На 13 декември Стопанският факултет беше домакин на лекция, посветена на резултатите и предизвикателствата след COP29 – поредната конференция на ООН за климатичните промени, провела се тази година в Баку. Гост-лектори бяха Апостол Дянков, водещ български експерт в областта на климатичните политики, и доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“ в Стопанския факултет.

Апостол Дянков откри събитието с обяснения на сложната терминология и процесите, характерни за климатичната дипломация. Той постави акцент върху ключовите предизвикателства, с които човечеството ще се сблъска, ако глобалното затопляне достигне 1,5°C до 2030 година – прогноза, която изглежда все по-реалистична. Дянков подчерта, че за много общества и екосистеми това увеличение може да е катастрофално, а прогнозираните 3°C затопляне до края на века ще доведат до безпрецедентни промени в климата, планетарната система и човешката цивилизация.

Сред тревожните тенденции, представени от участващите в COP29 учени, бе и рекордно ниското количество арктически лед. По-голямата част от топлината, задържана от затоплянето, се акумулира в океаните, което ще доведе до значителни промени в океанските течения. Спирането на важно течение като Гълфстрийм би предизвикало застудяване с до 5°C в части от Западна Европа, което допълнително усложнява прогнозите за бъдещето.

Доц. Марина Стефанова допълни анализа с примери за организационните и геополитическите предизвикателства, съпътстващи преговорите на COP29. Тя разказа за мащаба на конференцията, събрала 50 000 участници от целия свят, и за процеса на договаряне, който често протича бавно и трудно. Тя оприличи преговорите на огромно общо събрание, където всяка точка преминава през множество нива на обсъждане.

Особен акцент бе поставен върху финансовите въпроси, като обещаните 1,3 трилиона долара годишно от развитите към развиващите се страни. Тези средства са жизненоважни за устойчивото развитие, но липсата на ясни правила за разпределението им може да породи недоверие между участниците.

Един от важните аспекти беше свързан с включването на бизнеса в климатичните преговори и осезаемата липса на специалисти по климатична дипломация. Доц. Стефанова отбеляза, че банките и финансовите институции вече играят водеща роля, поставяйки въпроси за енергийни сертификати, климатични рискове и устойчиво финансиране на масата на преговорите.

Повече информация за резултатите от конференцията можете да откриете тук.