В аналитичен материал на „Капитал“, озаглавен „От Иран до България: шок по веригата“ – доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на катедра „Икономика“ и зам.-декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, коментира икономическите последствия от конфликта в Близкия изток.

Има риск от повишаване на инфлацията, посочва доц. Димитър Златинов. Според него обаче сегашната ситуация не може да се сравнява с икономическите процеси от 2021 - 2022 г. „Разликата е, че тогава съвпаднаха няколко шока, произтичащи от прекъснатите вериги за доставки, рязкото повишаване на вътрешното търсене след премахване на ограниченията от пандемията, газовия и електроенергийния шок за Европа. Сега изходната точка е по-спокойна - по данни на НСИ годишната инфлация в България по ИПЦ през февруари 2026 г. е 3.3%, а по ХИПЦ е 2.1%. Очакванията ми са, че ще има известен инфлационен натиск, но той ще бъде бързо преодолян при бързо разрешаване на конфликта“, обяснява доц. д-р Златинов.

Най-големият риск според доц. Златинов е в морските маршрути и свързаните с тях входове чрез Суецкия канал и Ормузкия проток. „Това означава риск не само за енергийните доставки, но и за контейнерните доставки, рязко повишаване на цените на химикалите и на торовете, както и на някои метали, пластмаси и компоненти“, обяснява той. Според него за България най-уязвими изглеждат секторите на транспорта и логистиката, химическата и торовата индустрия, а оттам и хранителната индустрия при поскъпването на торове, фуражи и превоз. Несъмнено негативен ефект ще има и за туристическия сектор и авиопревоза при повишаването на цените на транспортните услуги. Металообработката и машиностроенето също ще бъдат повлияни негативно, ако се удължат сроковете за доставка на компоненти за производство. Така пряко могат да бъдат засегнати сектори, които представляват над 30% от брутната добавената стойност в българската икономика, изчислява доц. Златинов.

За експортно ориентираните български производители ефектът от войната в Иран ще бъде по-скоро вторичен. Директната търговска експозиция към отделни страни от региона е сравнително ограничена, с едно важно изключение - Турция. По данни на НСИ за 2025 г. износът към Турция е приблизително 7% от общия износ на България. „Освен голям външнотърговски партньор на България, Турция е транзитен и производствен хъб със съществено значение. Евентуален по-сериозен шок, който засегне турската икономика, транспорт или външна търговия, би се пренесъл към България не само по линия на по-слабото търсене, но и през по-скъпи или забавени входящи доставки по линия на вноса на стоки“, отбелязва доц. Златинов.

При бързо успокояване на конфликта доставките на петрол биха се стабилизирали и цените постепенно биха спаднали. При по-дълбока ескалация обаче не е изключен риск от стагфлация - комбинация от по-нисък растеж и по-висока инфлация, която би оказала натиск и върху българската икономика, посочва още доц. д-р Димитър Златинов.

Той коментира и мерките на правителството в отговор на кризата, фокусирани върху хората с ниски доходи. Предложените мерки създават възможност за поддържане на по-високите цени и се поражда риск от инфлационна спирала, предупреждава доц. Златинов. „По-добрият отговор според мен е по посока на осигуряването на стабилност на предлагането на енергийни ресурси, което позволява туширане на ценовия натиск и запазване на реалната покупателна способност на населението“, казва той.

Пълният текст на статията, публикувана на 27 март 2026 г. в „Капитал“, можете да прочетете тук.