Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Десета международна научна конференция “Драгоманови четения”

   
Десета международна научна конференция “Драгоманови четения”

В Конферентната зала на Софийския университет започна Десетата международна научна конференция “Драгоманови четения”. Тази година събитието е посветено на 120-годишнината от смъртта на проф. Михайло Драгоманов - украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.

Съорганизатори на научното събитие са Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на СУ, Фондацията „Мати Украина“, Украинското неделно училище и Посолството на Украйна в България.

На откриването на конференцията присъстваха посланикът на Украйна в Република България Микола Балтажи, заместник-ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, председателят на Фондация „Мати Украина“ Антонина Якимова и др.

Сред участниците в конференцията са преподаватели от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Лвовския университет „Иван Франко“, БАН и др.

Присъстващите бяха поздравени от председателя на Фондацията „Мати Украина“ Антонина Якимова, която припомни историята на Драгомановите четения.

1-b

Проф. Анастас Герджиков изрази задоволството си да присъства на откриването на конференцията и поздрави участниците от името на ректора на СУ проф. Илчев.

Проф. Герджиков заяви, че конференцията „Драгоманови четения“ трябва да се развива все повече и трябва да продължи да се провежда и занапред, защото е вече утвърдена традиция. „Тези четения са едновременно поддържане на традицията, започната преди толкова години от чуждестранни преподаватели и изследователи, положили началото на българското образование като проф. Драгоманов. В същото време тези четения са и начин да погледнем напред, защото на тях се обменят научни идеи и на тях се получават нови научни контакти“ – каза още зам.-ректорът.

Микола Балтажи, посланик на Украйна в България, отбеляза, че се радва да открие десетата конференция, посветена на Михаил Драгоманов и разказа накратко основни моменти от неговото дело.

1

Доц. д-р Бойко Пенчев, зам.-декан на Факултета по славянски филологии, поздрави участниците от името на декана на факултета проф. Панайот Карагьозов, който пожелава успешна работа на конференцията. Той изрази надеждата си, че и днес във всички нас все още гори онзи огън, който са носили в сърцата си проф. Драгоманов, българските учени, основали Университета, всички онези учени и интелектуалци, които са допринесли за културните връзки между България и Украйна. Той пожела успех на конференцията и подчерта, че с усилията на филолозите културните и научни връзки между двете държави ще укрепват и ще продължават да се развиват.

Михайло Драгоманов е роден през 1841 г. в гр. Гадяч. Завършва Полтавската гимназия през 1859 г. и следва история в Киевския университет. След това започва работа като учител по география в Киевската гимназия и едновременно с това преподава история в Киевския университет. От 1870 г. е доцент, а по-късно професор по всеобща история в същия университет.

През лятото на 1889 г. Михайло Драгоманов пристига в София, защото е поканен като професор в току-що основания Софийски университет. Дори му е предложен поста на ректор, който той отказва с аргумента, че първият ректор на българския университет трябва да бъде българин. Така ученият със световна слава, с ценни научни постижения в областта на фолклористиката, историята, социологията, публицистиката Михайло Драгоманов започва да преподава история на Древния Изток. Лекциите, които чете са на руски и са много популярни.

1-a

Личността на проф. Драгоманов в София предизвиква интереса на българската интелигенция към украинската литература. Благодарение на него софийската културна общност се запознава с дейността на украинските писатели Григорий Сковорода, Михайло Старицки, Сидир Воробкевич, Иван Нечуй-Левицки, Микола Костомаров, Михайло Павлик, Олена Пчилка, Иван Франко и други.

Сред постиженията и заслугите на професор Драгоманов е и фактът, че той първи демонстрира и въвежда сравнително-историческия метод във филологическата наука. Този метод е възприет от студентите му, които впоследствие стават едни от основоположниците на българската хуманитаристика. Сред имената на многото ученици и последователи на Драгоманов се откроява името на Иван Шишманов, който по-късно се жени за неговата дъщеря – Лидия.

Професор Михайло Драгоманов умира през 1895 година и е погребан е в Централните Софийски гробища.