Докладът „Stamp-Based Gamification for Enhancing Museum Engagement and Informal Learning“ на проф. д.н. Невяна Кръстева, ас. Теодор Даскалов и д-р Алексей Потебня от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е приет за представяне на международната конференция The Future of Education 2026, която се провежда през юни във Флоренция, Италия.

Конференцията е организирана от международната образователна мрежа Pixel и вече шестнадесета година събира учени, университетски преподаватели, изследователи и експерти от цял свят за обсъждане на иновациите в образованието, дигиталната трансформация, обучението през целия живот и новите подходи към преподаването и ученето. Форумът е сред утвърдените международни научни събития в областта на образованието, а представените доклади се публикуват в рецензиран сборник с ISBN, ISSN и DOI идентификатори и се предлагат за индексиране в международни научни бази данни.

Изследването представя разработването и пилотното приложение на иновативен модел за геймификация на музейното преживяване чрез система от печати („stamp passport“), насочена към повишаване на ангажираността на посетителите, стимулиране на неформалното учене и изграждане на дългосрочен интерес към културното наследство. Проектът е разработен в рамките на университетски курсове по маркетинг и културен мениджмънт и съчетава физическа система за събиране на печати с дигитална версия, базирана на QR кодове, позволяваща както присъствено, така и дистанционно участие.

Концепцията стъпва върху международни добри практики, включително популярния японски модел „stamp rally“, както и върху съвременни изследвания в областта на музейната геймификация. Чрез интерактивни задачи, игрови механики и персонализирани маршрути за изследване на експозициите моделът цели да превърне посетителя от пасивен наблюдател в активен участник в процеса на откриване и интерпретиране на културното съдържание.

Пилотното приложение обхваща редица български музеи, сред които Националният исторически музей, Националната галерия, Регионалният исторически музей – София, Техническият музей „Стара София“, Етнографският музей, Музейко и Музеят по антропология към Софийския университет. В рамките на проекта студентите работят като създатели на преживявания, разработвайки тематични станции, образователни предизвикателства, визуални материали, дигитални прототипи и инструменти за обратна връзка от посетителите.

Резултатите от проведените тестове показват по-дълго време, прекарано в музейните експозиции, по-висока удовлетвореност на посетителите и по-добро запаметяване на културна и научна информация. Изследването демонстрира също потенциала на сътрудничеството между университетите и културните институции за създаване на нови форми на образователно взаимодействие и обществено въздействие.

Докладът предлага практически модел, който може да бъде адаптиран от музеи в различни държави като достъпно и мащабируемо решение за привличане на млади аудитории, насърчаване на ученето чрез преживяване и стимулиране на повторни посещения. В същото време изследването поставя по-широк въпрос за бъдещето на културните институции в епохата на дигитализацията – не само как да съхраняват знание, но и как да създават условия за активно участие в неговото преживяване.

На 18 юни 2026 г. докторант Теодор Даскалов представя резултатите присъствено във Флоренция, в конгресния център на Grand Hotel Mediterraneo, пред международна аудитория от изследователи и практици в областта на образованието и културния мениджмънт. Представянето на доклада е важна възможност българският опит в областта на геймификацията, културното наследство и неформалното образование да бъде включен в глобалния дебат за ролята на културните институции в обществото на знанието.

Проектът показва, че бъдещето на музеите не зависи единствено от внедряването на нови технологии, а от способността им да създават смислени човешки преживявания. Именно чрез подобни инициативи музеят се утвърждава като пространство, в което културното наследство не просто се съхранява, а се превръща в основа за любопитство, участие и съвместно създаване на знание. В този смисъл представеното изследване предлага не само практически инструмент за повишаване на посетителската ангажираност, но и визия за нов тип взаимодействие между университетите, културните институции и обществото.