Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Специалности / Магистърски програми / Биологически факултет / Молекулярна биология / Биохимия

   
   

Ръководител: доц. д-р Иванка Цачева
тел. 02 8167 338
е-mail: itsacheva@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: доц. д-р Деница Теофанова
е-mail: teofanova@biofac.uni-sofia.bg

Форма на обучение: редовно (държавна поръчка и платено обучение)
Срок на обучение: 3 семестъра

Обучението се осъществява по утвърден учебен план и осигурява на магистрите висока адаптивност по отношение на тяхната професионална реализация. Учебният план на магистратурата по „Биохимия“е структуриран в три направления - Молекулярна биология, Молекулярна имунология и Молекулярна диагностика, определящи съответната специализация за студентите. През първия семестър студентите ще получат фундаментални познания за съвременните биохимични направления, интердисциплинарни подходи и експериментални методи, които са определящи и задължителни за трите специализирани модули. Обучението на студентите магистри в трите направления позволява преки контакти и дискусии с всички преподаватели на Катедрата по Биохимия, поощрява тяхната инициативност и дава възможност за усъвършенстване на практическите им умения чрез обучение и работа в научно-изследователски лаборатории в СУ, Биомедицински центрове и БАН.

Обучението се провежда на български език. Програмата обхваща изучаване и полагане на изпити/текуща оценка по 8 задължителни и 2 избираеми дисциплини (избрани от общо 6 предложени), разработване и защита на дипломна работа. Процесът на обучение по семестри е структуриран както следва:

Първи семестър: 5 задължителни;

Втори семестър: 3/4 задължителни, 2 избираеми дисциплини и учебна практика. Вторият семестър е насочен според бъдещата професионална реализация в три модула: Молекулярна биология, Молекулярна имунология, Молекулярна диагностика и Молекулярна аграбиология. Студентите избират един от четирите модула.

Трети семестър: 1 задължителна дисциплина – преддипломен практикум, изработване на научен проект и защита на дипломна работа.

Професионални компетенции

  • Задълбочени познания върху молекулните механизми на биохимичните процеси на различни нива (геном, транскриптом, протеом, интерактом, сигналозом, метаболом) и взаимодействията на биологичните макромолекули във високо-организирани клетъчни и междуклетъчни структури с акцент върху преноса на информация и изменчивостта, контрола, регулацията, сигнализацията и интеграцията на различните процеси, определящи стабилността и функционирането на организмите.
  • Задълбочени знания и умения върху методичните подходи за анализ на тези механизми
  • Възможност за творчески подход при анализа на биохимичните основи на редица непознати или слабо изучени процеси в живите клетки и организми.
  • Възможност за разработване на експериментални задачи с използване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на широк кръг биологични и медико-биологични направления.
  • Познания на биохимични процеси в норма и патология.
  • Умения за практическо приложение на придобитите знания за създаване на продукти с приложение в диагностиката, биомедицинската практика, селското стопанство, в производството на разнообразни фармакологични препарати, участие в реализирането на високо-технологични производства и др.
  • Умения за разработване и реализация на проекти.
  • Умения за работа в екип, вземане на решения и инициативност.

Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна биология придобиват допълнителни компетенции:

  • Възможност за разработване на теоретични и експериментални задачи с използване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на протеомиката, геномиката транскриптомиката и метаболомиката.
  • Основни познания за върховите омикс-технологии и техните неограничени възможности за анализ
  • Познания по биоинформатика, развиване на способности и умения за обработка на експериментални данни, генерирани от омикс-технологиите

Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна имунология придобиват допълнителни компетенции:

  • Задълбочени познания върху молекулните механизми, които стоят в основата на функционирането на човешката имунна система.
  • Усвоени съвременни методични подходи за анализ на тези механизми, в това число и съвременните имунологични методи, прилагани в клиничната практика за диагностика и терапия
  • Възможност за творчески подход при анализ на имунохимичната основа на редица непознати или слабо изучени процеси в контекста на имунния отговор

Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна диагностика придобиват допълнителни компетенции:

  • Приложение на лабораторната диагностика в здравеопазването и организация на специализирани лаборатории в тази област;
  • Молекулярна патология, диагностика, прогностикация и консултиране на моногенни и редки заболявания и състояния;
  • Анализ за предиспозиции, оценка на риска и консултиране на често срещани мултифакторни заболявания и състояния;
  • Биохимични, включително метаболитни и хормонални анализи за нуждите на здравеопазването и спорта;
  • Формиране на терапевтични стратегии и мониториране на терапии, включително за нуждите на индивидуализираната медицина и други свързани области.

Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна агробиология придобиват допълнителни компетенции:

 

  • Възможност за разработване на теоретични и експериментални задачи с използване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на протеомиката, геномиката транскриптомиката и метабо- ломиката при растения;
  • Приложение на съвременните знания, умения и компетентности, придобити от различни биологични дисциплини в областта на агро- биологията;
  • Осъществяване и задълбочаване на връзките между молекулярната биология и развитието на съвременното земеделие.

Професионална реализация

Завършилите магистърската програма по Биохимия могат да продължат обучението си в следващата степен на образование – докторантура. Придобитите знания позволяват реализация и перспективи за кариера в подходящи образователни и научно-изследователски институции с биомедицинска насоченост, занимаващи се с фундаментални и приложни биохимични, микробиологични, молекулярно-генетични изследвания; в специализирани медико-диагностични лаборатории, клинични лаборатории, ин витро центрове; в дружества - производители и разпространители на биомедицински препарати; в предприятия, дружества и др., чиято дейност е свързана с микробиологични и биотехнологични производства, с хранително-вкусовата промишленост, фармацевтични компании; в звена свързани с хуманната и ветеринарната медицина; в селското стопанство; в системите за упражняване на санитарен контрол, мониторинг и опазване на околната среда, държавни и общински органи за здравен и екологичен контрол; лаборатории на спортни центрове; осъществяване на съдебно-медицинска експертна дейност и др.

Теми за събеседване по Биохимия
  1. Белтъци. Нива на структурна организация на белтъците. Връзка между структура и функция.
  2. Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Меха- низъм на ензимното действие.
  3. Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и оли- гозахариди. Гликолитичен обменен път. Регулация на въглехидратния метаболизъм.
  4. Биологични мембрани – структура и функции.
  5. Структура на ДНК. Организация на еукариотния геном; Пре- структуриране на генома. Подвижни генетични елементи.
  6. Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъ- чен апарат на репликацията. Молекулни механизми на репликацията.
  7. Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскри- пция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени.
  8. Регулация на транскрипцията при про- и еукариоти.
  9. Биосинтеза на белтъци (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Регулация на транслацията.
  10. Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни мо- дификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците.
  11. Междуклетъчна сигнализация. Хормони и рецептори. Видове екстрацелуларни сигнали. Тирозинкинази, МАР кинази, вторични по- средници на сигнала.
  12. Методични подходи за изолиране и пречистване на белтъци и НК (хроматографски, електрофоретични, хидродинамични и др.).
  13. Кодиране и експресия на имуноглобулини.
  14. Механизми на вродения имунитет.
  15. Механизми на адаптивния имунитет.