Начало / Новини / Новини и събития / Доц. д-р Анна Ангелова бе удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет

   
Доц. д-р Анна Ангелова бе удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет

На заседание на Академичния съвет ректорът проф. дфн Анастас Герджиков удостои доц. д-р Анна Ангелова с Почетен знак със синя лента на Софийския университет. Доц. Ангелова получи отличието за своята всеотдайна и професионална работа като директор на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“.

Доц. д-р Анна Ангелова благодари за високото отличие и заяви, че за нея е изключителна чест да го получи. Тя подчерта, че го приема преди всичко като оценка за работата на нейните колеги от Университетската библиотека и като оценка и признание за институцията Университетска библиотека.

Доц. Ангелова призна, че не тя е избрала професията си, а така се е случило, че професията е избрала нея, когато по разпределение попаднала съвсем случайно в Университетската библиотека. „Някак си тя ме омагьоса и никога не пожелах да я напусна. Трябва да ви кажа, че тази магия я има и до днес, и ето вече 42 години продължавам да съм част от Университетската библиотека“, каза доц. Ангелова. Тя подчерта, че там е срещнала изключителни специалисти, на които дължи много – и в професионален, и в личен план, и използва случая да им благодари.

1

Директорът на библиотеката на Алма матер не пропусна да изрази благодарността си и към своите преподаватели от Факултета по славянски филологии, Факултета по педагогика и от Историческия факултет на Университета. „Искам да благодаря и на моите колеги за ежедневните им усилия и висок професионализъм. Искам да благодаря на самия Университет за предоставената ми възможност да се реализирам като изследовател“, каза още доц. Ангелова.

Тя сподели, че не е осъществила детската си мечта да стане археолог, но подчерта, че за сметка на това всеки ден се занимава с библиотечна археология, цитирайки акад. Дмитрий Лихачов, който определя така процеса на издирване на раритети в библиотечните фондове. „Като изследовател съсредоточих моята работа върху богатия фонд на Университетската библиотека и изследването на редки и ценни издания и формирането на специални колекции“, допълни доц. Ангелова.

2

В своето слово директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ обърна особено внимание на това, че библиотекарите се сблъскват всеки ден и с мълчанието на книгите. Мълчанието на непрочетените книги. Доц. Ангелова подчерта, че върху това явление днес фокусират погледа си различни учени – библиотечни специалисти, библиолози, философи и други изследователи, а статистикът Насим Талеб го определя с термина „анти-библиотека“. Тя припомни, че за непрочетените книги говори обстойно и в своето почти последно публично появяване Умберто Еко, който е притежавал огромна библиотека, съдържаща над 40 хиляди тома. На въпроса на журналист дали ги е прочел, той отговорил: „Не, разбира се, но аз продължавам да купувам старите книги, не защото мога да ги прочета, а заради предизвикателството да ги притежавам“. Доц. Ангелова допълни, че по изчисленията на Умберто Еко, ако човек чете от 10-годишен до 80-годишна възраст по една книга всеки ден, то той би могъл да прочете 25 200 книги. Трошици, както казва Еко, сред милионите непрочетени книги. И допълва: „Ето защо непрочетените книги са много по-важни и по-ценни от прочетените“.

4-1

Днес, когато се опитваме да вкараме научните изследвания в наукометричния калъп и да прибавяме различни индекси, въпросът за непрочетените текстове става все по-актуален, подчерта доц. Ангелова. По думите й, емблематичен в това отношение е примерът с Алберт Айнщайн, който през 1935 година публикува в съавторство една статия, която почти няма отзвук. За тридесет години научно обращение статията е цитирана едва 70 пъти. Само през 2018 г. обаче статията е цитирана над 15 000 пъти. „Вероятно Умберто Еко ще се окаже прав, че непрочетените текстове са много по-важни от прочетените“, каза още доц. Ангелова.

Накрая тя заяви, че затова ни е необходима библиотеката днес, когато всичко около нас се променя под знака на новите технологии. „Променя се книгата, променя се начинът на четене, променя се професията ни, променя се дори библиотеката. Изконна остава обаче функцията на библиотеката да съхранява, да пази предизвикателствата. Изконна остава и азбучната истина, че не може да има достоен университет без голяма и добре уредена библиотека, която пази предизвикателствата на прочетените и непрочетените книги, за да ги предаде на следващите поколения студенти и преподаватели“, заяви накрая доц. Ангелова и отново благодари за полученото отличие.

Доц. Ангелова вече 10 години заема поста директор на Университетската библиотека – най-голямата научна библиотека в страната ни. За този период тя успя да организира дейността на библиотеката и да обедини колектива.

Библиотеката на Алма матер бе номинирана за библиотека на годината, спечелила симпатиите и заслуженото доверие от страна на професионалната организация, в която членуват повече от 1200 библиотечни специалисти от различните видове библиотеки от страната.

Наред със служебните си задължения като ръководител на Университетската библиотека в годините доц. Анна Ангелова се доказа и като завършен изследовател и преподавател с изключително плодотворна поредица научни трудове, свързани както с работата в библиотеката, така и с други професионални области.

Големи са заслугите на доц. Ангелова, свързани с подобряване на материално-техническата база на библиотеката на Алма матер. Усилията й доведоха до драстични промени във филиалните библиотеки, резултат на съвместните действия с деканските ръководства. Реконструирани бяха Централната библиотека, филиалните библиотеки на Факултета по математика и информатика и Факултета по славянски филологии.

Изключителни са заслугите на доц. Ангелова в популяризирането на прояви от различно естество в Алма матер. Особено голямо значение има изложбената дейност на библиотеката, при която доц. Ангелова се изявява в ролята на компетентен модератор на тези събития.