Десислава Иванова, която отговаря за семинарите и конференциите в ЕЛСА, откри лекцията.

Гост-лектор беше адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет.

В дискусията тя представи три дела на деца с ментални увреждания, починали в институции – на Анита, Николина и Борис. Делата са повдигнати пред Европейския съд.

Тя представи плашещата статистика на БХК на база съвместните проверки с прокуратурата през 2010 г.:

- 238 починали деца за 10 години (до 2010 г.).

- 31 случаи на смърт от глад;

- 84 - от общо занемаряване;

- 13 - от масови зарази, т.е. лоша хигиена;

- 6 - от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване;

- 36 - от пневмония, вследствие студ и залежаване;

- 2 - от насилие.

И всички - от престъпна небрежност.

- 103 деца, страдащи от недохранване.

- 7 случая на сексуално насилие;

- поне 8 случая на физическо насилие.

- 622 случая на тежки заразни болести и опаразитяване, и починали вследствие деца.

- Незаконна физическа имобилизация на деца като практика в поне в 8 дома.

- 90 деца, подложени на „химическа имобилизация" с тежки и увреждащи

невролептични медикаменти.

Г-жа Илиева изтъкна проблематиката на дела в името на мъртви хора – те нямат право на жалба, затова съдът трябва да промени правилата и да приеме дела за правосъдие и на това ниво. Освен трите случая, за които тя разказа, в света има още два такива. Организацията "Интерайтс" заедно с румънски организации за защита на правата на децата завеждат дела за хора с ментални отклонения, починали в домове за социални грижи. Едно от тях – „Кампеано” ще се гледа през лятото от пленарния състав на съда заради сложността на въпроса с допустимостта на делото.

Адвокат Илиева направи ужасяващи разкрития от аутопсията на Анита – тя е получила осемкратно разширение на стомаха заради поглъщането на 25 стелки, три дунапренени гъби, няколко чорапа, камъни, парцали. Детето е страдало от кахексия – патологично недохранване, каквато е и диагнозата на стотици деца в българските домове.

„Не става въпрос само за проактивно насилие, насилие е и когато децата са изоставени без право на здравна грижа и са лишени от човешка грижа”, каза адвокат Илиева.

Една от основните постановки на Хелзинкския комитет е, че затварянето на децата в такива институции е патогенно. „То разболява здравите хора и е в състояние да довърши болните”, допълни г-жа Илиева.

Социалните заведения са локализирани в незаселени места, далеч от медицинска помощ и каквито и да било условия. Замисълът на институциите не е децата да бъдат лекувани, а изолирани.

Анита и Николета са били в дома за социални грижи в село Стража и след това в болницата в Търговище, където е практика децата да бъдат държани вързани денонощно цяла седмица.

Г-жа Илиева разкри още подробности около случая с Анита. Служителите в дома в село Страж са знаели, че детето се успокоява като му мият лицето, но те не са го правили, защото институцията има правило децата да се къпят веднъж седмично. Този факт принуждава Анита да се цапа със собствените си изпражнения, за да провокира служителите да я измият. Нещо, което те възприемат за „съвсем нормално”.

Друг фрапиращ факт е, че след установяването на нужда от лекарска намеса, хоспитализацията на детето се забавя две седмици, защото от болницата казват, че това „не е спешен случай” за тях.

Тъй като тези деца са формално изоставени от своите родители, няма кой да подаде жалба в съда за тях. Родителите, ако не са в неизвестност, се дистанцират от децата си. При случаят с Борис той има родители, които биват разпитани и категорично отказват да го погребат и да бъде заведена жалба от тяхно име. Въпреки това, родителите нямат вина, а лекарите още в родилното отделение, преди родителите да са имали възможността да заведат детето в домашна обстановка и да се привържат към него, проактивно убеждават родителите да се откажат от бебето като лъжат, че децата с ментални отклонения няма как да бъдат гледани в домашна среда, а трябва да бъдат дадени в специализирани домове, където да им бъдат оказвани медицински грижи. Борис е страдал от синдрома на Даун – родителите му са били напълно способни да го гледат вкъщи. Той е бил настанен в дома в село Петрово, където селският лекар се грижи за 90 деца. В дома практиката е да не се извършват аутопсии.

Основните нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека по тези случай са на член 2 – правото на живот, в частност задълженията на държавата в сферата на общественото здраве, и член 3 – забрана на изтезанията, в частност позитивно задължение за недопускане на нечовешко/унизително отнасяне спрямо задържани лица.

След като дискутираха казусите, гостите получиха материали с пълните текстове на делата за обратна връзка.