Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Новини от факултета / Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова взе участие в Годишната национална данъчна конференция на Юридическия факултет на СУ

   

29.05.2026

 

На 27 май се проведе Годишната национална данъчна конференция на Юридическия факултет на СУ на тема „Заобикаляне на данъчния закон“. Събитието бе открито от декана на Юридическия факултет проф. д-р Даниел Вълчев. Научният форум се проведе в емблематичната аудитория 272 на Юридическия факултет и събра представители на съдебната система, Националната агенция за приходите, адвокатурата, академичната общност, студенти и бизнес.

Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова взе участие в конференцията, която беше организирана от Катедра „Административноправни науки“ на Юридическия факултет, ръководена от проф. д-р Евелина Димитрова.

20260527_091037

Темата на тазгодишната конференция бе „Заобикаляне на данъчния закон“ – един от значимите въпроси в областта на данъчното право. За втора поредна година конференцията предостави платформа за задълбочен анализ на предизвикателствата пред съвременните данъчни системи.

В рамките на научния форум доц. д-р Савина Михайлова-Големинова се включи в дискусиите с тема, посветена на приложимостта на предварителните споразумения за ценообразуване в българското данъчно право. В изложението си тя постави въпроса за съвместимостта на тези инструменти с конституционната уредба и с разпоредбата на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В този контекст бе разгледано разграничението между допустимите форми на данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане като форма на заобикаляне на данъчния закон. Анализът изхожда от разбирането, че чл. 16 ЗКПО въвежда материалноправен критерий, основан на икономическото съдържание, функция и рисков профил на сделките, който допуска игнориране на тяхната правна форма. Беше подчертано, че този подход намира развитие както в Наредба № Н-3 от 7 ноември 2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, така и в практиката на Съда на Европейския съюз, включително по дело C-726/23 Arcomet, което поставя акцент върху икономическото съдържание на операциите. В доклада бе защитена тезата, че макар предварителните споразумения за ценообразуване да представляват инструмент за правна сигурност в редица правни системи, тяхното въвеждане в българското данъчно законодателство поражда съществени въпроси относно съвместимостта им с императивния характер на чл. 16 ЗКПО и с конституционния принцип за законово установяване на данъците.

Според изложената позиция, съгласно действащата национална правна уредба и утвърдената данъчноправна доктрина договорното начало е неприложимо в данъчното право, което се характеризира с императивен и публичноправен характер. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза бе изведен и от практиката на Съда на Европейския съюз по делото Apple (дела T-778/16, T-892/16 и C-465/20 P), което потвърждава, че данъчните становища подлежат на контрол с оглед на съответствието им с принципа на независимите пазарни отношения и на забраната за предоставяне на селективно предимство по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДФЕС.

Програма на конференцията.