Богословският факултет на СУ е създаден през 1923 г. и много бързо се превръща в активен център за духовно и религиозно образование. Сградата на факултета е построена през същата година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.
През 1998 сградата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с категория „Национално значение”. През периода 1951-1991 г. по идеологически съображения с постановление на Народното събрание факултетът е отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Българската православна църква. В този период специалността "Теология", която е най-старата специалност в професионалното направление „Религия и теология”, съществува под названието "Богословие".
През юли 1991 г. ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което се извършва по съответния ред още същия месец.
За 90-годишното си съществуване факултетът оставя трайни следи в развитието на висшата богословска наука у нас и в чужбина и се превръща в еталон за останалите български висши училища, в които се преподава теология. Студентите, които се обучават във факултета, имат възможност да се реализират като богослови, свещенослужители на Българската православна църква, учители по религия, служители в социалната сфера и др.
Във Факултета функционират със статут на присъдружни организации научното сдружение Collegium Biblicum Bulgaricum и Bibliotheca biblica, създадена по международен проект на Studiorum Novi Testamenti Societas съвместно с няколко университети, сред които Берн (Швейцария), Йена (Германия) и Дъръм (Великобритания).
Един от значимите дългосрочни проекти, които се реализират от преподаватели във факултета, е подготвяният съвместно с Българското библейско дружество превод на пълния корпус на Свещеното писание от оригиналните езици на съвременен български език. Стремежът на академичния колегиум е да съчетава на високо ниво преподаването с изследователската дейност, обединявайки водещите тенденции в европейската наука с добрите традиции на българското образование.
Студентите на факултета участват в организирането на фотографски изложби, най-вече със снимки от църкви и манастири от България и чужбина, на които представят собствените си впечатления. Регулярно се организират и подобни изложби на детски рисунки на религиозни теми, рисувани от деца в часовете по религия в различни столични училища, в които преподаватели са възпитаници на Богословския факултет.
В сградата на Богословския факултет е построен и Академичният параклис „Св. Климент Охридски”. Стенописите са изографисани от известния художник Николай Ростовцев. Това е мястото, където се събират студенти, преподаватели и служители, обединени в една вяра и знание. Тук студентите се учат да проповядват и пеят църковна музика. Практическото богословие е не само тяхно занимание, но и призвание да служат на Бога и Църквата.
Факултетна библиотека на Богословски факултет
С основаването на Богословския факултет към Софийския университет през 1923 г. се поставя началото на Богословската библиотека като една значима част от Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”. Литература с богословско съдържание и богослужебни книги даряват руските преподаватели емигранти - протойерей Александър Рождественски, проф. Николай Н. Глубоковски, прот. Георги Ив. Шавелски, проф. Михаил Поснов. Библиотеката е била неотлъчна част от Университетската до началото на 1951 г., след което е прехвърлена на Светия синод.
„Със завръщането на Богословския факултет в СУ през 1990 г. се приема и първият випуск жени. Жени е имало в самото начало до 1950 г. След това в Духовната академия се приемат само мъже. Основната реализация на жените, завършили БФ, е като преподаватели по вероучение, в системата на църквата, работят като социални работници, в неделните училища към църквите. В хода на обучението си те изучават музика и след това могат да участват като певци в системата на църквата, могат да организират църковни хорове. Уникално за източно православната традиция е византийското едногласно пеене или известно още като източно пеене”, разказва Ружа Доновска, библиотекар във факултетната библиотека от 2001 г.
Фондът на библиотеката наброява към 79 100 книги, периодични издания и електронни носители на информация. Библиотеката разполага с богата сбирка в областта на богословието, старобългарската книжнина, църковна музика и изкуство, справочна литература на древни, славянски и западни езици. Значителна е колекцията от руски богослужебни книги, православна литература и периодика от началото на XVIII век до днес. Съхраняват се уникални издания - старопечатни на български, руски, гръцки и др. езици книги, възрожденски периодични издания, публикации на Синодално издателство, на български и други църкви и манастири. Наред с електронния каталог Aleph в библиотеката има и традиционен кирилица, латиница и гръцки азбучен каталог. За изминалата година библиотеката е посетена от над 700 читатели, използвали 8 133 традиционни библиотечни документи.
Библиотеката притежава дарителски фондове - личната библиотека на Екзарх Йосиф I, на патриарх Кирил, на проф. протопрезвитер Стефан Цанков, на Старозагорски митрополит Методий и др. Съхраняват се пълни сбирки на : “Църковен вестник“ (от 1900 г.- ); сп. “Духовна култура” (от 1920 г.- 2009); сп. Богословска мисъл (от 1996 г. до днес); цялата серия Sources Chrétiennes; Migne, J. P. Patrologiae Graece (Т. 1-161).
През 2011 г. със съдействието на доц. Иван Христов библиотеката участва в проект The International Society for Science and Religion library Project. Международното общество за наука и религия дарява 224 тома книги на английски език. Книгите са в областта на съвременното богословие и засягат теми като наука и религия, религия и генетика, биология и религия, будизъм и екология, християнство и екология.
През януари 2011 г. e открита читалня “Патристика и византинистика” – чуждоезична изворова литература за специалисти.
„Библиотеката е уникална не само в системата на СУ, а и с това, че притежаваме най-много специализирана богословска литература в България в областта на източно-православната традиция. В библиотеката идват не само специалисти по богословие, духовни лица и семинаристи, но и учени от БАН, от НБУ, гости от чужбина. Тук се съхранява много светоотеческа литература – съчинения на светите отци – църковни писатели още от първите векове. Това е изворова литература, която тук се концентрира най-много. Поради тази причина тук идват специалисти, които работят в тази област и изследват съчинения по догматически въпроси, църковно-исторически, канонически въпроси", разказва Ружа Доновска.
Обвързването на научноизследователската дейност с учебния процес във Факултета се осъществява и чрез Годишника на Богословски факултет. Освен в него, преподаватели, докторанти, студенти, както и учени от целия Православен свят публикуват свои изследвания в специализираното периодично издание на факултета сп. „Богословска мисъл”.
По повод своята 90-годишнина факултетът подготвя изложба на “редки и ценни книги”, които се съхраняват в библиотеката. Ще бъде изложено и едно от изданията на Неделника, наречен от народа “Софроние”.
„Кириакодромион, сиреч „Неделник“ или „Софроние“ е първата печатна книга на новобългарски език . Написана е от Св. Софроний Врачански и издадена през 1806 г. в град римник (днес Ръмнику Вълча, Румъния). От няколкото завършени съчинения на Софроний, това е единственото, което той успява да отпечата. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху 530 страници хронологично по реда на годишните празници, за които се отнасят. Едно от изданията, които притежава Богословската библиотека съдържа и списък на спомоществователите.
Библейска библиотека в София
През октомври 1998 г. по инициатива на Световното дружество на новозаветните учени (Studiorum Novi Testamenti societas - SNTS) в Богословския факултет е открита специализирана Библейска библиотека (Bibliotheca biblica).
"Това е единствената институция в Югоизточна Европа, тясно специализирана в областта на библейското богословие – Стар и Нов Завет, юдейска литература и ранно християнство. Нейният фонд е изцяло дарителски. Другата такава библиотека се намира в гр. Санкт Петербург. Ние сме горди, че тук съхраняваме такова богатство", казва Мирослава Млечкова, библиотекар в Библейската библиотека.
Фондът, който е вече е над 8800 тома (книги, периодични издания, CD, ) постоянно се попълва с най-новите изследвания в областта на библеистиката. Книжнината е предимно чуждоезична (немски, английски, гръцки, френски и др. ) и постъпва чрез дарения от Германия, Швейцария, Великобритания, САЩ, Гърция, Русия, с изключителното съдействие на световното дружество но новозаветните учени. Член на комитета за Източна Европа на това дружество и негов координатор за Библейската библиотека в София е проф. Иван Желев Димитров, а от 2012 г. директор на ББ е доц. д-р Ивайло Найденов. Библейска библиотека инициира издаване на собствена поредица от изследвания в областта на библеистиката, като вече са представени първите 9 тома.
