Студенти от „Авторски театър“ към Софийския университет, НАТФИЗ и Нов български университет организираха среща-разговор с автора на номинираната за награда „Икар“ книга „Човекът – актьор в театъра на Йежи Гротовски“ д-р Петя Йосифова.
Д-р Петя Йосифова е хореограф, специалист в областта на съвременния танц, зам.-директор на Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Завършила е "Славянски филологии" в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Европейската танцова академия danceWEB във Виена. През 2016 г. защитава докторат в Софийския университет „Св. Климент Охридски“на тема „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски”.
В книгата „Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“ революционното новаторство на Йежи Гротовски е разгледано в социален, политически и религиозен контекст.
Сред най-обсъжданите теми по време на разговора беше психофизическият тренинг на актьора, тръгвайки от един от най-провокативните учители в съвременния театър – Йежи Гротовски, преминавайки през неговите последователи – Еуженио Барба, Томас Ричардс, Ричард Шехнер и др., за да се стигне до българските театрални търсения и ролята на университетския театър „Алма Алтер“ в развитието на алтернативните театрални практики.
Йежи Гротовски (1933-1999) е театрален режисьор, практик и теоретик на културата, педагог, автор на актьорски метод и един от най-големите театрални реформатори на ХХ век. Гротовски се съсредоточава върху работата с актьора, формулира идеята за „тотален акт“, превръща театъра в лаборатория на актьорския метод. През 1965 г. публикува един от най-важните театрални манифести на XX век – „Kъм бедния театър“. Oтхвърляйки в театъра това, което не е необходимо за неговото съществуване, Гротовски оставя в него актьора и зрителя. По този начин стига до идеята за бедния театър, интегрална цялост, в която всичко се концентрира върху актьора. Teaтърът на Гротовски е експериментална сцена, изследваща взаимоотношенията между сцената и публиката, която трябва да бъде активен участник в представлението. Успоредно с експериментите, свързани с пространствени решения в театъра, Гротовски развива идеята за „тоталния акт” – такъв вид творчески процес, в който оголеният актьор, черпейки от митове и архетипове, обединява общото и индивидуалното. Aктьорът в тоталния акт се оголва и стига до най-дълбоките пластове на психиката. Този феномен получава най-пълна реализация по време на съвместната работа на Гротовски с Ричард Чешлак в спектакъла „Непоколебимият княз“ (1965) и с цялата трупа в „Apocalypsis cum figuris” (1968/69).