На срещата присъстваха и директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Биляна Яврукова, зам.-директорът на Националната библиотека д-р Ваня Аврамова, проф. д-р Андрей Бояджиев, ръководител на катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Те изразиха задоволството си от сътрудничеството между двете институции и обсъдиха работата по дигитализацията и съхранението на ценните ръкописи, включени в Зографската електронна научноизследователска библиотека.

Зографската електронна научноизследователска библиотека е създадена през 2014 г. в резултат на договор, сключен между Софийският университет „Св. Климент Охридски и Зографския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“

Алма матер е единствената институция в България, на която Зографският манастир предоставя достъп до дигитализираното си книжовно богатство. Първоначално в колекцията са включени идентифицираните до този момент 286 славянски кодекса, дигитализирани от преподаватели от Факултета по славянски филологии и Богословския факултет. През първите 10 години от съществуването на дигиталната библиотека са присъединени 746 дигитални копия на ръкописи, чиито оригинали се съхраняват в 16 манастира, музеи и библиотеки.

Изследователи от страната и чужбина ползват включените в Зографската електронна научноизследователска библиотека дигитални копия в специално обособен кът в сградата на Централната университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, известен и като „Зографската стая“.

Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" предоставя на Зографската електронна научноизследователска библиотека към Университетската библиотека колекция от 167 дигитализирани славянски ръкописи във формат tif. Колекцията, независимо че включва само част от Дигиталната библиотека на националното книгохранилище, е представителна, тъй като съдържа ръкописи от различни традиции и в целия хронологичен обхват от X–XI до XIX в. Няколко от дигитализираните паметници са емблематични за ръкописния фонд на Националната библиотека, а и за българското книжовно наследство. На първо място това е Енинският апостол от края на X – началото на XI в., най-ранният запазен кирилски препис на Апостола, който беше включен в световния регистър на програмата „Паметта на света“ към ЮНЕСКО. Освен Енинския апостол, Аргировият триод от XIII в. е другият ръкопис със запазени следи от глаголическата писменост. Сред ранните ръкописи е и Добрейшовото четириевангелие от XIII в., чиито необичайни миниатюри с образите на евангелистите и до днес предлагат загадки на изследователите. Ценността на Бориловия синодик не само за българската, но и за световната история като рядък, макар и по-късен писмен свидетел за събора срещу богомилите от 1211 г., позволи включването и на този ръкопис в световния регистър.

Част от дигиталните копия са на ръкописни паметници, свързани с особено почитани в българската културна история личности. Такъв е служебникът от края на XIV в., в който е вписано името на Евтимий, „пресветейшия патриарх търновски и на всички българи“. Минеят за ноември от 1618 г. е единственият документ, потвърждаващ реалното съществуване на св. Пимен Зографски, на когото традицията приписва възстановяването и изписването на църкви и манастири по българските земи. За ролята на Паисий Хилендарски в процеса на националното самоосъзнаване говорят красноречиво преписите и преправките на неговата „История славянобългарска“, правени от българските книжовници в края на XVIII и през XIX в. – двата Славейкови преписа и преписите, направени в средите на българските павликяни. Две забележителни фигури от времето на българското Възраждане са представени с техни автографи: българо-гръцкият речник и Българската граматика на Неофит Рилски; Вторият видински сборник и преводът на „Театрон политикон“ на Софроний Врачански.

Една група ръкописи в дигиталната колекция обхваща представители на големите манастирски книжовни школи от XVI и XVII в. – Слепченската в днешна Северна Македония с Висарион-Варлаам, познат като Висарион Дебърски; Етрополската калиграфска школа с йеромонах Даниил; Карлово-Кукленската с йерей Аврам Димитриевич; Аджарската с йерей Недялко и сина му даскал Филип; късната Рилска школа с Йосиф Брадати.

Ползвателите на Зографската стая, ще имат достъп не само до текстовото съдържание на ръкописите, но и до тяхната украса, правена от останали анонимни художници или от самите книжовници. Наред с необичайните образи на евангелистите и портрета на поп Добрейшо стоят по-традиционните, но отразяващи различни стилови направления миниатюри в четириевангелието под номер 22 от XIV в., в Никодимовото евангелие от XV в., в Буховското евангелие от 1567 г. или в руското Бусинско евангелие от XVI в. В края на тази поредица изненадите идват от наивистичните, но точно затова неочаквани художествени решения в сборника на поп Пунчо от 1796 г. и ръкописите на даскал Тодор Пирдопски от началните години на XIX в.

От гледна точка на съдържанието дигиталната колекция отразява всички „жанрове“ – от свещените и богослужебните книги до сборниците с популярни поучителни слова, светската и историческата литература и владетелските грамоти.