Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Иван Цанев - носител на Голямата награда за литература на СУ за 2012

   
Иван Цанев - носител на Голямата награда за литература на СУ за 2012

С Протокол № 2 от заседание на Академически съвет от 21 ноември 2012 година поетът Иван Цанев е удостоен с Голямата награда за литература на Софийски университет "Св. Климент Охридски" за 2012 година.

Наградата беше връчена на тържествена церемония в Аулата на Ректората от Ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - проф. дин Иван Илчев, в присъствието на декана на Факултета по славянски филологии - проф. дфн Панайот Карагьозов.

СЛОВО НА ПРОФ. ДФН ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ

Уважаеми господин Ректор на СУ,

Скъпи г-н Цанев,

Драги роднини, колеги и приятели на поета,

Любопитни и любознателни журналисти,

Скъпи приятели на поезията,

Дами и господа,

Благодаря ви, че в тази мразовита декемврийска сутрин успяхте да дойдете до Аулата на Алма Матер, за да присъствате на тържествената церемония по връчване на Голямата литературна награда на Софийския университет и да засвидетелствате уважението си към нейния най-нов лауреат.

Досега тази висока академична чест е отдавана на писателите и поетите Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Валери Петров, Борис Христов, Антон Дончев, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев и Димитър Шумналиев. От изброените имена се вижда, че в този почетен списък всички са достойни, но също така и, че не всички достойни са в него.

Днес тази почетна компания на художественото слово се разширява и поредното, дванадесето, нейно попълнение е поетът Иван Цанев.

Уважаеми дами и господа,

„Голямото” на Голямата литературна награда на Софийския университет не е в материалната ѝ стойност, а в това, че научно-преподавателският елит на нацията оценява и се прекланя пред най-изявените таланти на българската изящна словесност. Тазгодишната награда изразява признанието на академичната общност за цялостното творчество на поета Иван Цанев, който чрез стиховете си превърна делника в поезия, природата в безкрайно вдъхновение, а авторитетите от различни епохи – в повод за размисъл.

Уважаеми г-н Цанев, уважаеми присъстващи,

Убеден съм, че когато Голямата награда за литература се връчва на поет, по-уместни от жанра „похвално слово” биха били рециталът на част от поезията на наградения или още по-добре – авторско четене на стиховете му. Но доколкото протоколът на официалната церемония го изисква, моля поетът и публиката да бъдат снизходителни към моето кратко непрофесионално представяне на поета и неговото дело.

И така. Иван Цанев Иванов е роден на 30 ноември 1941 г. в с. Острица, близо до Русе. Бъдещият поет завършва гимназия в дунавската ни столица и специалностите Българска и Руска филология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Целият му съзнателен живот преминава под знака на художествената литература в битието му на поет, редактор и литературен консултант в най-престижните български издателства и литературни седмичници. Към първото си литературно отличие, получено още през 1965 г. за най-добро стихотворение от млад автор, в хода на времето той добавя наградите за поезия „Петко Р. Славейков”, „Иван Николов”, „Пеньо Пенев”, „Атанас Далчев” и „Константин Константинов”. През 2010 г. Иван Цанев е отличен с унгарския „Почетен меч Балинт Балаши”. Негови стихосбирки и отделни стихотворения са преведени на унгарски, английски, испански, румънски, руски, чешки, словенски, сръбски и др. езици.

От дебютната му книга „Седмица”, отпечатана през 1968 г., до днес Иван Цанев е публикувал почти двадесет стихосбирки, сред които се открояват: „Неделен земетръс” (1973), „Телеграма” (1977), „Едничка дума” (1981), „Седмоднев” (1987) и „Дърво на хълма” (2001). Иван Цанев е и сред най-популярните съвременни поети за най-малките читатели и слушали, което потвърждава и фактът, че илюстрираната от Яна Левиева негова книга „Пет за четири” преди десет години получи националната награда за детска литература „Христо Г. Данов”.

На поезията на Иван Цанев са посветили многобройни статии и рецензии редица известни критици, поети и университетски преподаватели от няколко поколения. Сред тях са: Иван Давидков, Минко Бенчев, Кръстю Куюмджиев, Розалия Ликова, Здравко Чолаков, Михаил Неделчев, Тошо Дончев, Дьорд Сонди, Божидар Кунчев, Валери Стефанов, Милена Кирова и мн. др. Иска ми се по повод на следваща кръгла годишнина или поредна награда и аз да добавя нещичко към техните задълбочени анализи и възторжени оценки на поезията на днешния лауреат. За съжаление засега съм готов само със заглавието „Връстник на младата вода”.

Уважаеми Присъстващи,

Поезията на Иван Цанев е удивително разнообразна на тематични доминанти и изразни форми. Цанев е поетичен хроникьор на многоликия делник и неизчерпаемата природа. В стихотворението „Там” поетът заявява: „Не вярвам на преразкази, ще тръгна сам и произшествието с поглед ще фотографирам.”

И наистина неговата поезия е калейдоскоп от „словесни снимки”, от запечатани в стихове мигове и състояния, чрез които той превръща привидния хаос на динамичната природа, разхвърляните подробности (на градската среда), библейските и митологичните герои и своите съвременници в една хармония, наречена живот.

Характерни за поезията на Иван Цанев са синтезът, кръговратът и трансформациите в природата и в обществото. Пчелата от едноименното стихотворение „частиците съединява и дава сладост на нещата”; „превърната на прах вода” във „Водопад” „докрай усеща, разпадането, болката и свободата”; а в изповедта „Насаме с огъня” „в два-три мига възмъжава рожбата на кремък и желязо”. В „Пролетна вода”, което едновременно е най-реалистичното и най-алегоричното стихотворение на поета, водата не тече, а като човек „върви”:

„върви вода със цвят черешов.

Тя беше облак, беше сняг

и мъртъв лед до вчера беше

в пространството от бряг до бряг.

Но тя не помни снегопада,

забравила е за леда –

тя знае само, че е млада,

че е най-младата вода.”

Трансформации протичат и при индивидите и в обществото. В стихотворението „Кръв” поетът установява, че

„Епохите не се повтарят, образът на подвига е друг.

Ръката, дето пушка е държала вчера,

Привиква да държи перо, тесла и плуг.”

В своеобразното продължение на Ботевото „Обесването на Васил Левски” стихотворение „19 февруари” посмъртно делото на Апостола на свободата се е материализирало в „негово мраморно продължение”, но заветът му остава „недостижим за малките хора”, мечтаещи за „запазено място в пантеона”. В стихотворенията „Паметна плоча”, „Кръв”, „Братска могила” и „Копривщица” Цанев по нетипичен за времето си начин свързва и конфронтира заслужилите предци със съвременниците си, за които дори „небелязването на челата им с безчестие” е вече героизъм.

Подобни паралели между минало и настояще Иван Цанев прави и в стихотворенията „Ахил”, „Ной” и „Хамлет, ХХ век” и др. В „Ной” поетът установява, че за човешките трагедии „виновна е нашата памет, защото е къса”, а мутиралият „Ахил” през ХХ век е „със Хирошима в петата”. Търсейки пълно съвършенство и правдоподобност, Иван Цанев е редактирал някои от творбите си, между които е и „Ахил”, в което адресатът на творбата от „Японецо, със Хирошима във петата:

Ти не за химн, за плач си по-достоен” (във варианта от 1973 г.) осем години по-късно е станал по-обобщен:

„И ти, със Хирошима във петата

за състрадание си по-достоен” (1981).

С риск да постихоплетствам към стихотворението под линия ще добавя, че „стрелата във петата на Ахил в по-ново време се нарича Чернобил”...

Уважаеми Колеги,

В сферата на поетиката Иван Цанев е умел реформатор и синтезатор, който пречупва класиката през индивидуалния си естетически и идеен светоглед. Посредством видими и невидими интертекстуални връзки той умело свързва поезията си със стиховете на няколко поколения наши поети. Но неговият неподражаем почерк се чете в разчупения неримуван стих, в находчивите оригинални рими, в многобройните анжамбмани, в разнообразните и неочаквани поанти (вътрешни поанти) в осъвременената сонетна форма.

Уважаеми приятели,

Когато за някого, който не е действащ политик, е написано повече, отколкото е сътворил самият той, това (очевидно) подсказва, че критическият обект е голям поет. Такъв е и най-новият лауреат на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски” г-н Иван Цанев, когото поздравявам от все сърце и му пожелавам крепко здраве, творческо дълголетие и да продължава да бъде „връстник на младата вода”!

Повече за биографията на Иван Цанев можете да видите тук.

Снимки от награждаването можете да видите тук.

Коментари

Влез, за да коментираш.