През месец март 2016 г. на българския книжен пазар се появи първият превод на "Теория на безделната класа", класическото произведение на американския икономист-институционалист от края на XIX и началото на XX век Торстейн Веблен. Книгата е издадена в САЩ за първи път през 1899 г., превръщайки се веднага в част от съкровищницата на световната икономическа мисъл и залягайки в основата на научната школа на т.нар. стар (американски) институционализъм.

Оттогава насам произведението неизменно е изучавано във всеки курс по икономически теории или история на икономическата мисъл, цитирано е безброй пъти в разработките на икономистите институционалисти, включително от авторите, работещи в областта на съвременната нова институционална икономика, било е предмет на огромен брой анализи и специализирани разработки.

Въпреки че ежегодно множество студенти по икономика от почти всички висши училища в България подготвят реферати върху работата на Веблен, досега липсваше български превод на основното му произведение. Тази празнина в българската икономическа литература е запълнена от доц. д-р Росен Люцканов и издателство "Изток-Запад", които представят на читателя у нас превод на Вебленовата книга на професионално научно равнище.

Удивителното при четенето на книгата от края на XIX век е чувството за непокътната актуалност на обясненията на множеството социални явления и тенденции и в известен смисъл притеснителната им, разголваща непосредствена приложимост към съпъстващи ни аспекти от българската обществена действителност в близкото минало и днес. Статусната надпревара се явява рядко точен общ обяснителен фактор за на пръв поглед разнородни форми на социалното поведение, демонстративно заявявани вкусове, потребителски навици и стилове на живот. Вебленовата теоретична схема се пренася от съвременния читател инстинктивно върху разпространението на технологичните джаджи, особеностите на модата, архитектурата, инериорния дизайн, избора на образование и професионална реализация и дори задълбочаващото се отчуждение между "показните консуматори" от западния свят в началото на нашия XXI век.

Няколкократната смяна на обществено-икономическата система у нас през изминалото столетие се явява убедителна илюстрация на универсалността на изведените от Веблен тенденции в поведението на сравняващия се и стремящ се да се издигне над другите човек, придобиващи в тази светлина и от дистанцията на годините нерядко комичен характер. Чувството за хумор, прозиращо зад формулировките в книгата, улавя този комизъм по начин, който е донесъл на Веблен славата на рядък представител на иначе претенциозно сериозната икономическа наука, представител на онази обществена наука, която икономиката би могла да бъде и към която днешният мейнстрийм отново поглежда.