Пресконференцията откри доц. д-р Тодор Попнеделев - ръководител на организационния комитет на Третия международен конгрес по българистика и заместник-декан на Историческия факултет на Софийския университет. Той започна с думите: „Благодаря на всички, които проявиха интерес към българистиката и към духовността на българите”. След това представи проф. дфн Анна-Мария Тотоманова от ФСлФ, г-жа Гергина Тончева – дългогодишен радетел за българската духовност и бивш директор на НГДЕК, Кирил Кузманов - един от авторите на впечатляващата изложба „В началото бе словото”, която е част от съпътстващата програма на Третия международен конгрес по българистика, както и д-р Владимир Станев и г-жа Ани Истаткова – част от организационния комитет на конгреса по българистика.

Доц. Попнеделев запозна присъстващите с идеята на конгреса: „До този момент са организирани два конгреса по българистика - през 1981 г. и 1986 г. От тогава традицията да се събират учени, усещащи българския език и история и изобщо хора, занимаващи се с хуманитарното знание за българите, изчезва. Причините са най-различни и не се наемам в това кратко време да ги коментирам. Желанието на Софийския университет като водещ изследователски и научен център да организира отново подобно събитие в крайна сметка беше подкрепено от усилията на моите колеги. Благодарение на тях и на съвместните усилия, на изпратените над 1500-2000 писма до различни научни центрове и институции, лични покани, успяхме да съберем 475 учени от цял свят, представители на над 130 университета, научни институции и центрове, които обхващат цялата палитра на българистиката в сферата на езикознанието, литературата, историята, етнологията, икономиката, политологията.”

Според участниците в организационния комитет на конгреса този форум създава предпоставки за едно бъдещо развитие на българистиката и показва, че българската хуманитаристика е на адекватното ниво на европейската наука. Доц. Попнеделев завърши представянето с думите: „На конгреса български език говореха хора от 45 държави, което показва, че нашият език е този, който може да обединява хората, независимо че е почти в сферата на екзотичните езици”.

След това доц. Попнеделев даде думата на авторите на една впечатляваща изложба, свързана с нашия език и това, което наричаме „българи” във вековете.

Проф. Тотоманова подчерта, че не случайно идеята за подобна изложба възниква в екип, който от години е навлязъл в сферата на дигитализацията. „За наше щастие към нас се присъедини и г-жа Гергина Тончева, която от години носи в себе си идеята за създаване на един музей на българската книжовност, който да представи българското културно наследството по подобаващ начин пред света. Така че решихме да организираме тази изложба, посветена на конгреса по българистика, на годишнината от създаването на славянската писменост, която да бъде началото на една бъдеща експозиция”, подчерта проф. Тотоманова. Тя благодари на организационния комитет на конгреса по българистика и на ректорското ръководство на СУ, подпомогнали финансово осъществяването на изложбата. Проф. Тотоманова благодари и на екипа, представил по нетрадиционен и интерактивен начин изложбата - Димитър Пеев, Кирил Кузманов, Борис Мисирков и Георги Богданов.

Доц. Попнеделев допълни, че „осъзнавайки мисията си като звено, което трябва да съхранява онова, което народът ни е създал през вековете и в Историческия факултет е създаден специален проект за дигитализация на наследството на Университета, който има и по-широк периметър с идеята всичко онова, което е създадено от нас и за нас, да бъде запазено за следните поколения”.

Кирил Кузманов, който работи по дизайна и визуалната концепция на изложбата, говори за предизвикателството да участва в подобен проект, за стремежа на екипа да се намери най-подходящата форма, чрез която да се представи всичко това на публиката, която по този начин да се почувства приобщена към собствената си история.

Борис Мисирков изрази надежда тази художествена инсталация, приличаща на произведение на съвременното изкуство да не остане единичен опит, а да покаже как нашата култура и история могат да бъдат представяни атрактивно на публиката.

Димитър Пеев отбеляза, че важен момент в изложбата е съпоставянето на развитието на българската книжнина с европейската история. Изложбата е замислена така, че да обхваща развитието на българската книжовност от самото й създаване през IX век до края на XVIII век. Много ръкописи се представят за първи път в България.

Г-жа Гергина Тончева подчерта, че НГДЕК зае своето място в българската култура, не само в сферата на българското образование, но и в сферата на българската култура, с резултатите, които постигна за своите 35 години. „Изложбата е чудесен повод да се ангажират възпитаници на НГДЕК, които вече са кадри на СУ и да сформират работещ екип – предимно от младите класици на България”.

„Изложбата е не просто впечатляваща, а е едно постижение, за което моята оценка е, че отваря нови възможности, едно ново предизвикателство, една надежда, една покана, едно прозрение, че в българската духовна култура предстои едно наистина смело търсене на съхраняване, обогатяване, експониране и най-важното - предаване за бъднини на нашето културно наследство. Екипът на изложбата извърши нещо необикновено”, завърши г-жа Тончева и покани всички да посетят изложбата в централното фоайе на СУ „Св. Климент Охридски”. На 6 юни 2013 г. в 18.00 часа експозицията ще бъде официално закрита.

На въпрос на журналист има ли бъдеще кирилицата, доц. Попнеделев отговори: „Ние сме реалисти и независимо, че се стремим да опазваме това, което имаме, безспорно латиницата ще навлиза. Но аз мисля, че след като сме успели да обединим усилията на толкова много институции от цял свят, на толкова специалисти българисти, на кирилица има написани текстове, които са част не само от българското, но и от световното културно наследство. Европа, вървейки напред, не може да зачерква, онова, което я е създало в сферата на духовността. Така че не се притеснявам за кирилицата. Стига да има хора, които да осъзнаят това и да я пазят”.