Церемонията откри деканът на Физическия факултет на СУ проф. дфн Александър Драйшу. Той представи накратко биографията на акад. Виктор Матвеев и припомни на аудиторията, че акад. Виктор Матвеев е виден руски учен, работещ в областта на физиката на елементарните частици. Научните му интереси са свързани с изследвания в областта на теоретичната и математичната физика, развитие на методите на квантовата теория на полето и разработването на релативистки кварков модел на адроните, изследване на динамичните симетрии във физиката на високите енергии и детектиране на техните следствия, проявяващи се във взаимодействията на елементарните частици. Той има съществени приноси в изследванията, свързани с въвеждането на квантовото число цвят.

„Независимо че основно се занимава с теоретична физика, проф. Матвеев винаги е поддържал тесен контакт с експериментални групи и има множество приноси в предложения за провеждане на експерименти, изграждане на големи експериментални комплекси, както и в анализа и интерпретацията на получените на тях резултати. Тук трябва да се отбележи участието му в изграждането на Басканската неутринна обсерватория и получаване на ред интересни резултати в областта на неутринната астрофизика и физиката на космическите лъчи, изграждането и въвеждането в експлоатация на високотоковия протонен линеен ускорител „Московска мезонна фабрика“ и в разработването на физическата програма, изграждането, експлоатацията и провеждането на изследвания с детектора CMS на ускорителя LHC.“, добави още деканът на Физическия факултет.

Проф. Матвеев е член на Руската академия на науките, член на нейния президиум и секретар на отделението по физически науки. Участва в президиума на Висшата атестационна комисия на Русия. Ръководител е на програмата за фундаментални изследвания на Руската академия на науките „Неутринни изследвания“. В. Матеев е председател на борда на колаборацията Russia and Dubna Member States (RDMS) в експеримента CMS. Той е директор на Института за ядрени изследвания на РАН от 1987 г. и директор на Обединения институт за ядрени изследвания – Дубна от 2011 г.

Проф. Драйшу отбеляза активната преподавателска дейност на акад. Матвеев като ръководител на катедра „Квантова статистика и теория на полето” на Физическия факултет на Московския държавен университет, ръководител на катедра „Квантова теория и физика на високите енергии“ в същия факултет, както и на катедра „Фундаментални взаимодействия и космология“ на физическия факултет на МИФИ.

Проф. Драйшу припомни още, че акад. Виктор Матвеев има 20-годишно тясно сътрудничество с групата по физика на елементарните частици на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „В рамките на колаборацията Russia and Dubna Member States в CMS бяха съвместно разработени дизайна на адронния калориметър на детектора CMS, създадени и изследвани на ускорителя SPS в Церн негови прототипи, изграден и въведен в експлоатация самият калориметър. Акад. Матвеев има над 100 съвместни публикации с учени от Софийския университет“, допълни той.

Имайки предвид изключителните научни постижения на проф. Матвеев и неговото дългогодишно и ползотворно сътрудничество с учени от Софийския университет, по предложение на факултетния съвет на Факултета по физика Академическият съвет на Софийския университет приема единодушно решението да удостои проф. Матвеев с почетното звание „Доктор хонорис кауза“.

В академичното си слово проф. Матвеев благодари за оказаната висока чест и удостояването му с тази висока награда. Той отбеляза, че за него е голяма радост и е много развълнуван, защото още в началото на своята кариера е работил с много български физици, завършили Физическия факултет на Софийския университет. Той изрази надеждата си в бъдеще да успее да помогне за развитието и още по-успешното и тясно научно сътрудничество между изследователи от двете страни.

Проф. Матвеев изнесе лекция на тема „Открити проблеми на фундаменталната физика или накъде след откритието на бозона на Хигс“.

В Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, който проф. Матвеев ръководи, работят 1200 учени. От тях 35 са българи. През последните 20 години в института са работили около 400 наши изследователи, които са помогнали за откриването на шест нови химични елемента, два от които – флеройвий и ливерморий, вече са вписани в Менделеевата таблица. Проф. Матвеев обърна внимание в лекцията си, че новите химични елементи се използват активно в борбата срещу онкологичните заболявания и за опазването на природата.