Деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев поздрави всички присъстващи с празника на Факултета. Той се върна в спомените си към своето дипломиране, когато е получил документа си за висше образование не на тържествена церемония в Аулата, а в канцелария от представител на университетската администрация. „Но аз бях горд. Бях горд, защото завършвам този факултет, защото съм имал учители, които виждам и тук и искам да им благодаря“, отбеляза доц. Попнеделев.

Силата на този факултет е в традицията, цялата колегия на Историческия факултет, хората, които са направили този университет и се грижат той да остане във вековете, подчерта деканът и изказа надеждата си този ден да бъде ден на уважение и благодарност. Благодарност към преподавателите, благодарност към студентите за това, че са провокирали преподавателите си да им дадат повече. Университетът се усеща, когато го завършиш, когато почувстваш тръпката, необходимостта отново да влезеш в тази сграда, попита от знания, попита от интелект, от добронамереност, каза доц. Попнеделев.

Той изрази своето уважение и благодарност към родителите на абсолвентите, които са ги подкрепяли и насърчавали да завършат дори и в трудни мигове. „Ние вярваме, че випуск 2015 г. ще излезе оттук със самочувствие. Със самочувствието на хора, които могат, знаят и нека светът ги закриля, защото студентите от този факултет са не само красиви, но най-вече умни, хора с интелект“, подчерта доц. Тодор Попнеделев.

По време на церемонията трима преподаватели на Историческия факултет бяха удостоени с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. Заместник-ректорът на Университета доц. Кучев връчи отличията на проф. д-р Искра Баева, проф. д-р Милияна Каймакамова и проф. дин Петър Ангелов.

Проф. Каймакамова благодари на цялата колегия за отличието и заяви, че присъждането на Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента носи не само радост на наградения, но и отговорност да продължи да работи също толкова усърдно, колкото и през своята младост за утвърждаване на авторитета на своя факултет и университет като водещи учебно-научни центрове в България и извън нея.

Проф. Каймакамова добави още, че академичният дух, който независимо от трудностите и изпитанията на времето се предава от поколение на поколение сред преподавателите и студентите на Историческия факултет, е бил средата, в която е израснала и се развила като историк. Така е и досега. Тя изрази надеждата, че тази традиция ще укрепва още повече през годините.

Проф. Каймакамова се върна в спомените си, когато е постъпила на работа в Университета, в кабинет 285-ти. Така попаднала в среда с ярко изявени български историци като акад. Васил Гюзелев, проф. Любомир Огнянов, проф. Емил Михайлов, проф. Александър Фол. „Професионалното ми и човешко общуване с тях имаше огромно значение в процеса за формирането ми като историк и гражданин“, каза проф. Каймакамова и допълни, че за един млад човек е важно не само да притежава необходимия потенциал, за да се развие като университетски учен и преподавател, но и да има хора, които да разпознаят и оценят неговите заложби и да му предоставят възможност да ги развие. Сам човек трудно може да постигне високи успехи.

Проф. Каймакамова се обърна към абсолвентите и заяви: „Изключителна чест е за мен, че имам възможността да ви поздравя от тази най-висока трибуна на Алма матер с дипломирането ви!“ и добави, че преподавателите от факултета винаги са се стремили да дадат стойностни знания и умения, за да ги научат на професионализъм и да ги насочат с поглед към бъдещето. Тя призова младите си колеги, поемайки по житейския си път, да не забравят, че са възпитаници на Историческия факултет, да бъдат правдиви и да не позволяват историческия поглед към миналото да бъде замъгляван от каквото и от когото и да било.

Проф. Петър Ангелов изказа своята благодарност към всички свои колеги, които са подкрепили предложението да бъде удостоен с отличието. Той се върна 40 години назад в спомените си и отбеляза, че желанието му да свърже живота си с най-старото и авторитетно висше училище в България е било продиктувано от любовта му към историята, от съзнанието за голямата роля, която тя играе в развитието на всяко едно общество, а също и тъй като в Университета са преподавали неговият дядо, преподавателят по римско право проф. Симеон Ангелов и баща му – историкът акад. Димитър Ангелов.

Проф. Петър Ангелов отбеляза, че своите преподавателски усилия и научни занимания е посветил изцяло на българското средновековие, когато за българите е времето на съдбоносен избор, когато ставаме част от православния християнски свят и приемаме славянското писмо, за да се превърне то в неразделна част от нашата културна идентичност и до ден днешен. По думите му, именно средновековието е епохата, когато се формира нашата народност със своя специфичен език, самосъзнание и самобитна култура, чиито традиции са все още живи.

Проф. Ангелов пожела на абсолвентите здраве и успешна житейска кариера. Той отбеляза, че историята като учителка на живота отдавна е показала, че историкът е дялан камък, защото той е почерпил от миналото достатъчно знания, опит и мъдрост, за да може да посрещне хладнокръвно предизвикателствата на настоящето и да се реализира успешно в различни сфери на обществения живот. „Където и да сте и с каквото и да се занимавате, винаги се старайте да опровергавате мнението на песимистите, че единственото нещо, на което ни е научила историята е, че човек не се учи от историята“, призова абсолвентите проф. Ангелов.

Проф. Искра Баева отбеляза, че от този тържествен ден насетне вече абсолвентите трябва да бъдат готови за това, което им предстои – борба с житейските обстоятелства, борба с науката, борба с това, което са избрали за своя професия. Тя също изказа искрената си благодарност към колегите си за високото отличие и отбеляза, че без тях какъвто и да било успех не би бил възможен. Проф. Баева благодари и на своите студенти, с които заедно са изследвали миналото и са поставяли свободно всякакви проблеми в многобройните си дискусии. Тя подчерта, че в лекциите се обучават и двете страни - и студентите, и преподавателите, което е и залогът за развитието на историците-преподаватели.

Проф. Баева предупреди абсолвентите за трудностите, които стоят пред тях в професионалния им път, но ги увери, че пътят, по който тръгват, е несъмнено славен и не толкова страшен, но и че историята и нейното изследване са безкрайни. „Не е лека епохата, в която живеем. Тя няма да бъде лека и в бъдеще, но точно ние сме хората, които трябва да помогнат на слепците да прогледнат в бъдещето, благодарение на това, че ние познаваме миналото“, каза още проф. Баева и пожела на всички светъл, дълъг и плодотворен път.

Абсолвентите, техните близки и гости бяха поздравени и от заместник-ректора на Софийския университет доц. д-р Юрий Кучев. Той припомни на завършващите студенти, че зад тях остават важни години – на упорит труд, на благородно съперничество, на приятелство, на напрежение, но и на върховно щастие и удовлетворение от постигнатото. „Оттук нататък следва най-важното – себедоказването и завоюването на достойно място в живота. Превърнете трудностите в победи, а мечтите - в реалност! Успехът се крие в самите вас. Не спирайте да търсите и не преставайте да вярвате. Желая на всеки един от вас да достигне до своя връх. Не е важно да е най-високият, важното е да бъде желаният и най-вече да не е последният“, каза още доц. Кучев. Той покани абсолвентите да не забравят от къде са тръгнали и винаги, когато имат нужда, да се обръщат към Алма матер – и в трудни, и в радостни моменти. Заместник-ректорът призова още младите си колеги да се доказват чрез делата си, независимо на кое поприще ще работят и ще творят и да защитават чрез тях честта на Историческия факултет и на Софийския университет и да се гордеят, че са техни възпитаници.

Доц. Кучев обяви випуск 2015 г. на Историческия факултет за закрит и връчи дипломите на пълните отличници.

Представители на абсолвентите поздравиха своите преподаватели с празника на Историческия факултет и благодариха за положените усилия през изминалите години. Те разкриха, че във факултета цари една специална атмосфера между преподаватели и студенти, защото са намирали помощ и съдействие не само по въпроси, свързани с учебния материал, но и по чисто житейски, човешки въпроси. Те споделиха, че са се научили да общуват с различни хора и да приемат различните гледни точки, но и да мислят критично.

Абсолвентите благодариха и на своите колеги, приятели и близки за тяхната подкрепа през годините и пожелаха всеки да открие не просто своето работно място, а своето призвание и да не спират да вярват в себе си.