Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Колоквиум „1700 години от Миланския едикт - началото на пътя на религиозната свобода и толерантност”

   
Колоквиум „1700 години от Миланския едикт - началото на пътя на религиозната свобода и толерантност”

Проф. д-р Димитър Токушев

Днес в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе колоквиум „1700 години от Миланския едикт – началото на пътя на религиозната свобода и толерантност“.

Събитието се осъществи по инициатива на катедрата по Теория и история на държавата и правото и с активното съдействие на катедрата по Конституционноправни науки на Юридическия факултет на СУ. Присъстваха председателят на Конституционния съд проф. д-р Димитър Токушев, конституционни съдии, преподаватели от Юридическия факултет на СУ.

Научният форум цели не само да се отбележи годишнината от Миланския едикт, но и да се даде началото на една по-мащабна дискусия относно религиозната толерантност и свободата на вероизповеданията. Събитието е естественото продължение на научно-изследователската работа на преподавателите от катедрата по Теория и история на държавата и правото, най-вече на тези по римско право през последните 3-4 години. В резултат на тяхната работа бяха издадени книгите „Съпоставка на Мойсеевия закон и римските закони“ , „Императорските конституции, издадени в Сердика“. Предстои и излизането на сборник от Международната научна конференция „Римско и съвременно публично право“, проведена през май 2012 г.

Проф. д-р Новкиришка сподели доволството си, че се събират няколко дни преди датата 15 юни, която почти навсякъде в християнския свят се смята за началото за различни чествания на Миланския едикт. „Нашето събитие е посветено на Миланския едикт, но и не съвсем. Защото Миланският едикт слага началото или едно ново начало, едно старо продължение на една политика. И тази политика в продължение на столетия успява, с различни модификации, да премине, за да я видим в наши дни отново като една от актуалните теми в нашето общество - въпросът за религиозната толерантност, който вълнува не само България, но и целия свят.“

В словото си председателят на Конституционния съд проф. д-р Димитър Токушев подчерта, че темата за религиозната толерантност е актуална и до днес – и сега има прояви на толерантност и на нетолерантност в името на някакво божество, независимо как ще го наречем.

„Нашата страна е останала като оазис на религиозна толерантност. И то на този исторически кръстопът между Изтока и Запада. Още от самото създаване на българската държава различните религии, които са практикували прабългарите и славяните не са били пречка за създаването й.“, изтъкна проф. Токушев, като подчерта още, че не бива да се забравят нелицеприятни исторически моменти като гибелта на 52-та боляри, противопоставили се на налагането на християнството, църковните събори през средните векове и гоненията срещу противниците на официалната религия, както и насилственото помохамеданчване на големи групи от българския народ. „Струва ми се, че е нужно да подчертая, че всички тези религиозни притеснения са дело на официалната власт, но не и на българския народ като общност. Бих искал да посоча, че в ЕС често се споменава България като държава, в която няма етническо противопоставяне, нито религиозни конфликти.“

Проф. Токушев отбеляза още, че в центъра на София има четири религиозни храма - катедралата „Ал. Невски“, джамията, синагогата и католическия храм „Св. Стефан“. „Мисля, че тези четири религиозни храма на различни религии са символ на тази толерантност“, допълни той.

Темата за религиозната толерантност е особено актуална в наши дни. Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2011 г. отбеляза на 1700 години от издаването на Сердикийския едикт на император Галерий- първият акт на публичната власт в Римската империя, с който се прекратяват гоненията на християните и тяхната религия се определя като равноправна в държавата. Като продължение на темата преподавателите от Юридическия факултет дават своя принос в честването през 2013 г. на 1700 години от издаването на Миланския едикт, с който окончателно се стабилизира равноправния статус на християнството в Римската империя, но и се прогласява неограничена религиозна свобода.

Милански едикт 313 г. Lactantius, De mortibus persecutorum, XLVIII.

3. Itaque hoc consilium salubri ac rectissima ratione ineundum esse credidimus, ut nulli omnino facultatem abnegendam putaremus, qui vel observationi Christianorum vel ei religioni mentem suam dederet quam ipse sibi aptissimam esse sentiret, ut possit nobis summa divinitas, cuius religioni liberis mentibus obsequimur, in omnibus solitum favorem suum benivolentiamque praestare. 3. И така, въз основа на разумна и най-правилна преценка, ние сметнахме, че трябва да се вземе това решение, (а именно) никому да не се отказвавъзможността да се посвети на спазването било нахристиянската религия, било на тази религия, кояточувства, че най-много му допада, та висшетобожество, на чието почитание отдаваме свободнодуха си, да ни оказва във всичко своето обичайно одобрение и благосклонност.

Миланският едикт съдържа особено ясно послание за религиозна толерантност, което звучи актуално и през 2013 г., когато се отбелязва и 70- годишнината от спасяването на българските евреи от депортиране в концлагерите на фашизма. С Решение № 1093/2012/ ЕС от 21 ноември 2012 г. на Европейския парламент и Съвета настоящата 2013 г. е обявена и за Европейска година на гражданите във връзка с 20-та годишнина от въвеждането на гражданството на Европейския съюз. В този контекст отбелязването на 17-вековния юбилей от издаването на Миланския едикт е свързано с началото на пътя към религиозна толерантност, свободата на вероизповеданията и гарантирането на конституционните права на гражданите в национален и международен план.

kolokvium_1