Начало / Новини / Новини и събития / Фотографска изложба на Красимира Василева гостува в Софийския университет

   
Фотографска изложба на Красимира Василева гостува в Софийския университет

В Галерия „Алма матер“ бе открита фотографската изложба „Съдба“ на Красимира Василева. Събитието е организирано от Културния център на Софийския университет. Изложбата може да бъде разгледана до 11 май 2017 г.

През призмата на личната драма изложбата поставя акцент върху два важни социални проблема на българското общество: капанът на социалната периферия, в която съществуват децата с увреждания, и пътно-транспортните произшествия и липсата на адекватни наказания на отговорните за тях.

Детето от снимките се казва Любомир Еленков – Любчо. Любчо е роден на 8 март 2002 година. Без да иска, нито пък да бърза. На 8 март 2002 година вечерта, на прибиране от вечеря по случай празника, майката и таткото на Любчо са пометени на пешеходна пътека от пиян шофьор. Майката е бременна в осмия месец. Линейката закъснява, бебето е извадено късно, майката умира. През месец ноември умира и бащата – без да излезе от будна кома и без никога да разбере, че е станал баща.

1

Любчо е роден с увреждане поради дълга липса на кислород. Кръгъл сирак с детска церебрална парализа – диагноза за цял живот. Виновникът отдавна е на свобода, никой дори не помни името му.

Днес Любчо е на 14 години. От мига на раждането му за него се грижат баба му и слепият му дядо. Всеки ден е борба. Преминал през множество операции, той има напредък. Но този напредък е заслуга не на държавата и нейната грижа за децата в подобно състояние, а на денонощната грижа на баба му и дядо му и на стотиците непознати благотворители.

3

Баба Санка се страхува, че един ден няма да има на кого да остави Любчо и няма да има кой да се грижи за него. Затова бърза, опитва се да измами времето. И да осигури колкото се може повече рехабилитации, операции, упражнения, масажи, уроци, така че Любчо да може един ден сам да оцелява. А тя да си тръгне спокойна.

В България има много деца като Любчо. Не всички с драматична съдба като неговата, но със сигурност всички с ощетени и измъчени души. От удобството на нашето здраве е лесно да изпитваме съчувствие, често пъти то е огромно. Но съзнанието, че сме безпомощни да променим нещо ни кара да обръщаме очи от увредените деца и да продължаваме със своите животи и ежедневни борби. А те остават с болката и без надеждата.

4

Фотоисторията на Любчо спечели първо място в категория „Документални истории и фотоесета от България“ 2016, както и специалната награда за хуманистична фотография, учредена за първи път през тази година на името на Шаварш Артин.

Изложбата бе показана за първи през декември 2016 г. в Централния военен клуб – София. В резултат на кампанията за изложбата и масовата подкрепа и интерес в рамките на две седмици бяха събрани 183 167, 38 лв. дарения. Това връща увереността в добротата на хората, но и потвърждава вярата в силата на фотографията.

Този проект не е завършен, защото макар и да е постигнал една от целите си - финансова подкрепа за Любчо, остават стотиците други болни дечица и техните семейства, които продължават да вегетират. Ето защо от изключителна важност е да се даде гласност на проблемите на тези хора и фотографията е един от способите за това.

5

Красимира Василева е завършила право и магистърска програма „Право на Европейския съюз“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През пролетта на 2016 г. придобива професионална квалификация по специалност „Фотография“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Практикуващ юрист.

С фотография се занимава от 2005 г. и е носител на поредица награди в тази област, част от които са: бронзов медал в категория „Монохромна фотография“ в Третия международен фотографски салон Варна 2009 под патронажа на ФИАП; сребърен медал в категория „Портрет“ на Фотоакадемика „Янка Кюркчиева“ – 2016; сребърен медал в категория „Портрет“ на Prix de la Photographie Paris (PX3) 2016, Париж; първо място в категория „Документални истории и фотоесета от България“ на БГ ПРЕС ФОТО 2016; специалната награда за хуманистична фотография на БГ ПРЕС ФОТО 2016; почетна награда в категория „Портрет“ на Tokyo International Foto Awards (TIFA), декември 2016; почетна награда от IPOTY – Interntional Photographer of the Year 2016, категория „Портрет“.