Начало / Новини / Новини и събития / Конференцията „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“ започна в Университета

   
Конференцията „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“ започна в Университета

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ за поредна година е домакин на годишната среща на Асоциацията на българските училища в чужбина. Събитието се организира от Асоциацията на българските училища в чужбина с подкрепата на Министерството на образоването и науката, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Средно и Западноевропейската митрополия, Бачковския манастир „Успение Богородично“.

През 2016 година темата на годишната конференция е „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“. Официални гости на откриването бяха Меглена Кунева, вицепремиер и министър на образованието и науката, Деян Стаматов заместник-министър на образованието и науката, Христо Ангеличин, заместник-министър на външните работи, доц. Костадин Грозев, научен директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“, Янка Такева, председател на Съюза на българските учители, народни представители, колеги, приятели и съмишленици на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Събитието бе открито от председателят на Асоциацията д-р Ирина Ботева-Владикова, която отбеляза, че за българския учител в чужбина часовете по България са не само в класните стаи: „Независимо че сме пръснати по всички континенти, предаността ни към това, което правим за децата на България ни свързва в едно цяло“. По думите й, радостно е, че в последните годни усилията им вече не са само възрожденски и едностранни, а са подкрепени от държавата, а уроците по България и за България са грижа на всички.

1

Д-р Владикова отбеляза, че през последното десетилетие българската държава е поела последователна политика за съхраняването на идентичността на българите по света чрез езика. Държавата финансово и материално подпомага обучението по български език и литература в българските училища в чужбина чрез два финансови инструмента - Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и Постановление 334 на Министерския съвет. Председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина подчерта, че в последните няколко години българските училища в чужбина се увеличават и вече са даденост в системата на българското средно образование.

Тя не пропусна да спомене и факта, че в съвместната работа между Асоциацията и отделните институции все още са налице редица слабости – липсва програма за 5 и 6-годишните в подготвителните групи, няма дистанционно обучение, проблем има и с изкуственото роене на училища на места, където вече има такива.

2

Според д-р Владикова българските училища в чужбина работят в специфични условия и е невъзможно да следват механично учебните планове на училищата в България. Според нея е необходимо да се допусне по-голяма свобода при изработването на плановете, на тематичните разпределения и поставянето на специфични акценти. По думите й, създаването на една рамкова програма ще даде свобода и възможност учителите да бъдат по-гъвкави и сами да моделират част от програмите и учебното съдържание.

Друг проблем, който д-р Владикова разгледа, бе необходимостта от създаването на стандарт за преподаване на българския език като чужд, защото в голяма част от преподаването му зад граница той е такъв. Друг важен въпрос е издаването на специализирани учебници и учебни помагала, съобразени със специфичните особености на обучението в чуждоезикова среда. Сериозно внимание бе обърнато и на петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина за издигане на статута на българския език и въвеждането му като матуритетен в страните-членки на ЕС. Предстои петицията да бъде подадена до комисията по петиции на Европейския парламент.

„Съхранението на езика е най-значимият фактор на всяка национална идентичност и съзнание и би трябвало да е изведен като най-важен приоритет на държавната политика към българите в чужбина“, отбеляза д-р Ирина Ботева-Владикова.

Меглена Кунева, вицепремиер и министър на образованието и науката, приветства присъстващите и отбеляза, че до голяма степен работата на българските учители зад граница е свързана с мотивацията да си съпричастен към България. Съпричастност, която се отнася не само до децата, но и до семействата им, до атмосферата в семейството и връзките им с България.

3

Според министър Кунева дистанционното обучение е една добра възможност образованието да достигне до повече хора, но подчерта, че образованието е преди всичко общуване. „Затова е много важно да има средища на такова общуване, а тези средища са били, са и ще бъдат българските училища“, отбеляза Меглена Кунева.

Тя изрази надежда отправна точка в усилията на всички през следващите години да бъде учителят, защото според нея, ако има добри учители, има добра образователна система. По думите й, през учителя идва мотивацията – той работи на много по-широк фронт, той учи цялото общество и чрез спомена на един урок поддържа жива връзката на цялото семейство със страната ни.

Меглена Кунева поздрави всички присъстващи за търпението и усилията, които са положили, за да стигнат дотук и ги увери, че имат подкрепата на Министерството на образованието и науката, което ще се бори в България да се гледа на образованието като на инвестиция.

4

Христо Ангеличин, заместник-министър на външните работи на България, отбеляза, че Министерството адмирира и подкрепя всички усилия, насочени към развитието на българския език, култура и идентичност на нашите съграждани в чужбина. Според него запазването на връзката с младото поколение, родено или живеещо зад граница, е от изключително значение, защото тези млади хора са част от националния ресурс на България и следва да го оценим и развиваме. Ангеличин подчерта, че създаването на най-благоприятните условия за тяхното развитие е споделена кауза, която изисква активно сътрудничество.

По думите му, взаимодействието с българските общности зад граница е ключов фактор за запазването на националната идентичност на нашите сънародници в чужбина. Именно образованието е един от най-преките начини, чрез които можем да утвърждаваме връзката между българите зад граница и България.

5

Георги Пирински, който е съмишленик на Асоциацията на българските училища в чужбина, спомогнал за израстването и стабилизирането й, разказа, че приносът и заслугите й се дължат преди всичко на всеотдайността и посветеността на преподаването на български език навсякъде, където има български общности и деца. Той разказа, че е имал шанса да види лично как точно работи тази дейност и какъв ефект има. Георги Пирински отбеляза, че по време на конференцията предстои да бъдат обсъдени много важни въпроси и изрази радостта си, че Асоциацията на българските училища в чужбина има толкова широка подкрепа от страна на държавата, църквата и различни институции.

6

Председателят на Агенцията за българите в чужбина Борис Вангелов отбеляза, че сътрудничеството между двете организации е изключително активно от години и акцентира върху работата на Агенцията за създаване на нови училища зад граница и увеличаване на обхвата на децата, които се обучават там. Той отбеляза, че в училище децата постоянно развиват своя ум, усвояват точни науки и се подготвят за материалния свят чрез познанията си за него. По думите му, една личност не може да се формира напълно, ако не се обърне внимание на най-ценното, което носи – своята душа. Той призова присъстващите да се обърнат към традиционните ценности, защото само те могат да бъдат опора в трудните времена и могат да помогнат да съхраним българската национална идентичност.

7

Доц. Костадин Грозев прочете поздравителен адрес от името на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков. В него ректорът изказва своята благодарност за ежедневните усилия, които всички учители зад граница полагат за съхраняването на националната идентичност и българския дух в съвременните условия на нарастваща глобализация. По думите му, те винаги могат да разчитат на подкрепа и съдействие от страна на Университета. Проф. Герджиков отбелязва още, че работата с професионалисти, които с ентусиазъм и отдаденост са се посветили на каузата си, е истинско удоволствие.

„Приемете най-искрените ми пожелания за здраве, професионални успехи и много подкрепа от смели и енергични хора, които да ви помагат в постигането на целите и осъществяването на плановете, защото България има нужда от хора и специалисти като вас“, се казва още в адреса.

В качеството си на научен директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ доц. Грозев отбеляза, че се работи активно по форматирането и създаването на дигитална онлайн платформа за образование на българите в чужбина: „Ние поставяме пред себе си много високи стандарти на академизъм и на работа с младите хора и се надявам, че всички тук заедно ще успеем в тази насока“.

8

Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний също отправи приветствие към присъстващите и направи аналогия на мисията на българския учител зад граница с делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, поставили началото на християнското просвещение по българските земи. „Българският учител е длъжен да възпита, съхрани езика и преподаде историята на родината и възпита в себе си и учениците онези изконни традиции, които са ни съхранили като нация“, подчерта митрополит Антоний и изрази убеждението си, че в просветната си дейност църквата и държавата трябва да вървят ръка за ръка. Той пожела на всички да съхранят вярата и ентусиазма си: „Сейте словото Божие в сърцата на нашите деца, давайте им знанията за света, познанията за историята на нашата мила родина, защото те са бъдещето на нашата нация“.

9

Милен Михов, заместник-председател на Комисията по образование и наука в 43-тото Народно събрание, също направи аналогия с делото на възрожденските български учители и свещеници, които са носели, съхранявали и предавали българщината на новите поколения. Той предаде подписка до Европейския съюз за издигането на българския език като матуритетен в държавите от ЕС. Той подчерта, че подписката е била спонтанна и съдържа подписите на 49 народни представители.

10

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, подчерта в изказването си, че с тази своя конференция Асоциацията на българските училища в чужбина дава голям пример за всички политици в България и за всеки, който подценява научното и духовното знание. Тя поздрави организаторите, че винаги вървят заедно с духовното образование и възпитание, че винаги на своите конференции до себе си имат и подкрепата на Българската православна църква.

Тя отбеляза, че ще работи за постигане на няколко цели – българските училища зад граница да влязат в стандарта за институциите, което ще доведе до решаване на въпроса за признаването на трудовия стаж на българските учители в чужбина, както и за увеличаването на средствата за българските училища зад граница.

11

Ванина Кирова, главен експерт в Комисията по образование в Народното събрание, прочете поздравителен адрес от името на Милена Дамянова, председател на Комисията. „Това е събитие, което ще привлече вниманието на обществото и на институциите върху дейността на българските училища зад граница и ролята им за опазването на българската национална идентичност“, се казва в адреса.

Според Милена Дамянова възможност за интегриране на българчетата в чужбина дава и дистанционната форма на обучение и дистанционното обучение, които все още се приемат за иновация. Затова според нея е необходимо по-активно сътрудничество между МОН и училищата. Г-жа Дамянова подчертава, че основната философия на новия закон за училищното и предучилищното образование е, че всяко дете трябва да развива своя талант, а образователната система да отговори на индивидуалните потребности на всеки един ученик, без значение дали е в големия град, в планинско село или на хиляди километри от България. Това е ценност, от която няма да се откажем, но за това е необходима промяна в мисленето на всички ни, подчертава Милена Дамянова.

„Скъпи учители, вие сте тези, които отваряте сърцата на децата към родината и ги учите да са горди, че са българи. Вие ги дарявате със знания за българската история, разкривате пред тях красотата и богатството на езика ни. Вие приехте да бъдете новите будители, които участ децата да пазят българските традиции и дух, макар и далеч от родния край. Благодаря ви!“, се казва още в адреса.

12

Драгомир Шопов прочете поздравителен адрес от името на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Според него българските учители зад граница са чудесни посланици на националното самосъзнание днес, онази потребна и сигурна нравствена бариера пред обезличаването на българчетата в интеграционните процеси на държавата, където живеят и учат.

В поздравителния адрес се отбелязва още, че най-блестящите творби на българските писатели трябва все по-често да гостуват на българската диаспора и да влизат в класните стаи, защото този контакт ще се превърне в траен процес и традиция между родината ни и нейните най-млади граждани зад граница.

По време на тържественото откриване на конференцията заместник-министърът на образованието и науката Деян Стаматов връчи почетното отличие „Неофит Рилски“ за 2016 година на МОН на учителите от българските съботно-неделни училища в чужбина Ваня Топузова, учител в „Св. Иван Рилски“ в Испания; Валентина Кирова, учител по история в българското училище към посолството ни в Лондон; Анета Геранлиева, начален учител в училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в Австрия и Валентин Хаджийски, учител в училище „Гергана“, Ню Йорк, САЩ.

Конференцията продължи с презентации на участниците. Темите, които ще бъдат дискутирани в рамките на събитието, засягат актуални проблеми като прилагането на новите учебни стандарти зад граница, овладяването на българския език в условия на билингвизъм, иновациите в управлението на българското училищно образование и много други.

13
14
15