Тържественото събрание откри д-р Ивайло Шалафов от Богословския факултет. „В навечерието на патронния ни празник, деня на Св. Климента Охридски Чудотворец, под свещените сводове на този благолепен паметник, въздигнат в чест на учредяването на Българската екзархия, за да отбележим благословената 90-та годишнина от основаването на Висшата богословска школа на Българската православна църква – Богословския факултет при Софийския университет“.

Д-р Шалафов каза още: „Вече 90 години тази сграда-храм на божественото знание, въпреки всички исторически превратности, изпитания и сътресения, расте и възраства нашето родно академично богословие, вярно на неизменните завети на Свети Климента, първия епископ на български език. Ние, които днес сме призвани по мярката на силите си, да продължим това велико дело, завещано ни от нашите отци първооснователи преди девет десетилетия, имаме свещен дълг –да пазим своята вяра в нашия господ и спасителя Исус Христос. Да бъдем верни на Светата ни църква, да бъдем достойни за нашите следовници, да просвещаваме целия ни народ, който уви, днес следи често разединение и противопоставяне и да му покажем, че само единението и мирът и любовта ще ни изведат от раздорите и ще ни покажат пътя и истината, и живота“.

Д-р Шалафов

В своето тържествено академично слово деканът на Богословския факултет доц. д-р Александър Омарчевски поздрави присъстващите гости и заяви: „В древните богословски школи след ІІ в. сл. Хр. курикулумът на обучение е включвал три степени – свободни изкуства (artes liberales – тривиум и квадривиум), философия и теология, като богословието е смятано за най-висше познание, за познаването на непознаваемото, достъпно само за избрани. Първите университети през Средновековието са центрирани около смятаните тогава за основни три клона на човешкото познание – теология, медицина и право. И това не е случайно. Трите заедно обхващат, като се замислим, цялото човешко битие. Теологията дава на човека светоглед, духовност, отговори на въпросите на битието, за Бога, спасението и царството Божие. Медицината се грижи за телесното здраве на човека, а правото – за регулациите на човешките отношения в обществото. Това е universitas – целокупността на познанието, както е разбирано тогава. Затова и пълният университет трябва да разполага с тези три факултета. Такъв е бил и Софийският университет до края на Втората световна война, когато по идеологически и конюнктурни съображения два от тези три факултета – Богословският и Медицинският – са извадени от неговия състав. Слава Богу, след промените през 1989 г., с усилията на множество достойни мъже тази несправедливост беше преодоляна и днес Софийският университет отново е пълен университет.“

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет

Деканът припомни историята на създаването на Богословския факултет, идеята за създаването на който възниква още преди Освобождението от турско робство, тъй като основаването на Българската екзархия през 1870 г. налага необходимостта от високо просветени църковни кадри. Деканът припомни и пътя, водещ до основаването на Висша богословска школа, като не пропусна да отбележи и строежа на сградата, в която в момента се помещава Богословският факултет. Доц. Омарчевски заяви: „Днес ние сме горди, че с благословението на Св. Синод на Българската православна църква сме настанени в сградата, обявена през 2012 г. за най-красивата в столицата от анкета сред столичани“. В словото си той изнесе важни исторически факти и дати, свързани със създаването на Богословския факултет – на 10 март 1923 г., под ръководството на ректора на Университета проф. Захари Караогланов се сформира първият факултетен съвет, а за пръв декан на Богословския факултет е избран проф. протопр. акад. д-р Стефан Цанков, Ректор на Университета през учебната 1940-1941 г. На второто си заседание от 11 март 1923 г. Факултетният съвет формулира задачите на Богословския факултет ясно и определено: да подготвя достойни служители за Българската православна църква; да разпространява православната богословска наука; да поддържа духовното просвещение у нас.

Деканът не скри гордостта си от успехите на преподавателите и студентите на Богословския факултет през изминалите години и уточни: „С въвеждането на Болонския процес във Факултета са разработени редица магистърски програми. Прави впечатление големият брой студенти-магистри, които имат различно от богословското поприще и идват при нас да утолят потребността си от духовна храна и да потърсят пътя за спасението на душите си. От тази година функционира и новата междуфакултетска магистърска програма „Църковно социално дело“, плод на съвместните ни усилия с Факултета по педагогика на СУ. През изтеклите 90 години преподавателите в Богословския факултет (респ. Духовната академия) развиват активна научно-изследователска и учебно-преподавателска дейност. За това време са издадени общо 59 тома от Годишника с около 550 студии. Освен това Факултетът издава и научното списание „Богословска мисъл“, което приютява голяма част от научната продукция на преподавателите, а напоследък и докторантите във Факултета.

През разглеждания период преподавателите от Богословския факултет участват в редица международни и научни форуми и изнасят множество доклади. Тук ще спомена само два научни конгреса, които се организираха и проведоха през последните 10 години: В периода 5-10 октомври 2004 г. Факултетът беше домакин на Шестия конгрес на Висшите православни богословски школи с участието на православни учени от цял свят; В периода 23-26 септември 2013 г. Факултетът беше домакин на Четвъртия конгрес на православните догматисти отново с участието на православни учени от цял свят.“

Деканът с не малка гордост изтъкна уникалните библиотеки на факултета, в които се съхранява уникален фонд от ръкописни и старопечатни книги, както и материално-техническите подобрения на факултета.

В края на словото си доц. Омарчевски заяви: „Богословският факултет и занапред ще продължи да бъде активно структурно звено в системата на Софийския университет в тясна връзка и с Българската православна църква. Верен на своите начални принципи, той ще продължи да разработва православната богословска наука и да подготвя достойни кадри за духовното и религиозно-нравственото обучение и възпитание на нашия народ“.

На тържественото честване на 90-годишнината на Богословския факултет Патриаршеско и Синодално приветствие поднесе Негово светейшество Доктор хонорис кауза на Софийския университет, първи декан след възстановяването на Богословския факултет Неофит, Патриарх български и Митрополит Софийски.

„В деня на равноапостолния св. Климент – първият епископ на български език, когото Бог прослави не само с чудотворство, но и с обилни плодове на нивата на църковната и богословска просвета, сърадваме всички вас – труженици на свещеното богословско поприще, измолвайки от Всеподателя неизменно да ви укрепва, та, водени от Духа на Истината, да навлизате все по-дълбоко в дебрите на великата тайна: „Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи“ (1 Тим. 3:16) . И радостта ни е още по-голяма, тъй като здравите духовни връзки, белязали от самото начало съработничеството между родната богословска академична общност и свещоначалието на св. Българска православна църква, са все така неизменни, като се задълбочават и укрепват за обща прослава на Господа и Бога нашего Иисуса Христа и вярно следване заветите на нашите духоносни отци и учители, верни наши наставници в тайната на богопознанието, в трудния, но благословен от Бога път на съзиждането на тялото Христово, „… докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий… до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:12-13).

Богословието на Църквата е богословие на опита и приемствеността, на вярното следване заветите на Отците, но и на дръзновено усилия към все по-дълбоко вникване към вечните истини на богочовешкото битие. В синергията между нашите благочестиви усилия и Божието благоволение и помощ се осъществява всяко докосване до великата тайна на благочестието, която вече две хилядолетия Църквата изповядва и все по-пълно разкрива пред света – за негово спасение и за прослава на Божието име сред цялото творение. Затова и носенето от всички вас служение е така отговорно. Гласът на богословието е глас на Църквата – проповед и свидетелство за спасителното Христово благовестие и вярата, която – по учението на богоозарените отци от Четвъртия вселенски събор – единствена спасява света.

Дерзайте, прочее, в свещеното дело на църковната просвета, имайки – по съвета на Апостола – „ревност за по-добри дарби“ (1 Кор. 12:31), та Бог, като вижда усилията ви, да утроява плодовете от неуморния ви труд. Пазете Преданието на Църквата – тази безценна съкровищница на божествената и на богочовешката мъдрост, обогатявайте я с онова, към което ще ви насочва Светият Дух. Така ще извървите благоуспешно пътя Христов, а делата ви ще бъдат като онези семена, които дават „плод стократен“ (Лука 8:8). Защото богословието е интегрална и неотменна част от вечната мисия на Църквата да бъде не само майка, но и наставница в тайната на богопознанието – вярна учителка на всички народи (Мат. 28:19).

Поздравяваме ви с бележитата 90-годишнина на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и отправяме всесърдечна молитва към Господа и Бога за вас, ревностните труженици на Неговата нива, за преуспяването ви в благословеното поприще на православното църковно богословие, като желаем лично на всеки от вас още по-големи творчески успехи и напредък във всяко добро дело!

Бог на мира и любовта, от Когото извират всяка мъдрост и всяко знание, и общението със Светия Дух да бъдат с всички вас! Амин.“

Проф. дфн Георги Попов

На тържественото честване на юбилея на Богословския факултет за църковни заслуги деканът доц. д-р Александър Омарчевски и проф. дфн Георги Попов бяха наградени от Патриарха с ордена на Българската православна църква "Св. Климент Охридски" І степен. На патриарх Неофит бе връчен златен юбилеен плакет от Богословския факултет.

По повод 90-годишнината на Богословския факултет президентът Росен Плевнелиев удостои Факултета с почетния плакет на президента на Републиката. В поздравителния си адрес до декана, преподавателите и студентите на Богословския факултет той посочи: „Мисията на Богословския факултет е да обучава онези божи служители, които в професионалния си живот са сред българския народ като свещеници, богослови и църковни служители, за да споделят с тях всеки миг през живота им. Мисия благородна и отговорна. Народът ни е доказал от векове силата на вярата си, любовта към ценностите, на традициите и културата ни. Сигурен съм, че именно вие сте хората, които ще продължавате да поддържате тази сила на вярата, защото чрез нея се раждат истинските човешки ценности. Днес по-силно от всякога се нуждаем от това, за да може силата на българския дух да се възроди, народът ни да се обедини, за да посрещнем всички предизвикателства на времето, в което живеем. Благодаря за всеотдайността, с която поддържате най-ценното човешко качество и за грижата ви на духовни пастори на българския народ. Честит празник!“

Негово Високо Преподобие игумен д-р Пьотър Еремеев

На тържественото събрание приветствени слова поднесоха Негово високо преподобие игумен Филип, представител на Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил при българския патриарх; Негово Високо Преподобие игумен д-р Пьотър Еремеев, ректор на Руския православен университет и доктор по богословие в Богословския факултет; пратеник на ректора на Санктпетербургската духовна академия; Проф Дура от университета в Констанца.

Проф Дура от университета в Констанца

Повече за Богословския факултет можете да прочетете тук.