Начало / Новини / Новини и събития / Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” представи разширената дигитална научно-изследователска библиотека “Зограф”

   
Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” представи разширената дигитална научно-изследователска библиотека “Зограф”

В деня на светите братя Кирил и Методий в Библиотека “Филологии” бе представена разширената и обогатена с нови 164 славянски ръкописа дигитална научно-изследователска библиотека „Зограф”. От тях 120 нови, неописани в описите славянски ръкописа представи библиотеката на Зографската Света обител “Св. Георги Победоносец”, а Националният исторически музей представи своята колекция от 44 славянски ръкописа.

Дигиталната научно-изследователска библиотека „Зограф” има богата колекция, която дава възможност на изследователи да работят на едно място с много и различни ръкописни паметници като Асеманиевото евангелие, Манасиевата хроника, Реймското евангелие и др. Библиотеката съдържа над 614 дигитални копия на славянски ръкописи, съхранявани в престижни колекции в страната и чужбина. Осъществяването на тази инициатива става благодарение на научноизследователската работа на преподавателите от Катедра „Кирилометодиевистика”, на сътрудничеството на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” с колеги от различни български и чуждестранни научни и културни институции.

1-a

Директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. Анна Ангелова приветства гостите в библиотека „Филологии“ и припомни създаването на Дигиталната научно-изследователска библиотека „Зограф” преди три години и постепенното разрастване на ръкописите от различни институции.

Основите й са поставени през юни 2014 г. със Зографската електронна библиотека, съдържаща електронни копия на 286 славянски ръкописа от библиотеката на Зографската Света обител, сред които под № 43 фигурира най-известният ръкопис на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски от 1762 г. (Зографската чернова). Към тях до май 2015 г. са присъединени дигитални копия от ръкописните колекции на Ватиканската апостолическа библиотека, библиотеката в град Реймс (Франция), манастира Драгомирна – Румъния, Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев”, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Историческия музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил и Университетската библиотека, филиал „Теология”.

112

С новите ръкописи, които дойдоха от Зографската сбирка и от сбирката на Националния исторически музей, които се присъединяват тази година към нашата дигитална библиотека, имаме един корпус от над 600 ръкописа, които могат да се ползват в дигитален формат. Смятам, че това е едно предизвикателство към изследователите и научната общност не само в страната, но и в чужбина, и ще позволи в бъдеще да имаме все повече и повече изследвания в тази област, да се докоснем до все още неописаните страници от нашата писмена културна история от развитието на българската книжнина през вековете“, каза доц. Ангелова.

Обхватът на сбирката е много широк - представени са ръкописи от X до началото на XIX век. Тя показва пътя на развитието на българската ръкописна книга за много дълъг период от време.

5-a

Проф. Маргарет Димитрова от катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет представи новите, неописани досега ръкописи, които идват от Зографската света обител:

Това богатство, тази сбирка от дигитални копия на ръкописи е отлична база за това нашият университет да бъде в челните редици на образователните институции. Тя е и чудесна база той да бъде не само образователна институция, но и научно-изследователска. Защото само на базата на такава широка палитра от първични източници биха могли да се направят по-цялостни, по-мащабни изследвания, както и по-задълбочени изследвания по конкретни въпроси“.

2-a

Проф. Димитрова изрази благодарност към манастирското братство от Зографската Света обител и към колегите от катедрата „Кирилометодиевистика“, които са започнали работа по сбирката преди години.

Общо 405 ръкописа са дигитализирани и предоставени на библиотеката на Софийския университет от Зографската света обител. От тях новопостъпилите са 116. Повечето от тях са късни ръкописи от XVII, XVIII и XIX в. Те хвърлят светлина за книжовните предпочитания на тогавашното време, върху промените в духовните нагласи и богослужението, за връзките на манастира с други книжовни културни центрове.

114

В сбирката има преписи на жития на св. Иван Рилски, на св. Онуфрий Габровски, на св. Козма Зографски. Могат да се видят още и преписи на служби, требници, лековници и други. Някои от тях са пришити към старопечатни книги и тази симбиоза от късния период на печатното и ръкописното слово е изключително интересна.

Проф. Димитрова подчерта, че в новата сбирка има и ранни ръкописи – например два листа от фрагмент от типик с източнославянски правопис, както и един лист от цветен триод от XIV век със среднобългарски ръкопис. Досега тези ръкописи не са били известни на научната общност и предстои тяхното описание. Манастирската сбирка съдържа не само славянски ръкописи и старопечатни книги, но и гръцки и османски документи.

58

Отец Козма от Зографската Света обител честити празника на светите братя. „Нашата обител е събрала може би по-голямата част от духовната история на нашия народ и братството достигна до тази мисъл, че тя трябва да бъде споделена с всички, които желаят да изследват тази история“, отбеляза той и заяви, че все още има огромни бели полета, които трябва да бъдат запълнени, а това може да стане с общи усилия.

Проф. Климентина Иванова, преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет и изтъкнат учен старобългарист заяви, че реализиралата се връзка между научната общност и манастира, пазител на духовни традиции, е истинско чудо. Тя определи работата в Зографската стая като малка реплика на кирило-методиевото дело.

59

Проф. Иванова разказа за възникването на идеята за създаването на Зографската стая, за работата на екипа и препоръча един нов поглед към описанието на ръкописите.

60

.Доц. Нина Вутова от Националния исторически музей заяви, че да имаме нашенска „Зографска“ стая е уникално по рода си културно събитие и че е изключително щастлива, колекцията на музея от славянски ръкописи, макар и малка, да се присъедини към Зографската стая. Тя благодари на доц. Ангелова за усилията й да бъдат дигитализирани ръкописите от музея и подчерта, че колекцията е първата изцяло дигитализирана колекция в музея.

62

Доц. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет, представи ръкописите на музея: „Имах възможност да работя с едни прекрасни образци на българската ръкописна книга. Сбирката е малка по обем, но като съдържание наистина е уникална“, каза тя и отбеляза, че сбирката има голям хронологически обхват: от XIII до втората половина на XIX век.

bp

Най-старият ръкопис е Боянският псалтир от XIII век, пергаментен кодекс. Той може би най-добре илюстрира драматичния живот на един ръкопис – намерен е в зидовете на Боянската църква, когато започнала нейната реставрация и e върнат към нов живот благодарение на реставраторите в музея.

Според доц. Велинова още няколко ръкописа от XIV век представляват „гвоздея“ на тази колекция – един пергаментен панегирик, който съдържа произведения на св. Климент Охридски, на св. Йоан Екзарх - един много архаичен пласт от произведения на старобългарските автори и който, макар че е сръбски препис от XIV век, показва, че е преписан от много древен старобългарски ръкопис. Доц. Велинова изрази убеждението си, че този ръкопис безспорно ще привлича вниманието на изследователите години наред.

pp

В сбирката, получена от Националния исторически музей са още историческа палея от XIV век; голяма група възрожденски ръкописи, автографи на Софроний Врачански, на неговия учител поп Милко Котленски, два преписа на „История славянобългарска“, както и няколко ръкописа на известния писач поп Тодор Пирдопски.

tp

Софийският университет би могъл да се гордее с това, че има тези така наречени „живи ръкописи“ в Зографската стая и една уникална колекция в нашия център „Проф. Иван Дуйчев“, заяви доц. Велинова и призова да им помогнем да бъдат още живи, да се изследват и да бъдат основа на българската ни идентичност.