17.01.2025
„Оптимистичните прогнози за по-голям ръст на икономиката на България през 2025 г. не съответстват на геополитическите рискове и тежкото положение в редица европейски държави. Избирането на редовно правителство тази седмица може да има положителен ефект, ако доведе до подобрена стабилност и подобрена бизнес среда и се започнат политики по отношение на бюджета и стимулиране на икономиката“, коментира доц. д-р Радостин Вазов, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, координатор и създател на магистърската програма „Застрахователен и социален риск мениджмънт“. Той участва в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов, излъчвано от Bloomberg TV.
„Моята прогноза на база геополитическата и икономическа ситуация в Европа е, че растежът ще бъде максимум до 2%. Има няколко основни фактора - ние сме трайно обвързани с европейската икономика. При положение, че в Европа има забавяне на растежа и проблеми с основни индустрии, които търпят доста сериозна конкуренция от изток и от Китай, като автомобилната индустрия, няма как да очакваме да се случат чудеса в България“, допълни доц. д-р Вазов.
Голяма част от предприятията в страната изнасят за европейската автомобилна индустрия и сега този износ ще пострада, каза той. Другият двигател на икономиката - вътрешното потребление - ще остане силен, ако продължат да се увеличават доходите, което не е реалистично.
„Потреблението ще продължава да нараства, но няма да е с темповете от 2023 и 2024 г. в следствие на това експанзивно увеличение на доходите, което се случи чисто изкуствено, а не на база икономика и реално производство“, сподели доц. д-р Вазов.
Парите за увеличения на заплащанията в бюджетната сфера няма да стигат, освен ако правителството не вземе нови заеми, за което за момента няма индикация, допълни той.
С избирането на редовно правителство от парламента тази седмица има малко по-голяма стабилност и хоризонт за провеждане на малко по-дългосрочни политики в посока бюджет и стимулиране на икономиката. Каквито и мерки да въведе новият кабинет, те обаче ще имат ефект след две години, най-рано в края на 2025 г., коментира Вазов. Това би трябвало да бъдат политики, свързани с иновации и нови технологии, образование и създаване на благоприятна бизнес среда. Основна цел би трябвало да бъде да се усвоят поне част от средствата по плана за възстановяване и устойчивост.
Университетите в България реагират доста добре на търсенето на кадри от страна на бизнеса, особено с магистърските си програми. Трябва да има промяна в системата на финансиране на висшето образование, ако ще се търси по-голяма ефективност и по-сериозни научни постижения; има нужда и от изграждане на обособени изследователски центрове, каза доц. д-р Вазов.
Трябва да се търсят варианти за привличане на чуждестранни студенти в много специалности, като това ще изисква улесняване на достъпа и повишаване на качеството на образованието, добави той.
Бизнес средата ще се подобри, ако правителството заложи на повишаване на ефективността на труда и спре с изкуственото повишаване на доходите. Новият кабинет вероятно ще внесе изцяло нов бюджет, „тъй като икономическите реалности са доста по-различни“, съобщи още той.