На специална церемония в Аулата студентите от няколко факултета на Софийския университет връчиха награди на 22-ма български журналисти за висока езикова култура в ефир. Инициативата се провежда за 15-та поредна година.
На събитието присъстваха представители на ректорското ръководство, на деканското ръководство на Факултета по славянски филологии, специалисти-езиковеди от Института за български език, преподаватели, студенти и гости.
Проф. Ренета Божанкова, заместник-ректор на Софийския университет приветства препълнената Аула и откри церемонията по връчването на наградите. По думите й, най-тържествената зала на Университета е събрала две общности – тази на журналисти и тази на университетските студенти и преподаватели. Две общности, които са еднакво загрижени и равно отговорни за българското слово. Общности, които милеят за него и които във времето напред ще го пренасят за нашите деца и поколенията. Което прави отговорността им още по-тежка, по-сериозна, но и в по-голяма степен смислена и оценена.
„Учим нашите студенти на пословиците и поговорките на различните народи. Всички тези народи имат пословици за това как написаното остава, както и за това, че изречената дума може да бъде и камък, и птица. И е важно да помним, че от ръцете ни може да излети и камъкът, и птицата“ каза още проф. Божанкова.
Обръщайки се към студентите и журналистите, някои от които са възпитаници на Софийския университет, тя ги призова да ценим словото, да се отнасяме към него с почит, защото то е паметта на народа ни и обещанието за неговото бъдеще.
Деканът на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев изрази радостта си, че е на тази церемония, която е кулминация на целогодишна работа, в която са ангажирани студентите и журналистите. Специално поздрави доц. Владислав Миланов, който е инициатор на събитието. Благодари и поздрави студентите, които взимат активно участие в наблюдаването и на речта в медиите, и на речта на политиците. „В нашия факултет много държим младите хора да разберат, че българският език е нещо живо, нещо, което не е просто затворено в кориците на академичните граматики. Не е нещо, чиито правила трябва да наизустим за изпита и след това да забравим. Езикът е социално действие. И към него трябва да се отнасяме с любов, но и с отговорност“ каза още доц. Пенчев.
Той благодари и на журналистите, включили се в този процес.
„Мисля, че с нашата инициатива ние спокойно можем да поставим началото на национално движение, озаглавено „Не може така!“ Поне в сферата на езика има някакви и писани, и социални конвенции, които трябва да бъдат спазвани. Иска ми се да вярвам, че и студентите, и ние като преподаватели, и колегите журналисти, с които сме се ангажирали, всички ние взаимно си помагаме да удържаме спазването на правилата в една среда, която сякаш толерира всепозволеността“, каза накрая деканът на Факултета по славянски филологии и пожела на журналистите сили, енергия и успех във важната мисия, която имат в обществото.
Доц. Надежда Сталянова от Факултета по славянски филологии отбеляза, че се радва всички да са тук, защото във времето, когато неграмотността не е мода, а всеобща, а грамотните са екзотични и странни, тя и колегите й се радват, че могат да покажат български журналисти като добър пример на своите студенти.
В обръщението си към журналистите и студентите доц. Владислав Миланов подчерта, че за езика не трябва да се говори само на 24 май, а всеки ден - с уважение, с внимание и с грижа.
Доц. Миланов припомни, че преди повече от 15 години той и доц. Сталянова са учредили тези награди. „Направихме ги обаче като израз на идеята, че със студентите трябва да се работи не само в аудиториите, а когато обектът ни за изследване е езикът, е задължително да наблюдаваме живата реч“, подчерта той и допълни, че са избрали публичната реч, защото тя е навсякъде около нас, защото е власт и сила и защото само чрез силата на словото са възможни световете на разбирателството днес.
Доц. Миланов подчерта, че само с езика може да се съхрани и опази националното ни самочувствие на малка, но силна държава, дала много на света и на човечеството. По думите му, само чрез силата на езика можем да представим човека и ценностната му система, да разпознаем човека и неговата мисъл, да разчетем и да видим смисъл. По думите му, днес повече от всякога разбираме, че езикът ни обединява. И това не е евтино клише, като политическите клишета, а е повод да се замисляме непрестанно, когато общуваме помежду си, когато говорим с децата си, когато обучаваме студентите, когато чрез силата на думите представяме кои сме. Когато задаваме въпроси и когато им отговаряме.
„Лесно предадохме високата езикова култура; отказахме се от учтивостта; безпроблемно слязохме в ниските регистри; обидата стана ежедневие в живота ни и като че ли забравихме, че е по-лесно със силни думи да бъдеш до човека, без да го обиждаш и унижаваш; Защото езикът е като човека. Ако човекът боледува, боледува и езикът. Ако обществото боледува, боледува и езикът“, каза в приветствието си доц. Миланов.
Той подчерта, че днешните отличия са резултат от целогодишна работа със студентите от няколко факултета – Факултета по славянски филологии, Юридическия факултет, Историческия факултет и Факултета по класически и нови филологии.
„Разработихме анкета и след наблюдения на радио и телевизионни предавания определихме имената на българските журналисти, които днес споделят нашия малък празник“, каза още доц. Миланов.
Той благодари на журналистите за желанието и професионализма, с които са се включили в кръглата маса, посветена на езика на медиите и организирана от Катедрата по български език в чест на 130-годишнината на Софийския университет.
В рамките на церемонията студентите изразиха всеобщата грижа за българския език, която е резултат не само от отношението им като граждани на България, но и като професионален ангажимент, свързан с обучението им в Софийския университет. Те изказаха своята специална благодарност към доц. Владислав Миланов, защото в часовете по езикова култура заедно са навлизали в сложната материя на езика и са разпознавали богатствата на българското слово, както и са изградили умение да използват изразните средства в зависимост от ситуацията и събеседниците.
Церемонията продължи с връчването на наградите.
Отличия получиха журналистите: Бойко Василев, Георги Любенов, Добрина Чешмеджиева, Спас Кьосев и Поли Златарева от БНТ, от БТВ наградени бяха Венелин Петков, Виктория Петрова, Светослав Иванов, Антон Хекимян, Цветанка Ризова и Теодора Енчева. От Нова телевизия бяха отличени Даниела Тренчева, Наталия Герджикова, Христо Калоферов, Мира Иванова и Нина Александрова. Трима журналисти от БНР получиха награда - Дияна Янкулова, Даниела Якова и Николай Петров. От телевизия „Европа“ грамота получи Диана Радева, а от вестник „24 часа“ - Ярослава Прохазкова. Награда получи и Пролет Велкова от Дарик радио.
Диана Янкулова благодари за наградата и отбеляза, че се радва да види сред присъстващите както много колеги, с които заедно са започнали кариерата си на журналисти, така и много млади хора, с които също е работила. Посочи, че БНР е една от медиите, която никога не си е позволила да направи компромис с езика: „За нас това е основното средство да се изразяваме, заедно с истината и свободата“.
Бойко Василев благодари на студентите, че получава за поредна година тази награда от тях. Добави, че това е най-високата награда, защото те са отделили от времето си, проследили са труда им и са го оценили, а това никак не е лесно. През годините освен хубави неща, са посочвали и грешки на журналистите, които не обичат да бъдат критикувани. „Свободата на словото е ценност, която първо трябва да изпиташ върху себе си“, каза още той.
Венелин Петков от БТВ благодари за наградата и даде съвет на най-младите си колеги да обърнат внимание на времето, което губят в социалните мрежи и да се научат да отсяват това, което е важно за тях, да се образоват и четат смислени неща, защото времето е единственият ресурс, който не могат да придобият и купят.
Николай Петров посочи, че е поласкан от наградата. Посланието му бе да пазим езика от всякакви граматически и стилистически изкривявания, за да не им позволим да станат норма.
Христо Калоферов от Нова телевизия каза, че отличието е ценно, защото зад него стоят стотици млади хора, които ценят българския език и искат той да се чува високо и ясно и допълни, че се гордее с всички тях.
Виктория Петрова от БТВ заяви, че винаги се е радвала на тази награда. Освен социалните мрежи и интернет, тя посочи още едно предизвикателство пред младите – роботите и изкуствения интелект. Призова ги да се образоват и събудят своята уникалност, за да могат да успеят.
Георги Любенов от БНТ посочи, че правилната реч е дефицит и даде своето обещание, че битката продължава. „Ще имаме чист български език“, завърши той.
Добрина Чешмеджиева от БНТ благодари за поощрението с тази награда и добави, че е голяма опора за всички журналисти. Инициативата показва, че в ефира всички те са конкуренти, но в една зала, която ги събира с кауза и мисия те са приятели. Пожела на всички да се чувстват поощрявани и оценявани.
Антон Хекимян от БТВ пожела на всички да не бързат, а да обмислят добре думите си преди да ги използват. Той посочи, че наградата го кара да бъде отговорен и обеща да се старае да е още по-изряден. Важно е човек да се усъвършенства, допълни той и призова младите хора да бъдат внимателни с думите и техния смисъл.
Нина Александрова от Дарик радио, главен продуцент на съботно-неделния блок на Нова Телевизия благодари за наградата.
Спас Кьосев от БНТ посочи, че през последните 10 години медиите ни учат, че може би най-важното качество на личността е да казваш каквото мислиш. Това го обърква, защото не е не е ли по-важно да мислиш каквото казваш. „Гледам на всяко изречение, което пиша, за да изрека публично, като на партия шах. Някои са лесни, някои са трудни. За съжаление, не винаги печеля накрая“. Той сподели, че отношението му към българския език до голяма степен се дължи на Софийския университет, където и двамата му родители са завършили „Българска филология“. Благодари на Любинка Няголова и за оценката на студентите, която показва, че има как да не бъдеш чут, когато служиш на своя език.
Даниела Тренчева от Нова телевизия благодари на студентите, че са гледали и определили кой заслужава наградите. Тя е чест, но и възможност да си дадем сметка как думите могат да обръщат светове, много да болят, но и да радват. Тя пожела техните думи, техният език винаги само да радват.
Анна Ангелова от БНТ благодари на организаторите за отделеното време и проявеното отношение. По думите й, смисълът от тези награди е да напомня, че имаме споделена отговорност и дълг към езика ни. Тя призова студентите да бъдат внимателни с думите и да не прощават лесно на тези, които не са.
Поли Златарева от БНТ благодари за отличието и призова младите си колеги да слушат и да мислят, защото днес истината е в опасност: „Една истина е оплетена в десет лъжи. Затова слушайте и мислете. За да не подменят живота ни, защото истината е единственото ни оръжие. Слушайте и мислете, защото не медиите са в опасност, там на 111-то място в свободата на словото. Не, в опасност сме всички ние – обществото ни“, каза тя и напомни, че много често проблемът не е в богатството на езика, а в бедността на мисълта.
Диана Радева от ТВ „Европа“ благодари за наградата и си припомни вълнението от студентските години. Благодари на организаторите за отделеното време и посочи, че ще се старае да бъде сред отличените и през следващата година.
Ярослава Прохазкова от вестник „24 часа“ благодари за честта и пожела весели празници на всички.
Наталия Герджикова от Нова телевизия благодари, че е била част от Факултета по славянски филологии и посочи, че доц. Миланов и доц. Сталянова са я научили, че езикът е сила и оръжие.