Лектор доц. д-р Стефан Лалковски, катедра „Ядрена техника и ядрена енергетика“ – присъединена към катедра „Атомна физика“, ФзФ, СУ „Св. Климент Охридски“.

Д-р Стефан Лалковски е доцент във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на клон „Космос“ към Съюза на физиците в България. Доц. д-р Лалковски е завършил докторантура по ядрена физика във Физически факултет на СУ. Бил е постдок в Университета на Брайтън и ръководител на проекта (project manager) UK NuSTAR, който произведе детекторните системи за FAIR от британската апортна вноска в многонационалния консорциум. Научните му интереси са свързани с изучаване на свойствата на екзотични неутронно-богати ядра.

Всички ние сме направени от звезден прах.

100% от материалът в нашите тела е синтезиран в звездните недра, както впрочем и всичко, което ни заобикаля. Според съвременната парадигма леките елементи, като водород, хелий и малки количества литий, са синтезирани по времето на Големия взрив, а синтезът на всички по-тежки елементи, като въглеродът, на който е основан живота такъв какъвто го познаваме, или желязото в червените ни кръвни телца, е започнал на много по-късен етап в звездните недра и при звездни избухвания. Тези процеси продължават и днес. Слънцето и другите звезди светят, тъй като в техните ядра се сливат леки до по-тежки ядра. Законите на микросвета, обаче позволяват осъществяване на ядрен синтез до елемента желязо, който е 27-ми поред в периодичната таблица. Тогава, от къде идват по-тежките елементи? Как и къде са синтезирани те? Защо животът на Земята е базиран на въглеродна основа? А възможно ли е другаде във Вселената да не е? Защо златото и платината са редки метали? Отговорът на тези и на други подобни въпроси се крие в дълбокото ни разбиране на свойствата на микросвета.