Начало / Новини / Новини и събития / Институт „Конфуций” към Софийския университет отбеляза китайската Нова година

   
Институт „Конфуций” към Софийския университет отбеляза китайската Нова година

В Институт „Конфуций” към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе ежегодното празненство за отбелязване на китайската Нова година. Според китайската традиция 2016 е година на Червената (огнена) маймуна и официално започва на 8 февруари.

Официални гости на събитието бяха вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова, посланикът на Китай у нас Уей Дзинхуа, първият секретар и началник на отдела по образование към посолството на Китай Юен Дзиган. На тържеството присъстваха преподаватели, студенти и ученици.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова поздрави всички с празника и отбеляза, че новата година винаги е момент, в който хората правят равносметка, мислят за настоящето и за нещата, които ги очакват в бъдеще. Тя изрази огромното си уважение към празника на китайския народ и отбеляза, че всички трябва да помислим как всеки ден заедно да допринасяме за това хората да се обичат, да се разбират и да се чувстват по-близо един до друг. Маргарита Попова подчерта, че преди да направим всичко останало е нужно да живеем в мир, любов и надежда.

1

Тя говори за силата на връзката между поколенията и призова да се върнем назад към историята, за да решим на какво да се посветим и как да живеем, за да сме щастливи в днешния ден. Маргарита Попова отбеляза, че житейската съдба на разумния и мъдър човек е да гради, а не да разрушава, да обича, а не да мрази, да бъде скромен и да знае, че човек трябва да има толкова, колкото може да носи, а важното е другото – благородството и любовта.

Посланикът на Република Китай у нас Уей Дзинхуа изрази радостта си да присъства в Институт „Конфуций“ – София на празника в навечерието на китайската Нова година. Той отбеляза, че изминалата година е била много плодотворна и успешна за Институт „Конфуций“-София и припомни, че Институтът „Конфуций“ към СУ беше издигнат в статут на Модел за развитие на Институтите „Конфуций“. Подобен статут имат само 14 от над 475-те института в света.

2

Уей Дзинхуа изрази своята благодарност към всички, които са помагали на Института и са съдействали за неговото развитие. Той изрази надеждата си, че Института ще играе все по-важна роля в развитието на двустранните отношения между България и Китай и пожела през следващата година Институт „Конфуций“ в София да продължи по същия начин активно и атрактивно да отговаря на нуждите и желанието на българския народ да изучава китайски език.

3

Аксиния Колева, директор на Институт „Конфуций“-София, благодари на всички, които са решили да бъдат част от празненството. Тя изрази надеждата си макар и далеч от дома си китайските приятели на Института да се почувстват в уютна домашна атмосфера, заобиколени от близки. Г-жа Колева разказа, че от древни времена празникът на пролетта, както се нарича още китайската лунна нова година, е най-важният и най-дългоочакван празник в китайския календар. Точната му дата се определя в зависимост от фазите на луната и той винаги съвпада с второто новолуние след зимното слънцестоене. Новогодишните празненства в Китай се честват многолюдно и продължават почти непрекъснато до 14-я ден на първия лунен месец - до Празника на фенерите. Г-жа Колева отбеляза, че произходът на празника се губи далече в историята на Китай, но днес той символизира уважението към традициите и народните вярвания, към единството в семейството, което китайското общество е запазило и в наши дни. Огнената маймуна е символ на динамика и постоянно движение, добави Аксиния Колева и пожела годината да донесе на всички много здраве, да бъде динамична и пълна с много поводи за радост и удовлетворение.

4

Тържеството продължи с празничен концерт на ученици от столичните училища с изучаване на китайски език – 18 СОУ "Уилям Гладстон", 101 СОУ "Бачо Киро", 138 СОУ "Проф. Васил Златарски", 51 СОУ "Елисавета Багряна", ЧОУ "Христо и Евлоги Георгиеви", българо-китайски образователен център "Панда". Зрителите имаха възможност да чуят и изпълнения на солисти от Софийската опера.

5

Видният български преводач-китаист Петко Хинов представи две емблематични за китайската литература произведения, преведени от него на български език - "Сън в алени покои" и "Бит и душевност на моя народ". Петко Хинов е писател, поет, преводач, преподавател и един от най-добрите познавачи на Китай. Негово дело са вече излезлите на българския пазар преводи на книгите "Уморен да се раждам и умирам" на Нобеловия лауреат за 2012 г. Мо Йен, "Бит и душевност на моя народ" на Лин Ютан. Шедьовърът "Сън в алени покои" (първи том) на Цао Сюецин донесе на Петко Хинов и наградата "Христо Г.Данов" за 2015 г. за превод.

Петко Хинов отбеляза, че Лин Ютан е посветил повече от половината си живот, за да построи философско-литературен мост между Китай и англоезичния Запад. Неговият ерудиран и ведър поглед върху китайската култура, литература, история, философия прави книгите му, преведени на английски език, бестселъри през първата половина на XX век. По думите му, Лин Ютан е традиционно образован ерудит, даровит писател, блестящ словесник, който чрез книгите си позволява да се погледне на Китай от вътрешната страна на неговата душевност и бит. Книгата отваря вратата към неподозирания свят на скрития Китай, отбеляза Хинов и подчерта, че тя е най-краткият, задълбочен и достъпен увод в китаезнанието: „Науката за Китай е необятна, да се обхване всичко е невъзможно, знанията за Китай са пълноводна река, а Лин Ютан ни поставя насред нея със силата на огромната си ерудиция, солидни камъни, по които можем да преминем, върху които можем да се спрем и да се полюбуваме на тая река като гледаме против или по нейното течение“.

6

Илюстрациите и снимковият материал в книгата "Бит и душевност на моя народ" са подбор на Петко Хинов и представят Китай от XIX и началото на XX век – период, който Лин Ютан описва в книгата си. Петко Хинов прочете кратък откъс, представящ впечатленията на Лин Ютан за книгата на Цао Сюецин „Сън в алени покои“. По думите му, книгата е една от най-великите книги с изобразяването на човешките характери, дълбока хуманност, великолепен, съвършен стил и разказаната действителна история. По величие и обем на съчиненията, посветени на романа той може да се сравнява с трудовете върху произведенията на Шекспир или Гьоте.

Петко Хинов прочете откъс от един от емблематичните моменти в книгата, а зрителите видяха кадри от една от последните екранизации на „Сън в алени покои“.

Посетителите на тържеството в Институт „Конфуций“ имаха възможност да разгледат изложбата „Лицата на Китай“, която е дело на архитект Марина Василева, курсист на Институт „Конфуций”-София, и включва снимки от нейния престой в Китай.

7
8
10
9
11