Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков поздрави всички присъстващи с празника на Европа и посочи, че много пъти е изтъквал ролята на студентските клубове. По думите му, Студентският съвет по закон е органът, който представлява всички студенти, но няма как 21 хил. студенти да имат общи интереси: „Нямаше как да отговорим на интересите на всички вас, ако вие не се бяхте организирали в клубове, които да отговарят на това, което наистина ви вълнува. И затова не е странно, че днес именно Студентският клуб на политолога, в Деня на Европа и в навечерието на европейските избори, организира дискусия, посветена на това каква е ситуацията днес в Европа, какви са тенденциите и какво е общото ни европейско бъдеще, каза още проф. Герджиков.

Той изтъкна, че винаги е бил почитател на европейската идея и е еврооптимист. Проф. Герджиков подчерта, че още в Античността Европа два пъти е била обединявана, през Средновековието нови империи са създавали в почти цяла Европа обща държава и през цялото време границите са били отворени. Той добави, че програма „Еразъм“, която днес позволява на студентите да пътуват по света, за да посетят други университети, за да видят образованието в други страни, е кръстена на Еразъм Ротердамски, който е пътувал през отворените граници в няколко държави, за да получава ново и ново образование. „Това е нещо, което ние загубихме през XX век – двете световни войни, поредица от конфликти и сътресения бяха причината Европа да е така разпокъсана и обединението на Европа беше най-вече обединение с цел постоянен траен мир, но също и икономическо и културно обединение“, посочи още ректорът. Той добави, че това е нещо, което трябва да пазим и дискусии като днешната са начинът постоянно да подлагаме на дебат това накъде се движи Европа, дали крайните тенденции, които в момента я разкъсват, могат да бъдат преодолени и дали ние всички заедно можем да изградим общо европейско бъдеще. Проф. Анастас Герджиков пожела успех на събитието и благодари на организаторите.

Поздрав към участниците в дискусията отправиха и председателят на Студентския съвет на Софийския университет Лидия Даскалова и председателят на Студентския клуб на политолога Атанас Радев.

Вицепрезидентът Илияна Йотова честити Деня на Европа – символ на обединението и мира. Тя посочи, че в следващия мандат на европейските институции очаква смели личности, които да взимат отговорни решения. „Най-доброто оръжие срещу евроскептицизма е подробна, обвързана със срокове програма за развитие за следващите години. Това очакваме да чуем от политическите партии в предизборната кампания за Европейски парламент, това трябва да бъде и разговорът в европейските общества“, посочи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова, в посланията на основните политически семейства в Европа присъства думата „промяна“, но липсват конкретните предложения как тя да се осъществи.

„Не приемам, че има конфликт или противопоставяне на национални и европейски теми. Суверенитетът не отрича Европа, а Европа не отрича националната идентичност. Ако днес сме недоволни от състоянието на съюза, усилията трябва да са в промяната, която ние да направим“, заяви вицепрезидентът. „Нашето поколение е поколение на мира – приемаме го за постоянна величина, градим проектите си върху нея. „Чудото на мира“ – чудесният израз на Пиер Флимлин, не би било възможно без Шуман, Моне, Аденауер, Де Гаспери, Спаак – големи личности от различен политически цвят, обединени от един идеал – мира“, отбеляза Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи, че без победата над хитлерофашизма днес нямаше да честваме Деня на Европа.

Илияна Йотова подчерта, че 74 години след края на Втората световна война крайният национализъм и ксенофобията са най-голямата заплаха за Европа. „Тези настроения се подхранват от нерешените кризи, от слабите отговори на партии и политици“, изтъкна вицепрезидентът.

В изказването си Илияна Йотова очерта проблемите в ЕС, които трябва безспорно да получат своя отговор – сигурността и борбата с тероризма, бежанската криза и липсващата миграционна политика. Вицепрезидентът е категорична, че Европа трябва да възвърне лидерските си позиции в световен мащаб и да забрави ролята на наблюдател, защото именно Старият континент плаща най-тежката цена от конфликтите в Близкия изток, климатичните промени и бедността в Африка. Европейските държави трябва да постигнат и съгласие по отношение на партньорите си на Изток и на Запад. Според Илияна Йотова България, благодарение на стратегическото си разположение, може да бъде добър посредник.

Вицепрезидентът очаква и промяна в отношенията ЕС – Русия в новия мандат на европейските институции. Илияна Йотова изтъкна формалното подновяване, без никакъв анализ, на антируските санкции. „Едни държави страдат от тях, а други продължават да развиват търговските и икономическите си отношения“, заяви вицепрезидентът.

Като основен Илияна Йотова определи проблема с разделението в Европа – на стари и нови страни членки, на ядро и периферия. „Болезнен за България, за цяла Източна и Централна Европа е въпросът за двойните стандарти – в храните, стоките, услугите, в отношението“, посочи вицепрезидентът.

„Време е да се помисли за Европейски фонд за борба с бедността – всеки европейски гражданин да има храна, покрив и достъп до енергия. Кризата от 2008 г. не получи политически отговор, а икономиите доведоха до още по-дълбока социални криза“, подчерта Илияна Йотова. „Трябва да се чуе гневът на европейските граждани“, изтъкна вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта, че европейските регулации са прекалено големи там, където не са необходими, а липсват, където са повече от необходими. Според вицепрезидента от промяна се нуждае и начинът, по който функционират европейските институции и се избират европейските комисари.

Събитието продължи с дискусия, в която студентите научиха повече за мнението на вицепрезидента по редица европейски въпроси, като изтъкнаха експертизата от работата ѝ в Европейския парламент.