Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Българското студентство от 30те години на ХХ В.

   
Българското студентство от 30те години на ХХ В.

Снимка: Сп. Museum, 6/2007, стр. 66-67

Всяка среда, била тя духовна или социал­на, има свой живот. И студентството, тази армия от младеж, жадна за творчество и ини­циатива, има свой живот, свой лик.

У нас се е вбраздило убеждението какво е студентът-бунтар, и вие не можете да си представите сту­дентството без борба, без стачки. И наистина това е така, и не може да бъде другояче. Ние, все млади хора, буйни с различни темперамен­ти, с различни стремежи и чувства. Вие не можете да си представите студентския живот без онези, тъй характерни за нас веселия, на които сте свидетели, особено на студентския празник “Св. Климент Охридски”, когато всич­ки заведения в София и околността са преиз­пълнени с червени шапки, а след полунощ се извършва традиционната разходка по "Царя". И въпреки че при тези веселия ние често пре­скачаме прага на приличието, вие ни прощава­те, защото знаете, че това е младостта.

Студентството е организирано в академи­чески дружества при отделните факултети, в градските корпорации, в студентските спорт­ни клубове, в студентските секции при раз­личните дружества и пр., то над всички дружества стои една голяма и могъща органи­зация "Христо Ботев", рожба на младежки ентусиазъм и творчество…

(Из в. Студентска борба, 18 март 1939)

 

АКАД. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ЗА СТУДЕНТСКИТЕ СИ ГОДИНИ (1936-1940)

Самото ми пребиваване в Университета преминаваше под знака на много дни, прекарани в библиотеката, в залата за четене на студенти. И това бе за мене школа за добиване на трудови навици, което се оказа много полезно, особено след завършване на Университета и специализацията ми в Мюнхен...

Следването си в СУ ще запомня и със студентските празници през декември – шумни, весели, когато за пръв път, бивайки крайно непохватен, се научих да танцувам танго и представете си - румба - твърде популярна по мое време. Но тайната на валса, така любим на женския свят, си остана за мене тайна завинаги... Не бях добре и с фокстрота, а за хорото да не говорим - и то си остана „тера инкогнита", макар, че умеех все пак да скачам криво-ляво и да наподобявам, че уж не съм съвсем неопитен. С една дума следването ми в СУ ме направи що годе историк, но не и човек, който може да претендира, че е получил танцьорска закалка...

Ярко се чувстваше това разделение в българското общество през този период в Университета. Все по-отчетливо се открояваше пропастта между националсоциалистически настроени студенти и техните противници. Едните - сплотени в студентската организация, назовавана "Христо Ботев", Другите - антифашистите - в тъй наречения БОНСС. Броят на бонсистите бе значително по-голям от този на ратниците и легионерите, но в замя­на на това привържениците на хитлеризма се отличаваха с бруталност и се радваха на бла­говолението на управляващите кръгове...

И това намери израз при определянето на състава на студентското дружество на ИФ. На страната на дясно ориентираните стоеше твърдо Димитър Венедиков (брат на Иван Венедиков), а симпатии към тази група имаха Борислав Примов, Кирила Възвъзова и, колкото и странно да изглежда, Александър Бурмов... Но броят на антифашистите бе по-голям и ръководството на дружеството попадна в техни ръце. И не само това - аз бях избран за председател на дружеството, не само поради моите, макар и сравнително умерени леви раз­бирания, а и поради авторитета, който си бях извоювал като добър студент. Но нали бях все още доста плах и неопитен, отказах се от пред­седателския пост в полза на Атанас Милчев...

Към преживяванията ми от студентските времена, не мога да не спомена двете летувания в студентския дом край Берковица (през 1937 и 1939 г.). Тук също се чувстваше разде­лението на двете групировки - христоботевисти и бонсисти, но до някакви сериозни сблъ­съци не се стигна. Все пак това беше дом за отдих, за веселия, за танци. А имаше наблизо и една приятна за посещение кръчма, имену­вана "Мухата", където си пийвахме вишнева ментовка...

(Из Д. Ангелов, Спомени. С, 2004)

Източник: Сп. Museum, 6/2007, стр. 66-67

Коментари

Влез, за да коментираш.