Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Образователна дейност / Магистърски програми уч. 2022/2023 г. / Образованието по история в средното училище

   

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти)

Форма на обучение: редовна/задочна

Прием: зимен семестър; държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: Гл. ас. д-р Красимир Сашков Кръстев

тел.: 02 9308 279

e-mail: kskrustev@uni-sofia.bg

 

1. Насоченост, образователни цели

Магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ си поставя няколко амбициозни цели. Първата е да надгради академичното историческо образование от степен „бакалавър“ в посока към практико-приложна реализация в училищното историческо образование. Втората е да разшири обхвата на академичните исторически знания в интердисциплинарна посока към географията, философията, българския език и литература, гражданското образование, музейната педагогика. Третата е да се предостави възможност на студенти от историческите факултети на българските ВУЗ-ове да придобият педагогическа правоспособност, в случай че не са я придобили по време на следването си. Програмата се явява и естествен път на желаещите да получат образователната и научна степен „доктор“ в сферата на училищното историческо образование.

Магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ стъпва на стабилни основи, изградени от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедрата „Архивистика и методика на обучението по история“ и на гост-преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, чрез които се разширяват педагогическите и дидактическите измерения на историческото познание.

2. Професионални компетенции

В хода на обучението студентите придобиват специфични знания и умения, необходими за работа с ученици и съобразени с новите педагогически и частнодидактически изисквания на обучението по история и цивилизации. Прилагат се интерактивни и други подходи в обучението, съобразени със съвременните педагогически теории. Програмата има интердисциплинарен характер. Заложените курсове отразяват постиженията на историческата наука, иновативните методи, необходими за преподавателска работа, за да се постигне по-голяма гъвкавост в обучението. Основните професионални компетенции са свързани с комуникацията преподавател – ученик/студент, работа в екип, самоинициативност, критичност.

Студентите развиват техники, характерни за историческата наука, приложими в обучението. С подкрепата на преподавателите, те работят върху умения за изграждане на научен текст и публичното му представяне и защита.

Добрата научна общоисторическа, методическа и практическа подготовка ща допринесе за по-голямата самоувереност и стремеж към самоусъвършенстване през следващия етап от развитието и професионалната реализация на специалистите в областта на образованието.

3. Професионална реализация

Завършилите магистърската програма надграждат своята базова научно-практическа хуманитарна подготовка, придобита в бакалавърската степен. Те имат право да работят като учители по история в средното училище и учители в областта на гражданското образование; като експерти и консултанти в системата на образованието; като автори и съставители на дидактически помагала по история, както и в неправителствени организации, където е необходимо съчетаването на историческата подготовка и доброто познаване на образователната система и политика с обучението по история.

4. Условия за прием

Събеседването за прием на кандидатите в магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ за места, субсидирани от държавата, се провежда през месец септември. За тази цел всеки кандидат представя избрана от него тема измежду предложените по-долу. Кандидатите отговарят и на въпроси, отнасящи се до мотивацията им за избор на програмата. Приемът срещу заплащане е възможен само за кандидати, завършили бакалавърската си степен с успех не по-нисък от добър 3,50.

5. Теми за събеседване

 

  • Класификация на методите в обучението по история.
  • Методи на активното учене.
  • Типове уроци в обучението по история.
  • Техники на историческото познание.

Литература:

1. Коледаров, П. Картата и историко-географските изображения при изучаването на историята. – Във: Въпроси на учебно-познавателната работа по история. Част I. София, 1969, с. 215 – 297.

2. Кръстев, К. С. Урокът по история чрез методите на активното учене. Пловдив, 2022.

3. Кушева, Р. Методика на обучението по история. София, 2006.

4. Радева, М. Методи на обучението по история. – В: Шопов, Й., Радева, М., Георгиев, Г., Будинов, С., Тодоров, Ю. Проблеми на обучението по история в училище. София, 1993, с. 35 – 72.

5. Стойчева, В. Урокът по история. Учебно помагало. Велико Търново, 2007.

6. Табакова, К. Методика на обучението по история (курс лекции). София, 2013.

7. Учебни програми по история и цивилизации за V – X клас. (Общообразователна подготовка) <https://www.mon.bg/>

8. Учебна програма по история и цивилизации за XI – XII клас (Профилирана подготовка) <https://www.mon.bg/>

9. Тодоров, Ю. Аудиовизуални и информационни технологии в обучението. София, 2009.

10. Шопов, Й., Георгиев, Г. Методика на обучението по история. Второ преработено и допълнено издание. София, 1978.

11. Яковлев, Н. М. Методика и техника на урока в училище. В помощ на начеващия учител. Преведе от руски Г. Хрусанов. София, 1960.

12. Haynes, A. The Complete Guide to Lesson Planning and Preparation. New York, 2010.

13. Murphy, J. 100 Ideas for Teaching History. London – New York, 2005.

14. Thomas, E. 100 Ideas for Secondary Teachers. Outstanding History Lessons. London, 2017.

_________