всички проблеми и да намерят всички решения на всичко това, което води до тревога или кара хората да страдат. Литературата винаги е доказателство, че това не е истина. Че действителността никога не удовлетворява напълно обществата. Литературата и дисиденството, литературата и подривната дейност, литературата и критичният дух винаги са неразделни. В свободните, демократични общества тази способност на литературата да създаде едно неудобство, винаги да има критично отношение спрямо статуквото като че ли изчезва. И точно заради това в свободните общества литературата се смята за удоволствие – като да отидеш на кино, да играеш партия тенис. Това не е вярно.“

Много е важно не само жените, но и мъжете да четат книги – апелира Марио Льоса. И подчерта, че правителствата, които искат да поддържат жив прогреса и които не искат обществата да бъдат парализирани от конформизъм, трябва да разчитат на граждани, които да напомнят непрекъснато, че животът не е добре устроен, защото те могат да бъдат много по-трудно манипулирани, излъгани или зомбирани: „Нека не позволяваме книгите да живеят само в библиотеките, университетите, кабинетите на писателите. Те са се родили, за да стигнат до всички. И е необходимо в тези времена всички хора да стигнат до книгите. Ако искаме да продължим да вървим напред.“

След церемонията почетният доктор на Софийския университет Марио Варгас Льоса написа в почетната книга на Алма матер: „Благодаря на Софийския университет за честта, която ми оказва, и пожелавам да продължи да подготвя отлични професионални кадри и активни граждани за прогреса на България.”

През 1973 г. за първи път на български език излиза книга на Марио Варгас Льоса. Това е романът му „Зелената къща”. Екземпляр от книгата, съхраняван в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски”, бе подписан от Варгас Льоса: „С цялото топло чувство и благодарност за студентите и преподавателите на Софийския университет”. Ректорът на СУ проф. дин Иван Илчев отбеляза, че това е първата книга в Университетска библиотека, подписана от Нобелов лауреат.