Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Манфред Петерс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Манфред Петерс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата в Ректората проф. Манфред Петерс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии.

Церемонията бе открита от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова, която представи накратко проф. Петерс.

Манфред Петерс е роден в Кромбах, Белгия. Доктор по философия и филология, професор в Университета на Намюр, Белгия, той ръководи като декан в продължение на осем години Философско-филологическия факултет, оглавява и колежа на деканите от френскоезичните белгийски университети.

1

Проф. Петерс е действащ член на европейската академия за науки и изкуства, има повече от сто книги и научни публикации на различни езици: немски, английски, френски, японски, люксембургски, полски, португалски, руски, суахили. Изследователските му интереси са в областта на лингвистичните теории на XVI век; социолингвистиката; междукултурния диалог; ранноезиковото обучение; педагогиката на критическото осмисляне.

Проф. Данова подчерта, че като президент от 2003 г. до 2008 г. на Асоциацията на факултетите по филологии и хуманитарни науки на френскоезичните университети (AFELSH) - институционална мрежа на Университетската агенция на Франкофонията, проф. Манфред Петерс организира през май 2006 г. с членуващия в асоциацията Факултет по класически и нови филологии международна конференция в Софийския университет под надслов: „Мястото на филологиите и хуманитарните науки в обществото на 21 век”. По негова инициатива се изготвя заключителния документ на конференцията - „Софийският манифест” - един мобилизиращ и актуален в наши дни текст, утвърждаващ аргументирано ролята и мястото на филологиите и хуманитарните науки в обществото на XXI век, приет от участниците в конференцията от Албания, Белгия, България, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Франция, Ливан, Северна Македония, Мадагаскар, Румъния, Русия, Сърбия, Черна гора, Тунис, Виетнам и разпространяван в последствие по света.

2

Деканът на Факултета по класически и нови филологии припомни още, че в продължение на 15 години Манфред Петерс извършва за Университетската агенция на Франкофонията близо хиляда акредитации и оценявания на факултети, научни мрежи, изследователски, докторантски и стажантски проекти, научни форуми. В продължение на два мандата по три години той е член на Научния съвет на агенцията и продължава да е сред активните членове на Експертната комисия за Западна Европа.

Повече от четвърт век Манфред Петерс е президент на Университета на мира, основан през 1960 г. от лауреата на Нобелова награда за мир Доминик Пир, и продължава да е член на академичния му съвет. Той е генерален делегат на Европейската организация за правата на човека и основните му свободи; член на Междууниверситетска изследователска група с участието на белгийски университети в подкрепа на политики за мир; член на Генералната асамблея за изследвания върху мира и гражданското общество към Свободния университет на Брюксел; експерт към Националния изследователски фонд на Люксембург и към австрийската Академия на науките; представител на правителството на немскоезичната общност във федералния съвет за научна политика; член на управителния комитет за проекти по ограмотяване към Фондация крал Бодуен; член на изследователската група „Език и труд” към Националния център за научни изследвания в Париж.

3

Проф. Мадлен Данова обърна внимание, че особено място във впечатляващата по обхват и дълбочина изследователска и обществена дейност на проф. Манфред Петерс заема неговата работа на африкански терен: в Зимбабве в областта на езиковата политика; в Сенегал като организатор и участник в конгрес за женското предприемачество; в Кот д’Ивоар като съветник на правителството за разрастване на университетското образование; в Мадагаскар като оценител на факултет по филологии и хуманитарни науки и на социолингвистична мрежа; в Демократична република Конго като инициатор, оценител на проекти за развитие, организатор на научни форуми, издател на научно списание; в Бурунди и Руанда с дейности в областта на педагогиката и критическото осмисляне.

Проф. Данова подчерта, че за изключителните му заслуги към обществото, към науката, към образованието и към културата Манфред Петерс е удостоен с най-високите държавни отличия на Белгия: той е офицер на Ордена Леополд; велик офицер на Ордена Леополд II; командор на Ордена на короната. Носител е на високи награди на Германия, Австрия и САЩ.

5

Проф. Манфред Петерс бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков. Почетният доктор изрази горещата си благодарност към академичното ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за удостояването с почетно звание. Проф. Петерс изтъкна дългогодишното ползотворно сътрудничество, започнало през 2003 г., когато е бил избран за президент на една от институционалните мрежи на Университетската агенция на Франкофонията – Асоциацията на факултетите и висшите училища по филологии и хуманитарни науки. Надявам се, че нашето сътрудничество ще продължи, особено в областта на африканистиката към Факултета по класически и нови филологии, и ще благоприятства разгръщането на партньорство между Университета на Намюр и вашия престижен университет – първото българско висше училище“, каза още проф. Петерс.

6

Той произнесе академично слово на тема: „Френският език – вектор на култури и науки“. Проф. Петерс отбеляза, че откакто работи за Университетската агенция на Франкофонията, е открил по всички краища на света – от Мадагаскар до Тунис, от Аржентина до Канада, от Италия до Грузия – колко жив е френският език и каква любов вдъхва.

В словото си той се върна към спомените за първия си контакт с България. През 2002 г. проф. Манфред Петерс е бил командирован в България, за да проучи функционирането и ефикасността на езиковите гимназии. Той изтъкна изключителното гостоприемство на местните хора и забележителния модел на българските езикови гимназии, при който в последната година от гимназиалното си обучение учениците владеят отлично френски, английски или немски език.

В изказването си той обърна внимание на самата същност на езика. По думите на проф. Петер, френският език е стопроцентов език на Просвещението и има впечатляващо влияние: „На практика днес езикът на Волтер е официалният език на международни правителствени или неправителствени организации: ООН, ЮНЕСКО, Съвета на Европа, Международния олимпийски комитет. Нещо повече – френският език се говори на петте континента. Понастоящем Международната организация на Франкофонията (OIF) наброява 88 членуващи държави и правителства, разпределени на седем световни региона. 300 милиона са говорещите френски език по света; за 32 държави и правителства френският език e със статут на официален език – единствен или с други езици. Освен всичко това около 110 милиона обучават на френски език или изучават френски език извън франкофонското пространство“.

4

Той посочи, че жизнеността на един език не се проявява само в цифрите и че начините на устно и писмено изразяване на френски език стават все по-разнообразни както в рамките на едно общество, така и в цялата франкофонска общност. По думите на проф. Петерс, всеки изминал ден носи появата на неологизми – едно богатство, което може само да ни радва. Благодарение на тази многолика словесна съзидателност, френският език устоява и се развива, изтъкна още той.

Проф. Манфред Петерс отбеляза, че в световната история френският език се е осмелявал да претендира за универсалност в качеството си на средство за комуникация във всички културни и научни области. Днес френският език е принуден да приеме своята относителност, като влиза в съревнование с други езици за най-иновативните области, каза още той. В съзнанието ни френският език се е наложил през годините с точността си, със стриктната си кодификация, позволяваща на хората да се срещат, за да споделят изследвания и открития, посочи проф. Петерс и допълни, че предизвикателство за днешната франкофония е да се завърне към тази фундаментална употреба на френския език в областта на изследванията и да намери там своето място.

По думите му, точно в научната област най-вече следва да се опасяваме от превъзходството на английския език над френския, защото много учени дават предимство на употребата на английския език в терминологията, с която боравят. Проф. Петерс обясни това с факта, че учените от всяка дисциплина се събират на основата на търсенията си, без оглед на географските препятствия. За да общуват с лекота, учените желаят често създаването на общ език или приемането на език, който да се наложи на всички, без да проумяват, че това е химера, тъй като развитието на езика и на науката прави това желание неосъществимо.

7

„Образованият франкофон смята днес, че му е необходимо да използва английския език, за да бъде чут и за да бъде известен. Но по-голямата част от френскоезичните учени, които публикуват в англоамерикански списания или които изнасят доклади на английски език, сами си превеждат текстовете, като при това често го правят нескопосано“, каза проф. Петерс и посочи, че в този случай тези изследователи оставят у слушателите си впечатление за неясна мисъл и несръчен научен подход. Такива учени са доволни, че говорят пред многобройна публика, но не осъзнават факта, че тези няколко хиляди специалисти не дооценяват способностите им. Ако се изразяваха на френски език, те биха могли да спечелят по-малобройна, но по-дълбоко възприемаща ги публика, каза още той.

Според проф. Петерс силовите отношения, които се установяват между живите езици, се дължат на форма на политическо, военно или икономическо надмощие. Американската хегемония почива върху огромна икономическа власт пред другите страни, посочи той и добави, че тази икономическа власт е в широка услуга на развитието на изключително усложнени информационни и комуникационни технологии. Според проф. Петерс те са почти изцяло англоамерикански: оборудването, софтуерът, най-изчерпателните и с най-голям обхват бази данни са американските. Достъпът до тази възможно най-пълна, най-актуална и най-скоростна информация трябва да мине през езика на машината, на софтуера и на базата данни.

„В един глобализиран свят самото развитие на науката и на технологиите е въпрос на политическа и финансова власт. Всички правителства на индустриалните страни осъзнават необходимостта от поддържане на равновесие между технологичното и икономическото развитие. Но само САЩ притежават нужните за целта финансови средства. На учените, които искат да участват в най-престижни прояви или поне да получават информация за върхови постижения, се налага да минават през езика на финансовата власт“, отбеляза проф. Манфред Петерс.

Според него, ако на френскоезичната научно-техническа интелигенция се наложи да се изразява само на английски език, ситуацията би станала катастрофална и би довела до регрес и упадък на една култура. Проф. Манфред Петерс добави, че сме изправени пред проблем от морално-етичен характер с реална значимост и нито един учен няма право да го омаловажава. Според него, за да противодействаме на това явление на отчуждаване чрез езика, всеки образован човек трябва да отказва – индивидуално или колективно – да се подчинява на волята на една суперсила. Всеки френскоезичен учен трябва да има волята да поддържа жив френския език в служба на науката и технологиите, каза още той.

9

По думите на проф. Петерс, a priori, всеки един език е средство за междуличностно общуване. Ако общуването е плодоносно, езикът е средство да предаваш на другите това, което мислиш и чувстваш, и така се развиваме в културен и научен смисъл. Проф. Петерс подчерта, че в действителност въпросът следва да бъде зададен от историческа, политическа и икономическа гледна точка: „Преди няколко века в друг контекст френският език е имал по-голяма значимост, отколкото сегашната, тъй като всяка културна и научна новост е минавала през този език. Този език се е радвал на голям обхват за сметка на други езици (например валонският в Белгия). В това отношение можем да го сравним с днешния английски език: френският език е бил тогава завоевател“.

Проф. Петерс подчерта, че в наши дни френският език продължава да е много динамичен и да напредва с всеки изминал ден в повечето области. Той изтъкна, че именно това е важното. Мнозина го изучават, защото е един от големите световни езици, но и защото е фермент от една много богата литература и от новаторските идеи на една епоха, каза той и добави: „Голяма част от интелектуалците учат френски език, за да черпят направо от извора на огромното франкофонско наследство. В културно отношение този език е и ще остане благороден в съзнанието на хората“.

10

В заключение проф. Манфред Петерс посочи, че макар френският език да се „задъхва“ в по-техническите и научни области, въпреки това по своята същност той е вектор на науки: „Оттук нататък на френския език предстои да се бори за утвърждаването си във всички научни области. Това е въпрос на съвест, на поемане на отговорност от страна на всички франкофони и на всички, които обичат езика на Волтер. Вашето присъствие на тази церемония, дами и господа, е потвърждение за готовността ви да поемете това предизвикателство“.

Цялото академично слово на проф. Петерс можете да видите тук .