Събитието откри проф. д-р Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет. Той посъветва посетителите да разглеждат изложените фотографии бавно, за да успеят да открият философията в тях.

Николай Трейман, учител на Цочо Бояджиев, разказа за усърдието му в изучаването на фотографското изкуство. Той отбеляза, че ентусиазмът на проф. Бояджиев е заразителен и покрай него фотографски успехи имат още проф. Атанас Стаматов, проф. Олег Георгиев, д-р Гергана Динева.

„Срещата на фотографията и философията никога не е била тъй жива и съзидателна”, отбеляза Николай Трейман и допълни – „Удивителна сплав на изразителна мощ и фундаментална културна ерудиция. Отдавна българската фотография се нуждаеше от човек, който да просвети и обогати не само изобразително, но и словесно нейните същностни измерения. Изложбата и албумът са двете завършени лица на един фотограф. Да бъдеш известно име в световната култура и да прибавиш към него фотографската си дарба го умеят малцина – Луис Карол, Едгар Дега, Артър Конан Дойл, Емил Зола и Цочо Бояджиев”.

„Фотографията е засвидетелстване на една уникална среща. Среща с онова, което несъмнено е било, но което също толкова несъмнено вече не е и което никога повече няма да бъде. Това меланхолично „вече не” и „никога повече” освобождава изображението от диктата на обекта с неговия конкретен времеви и пространствен контекст и му позволява да изрази някакво по-общо и богато значение. Пълноценното възприемане на снимката като естетически значещ образ до голяма степен предпоставя незнанието за частните обстоятелства на нейното появяване. Определяща в случая е най-вече свободата на нейния изказ и способността ѝ да ангажира въображението на зрителя, предоставяйки му възможността да „пренапише” нейното послание и превръщайки го донякъде в господар на изображението. Ето защо и представените тук фотографии не са просто визуални илюстрации на авторовите пътешествия. Каркасон и Палермо, Кордова и Фрибург, Париж и Сванетия, Сиракуза и магичният Трънски край са само условни йероглифи от несвършващата и позната на всеки от нас история на мимолетните човешки заедности и непреодолимата самота на човека”.