Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Йоханес Райнхарт бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Йоханес Райнхарт бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората, проф. Йоханес Райнхарт бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии и е по повод неговото съдействие за академичния обмен на студенти и преподаватели и за активното му сътрудничество със Софийския университет.

Проф. д-р Гергана Дачева, заместник-декан на Факултета по славянски филологии, запозна присъстващите с биографията на проф. Йоханес Райнхарт. Той е един от най-видните изследователи на палеославистиката, откривател на неизвестни славянски текстове, изследовател на славянското ръкописно наследство, изтъкнат специалист по етимология.

1-1

Роден е на 2 март 1951 година във Виена, където се дипломира, защитава докторска дисертация и преподава във Виенския университет. Със своята ерудиция и прецизност проф. Райнхарт, ученик на видния учен Франтишек Мареш, е типичен представител на прочутата виенска славистика, чиито основи са поставени от големия славист Ватрослав Ягич. Проф. Дачева подчерта, че проф. Райнхарт също като своите учители и предшественици има широки интереси в областта на палеославистиката, като съчетава чисто лингвистичните проучвания с комплексните изследвания върху различни славянски паметници. Той е един от малцината учени, които познават еднакво добре средновековната източнославянска и южнославянска ръкописна традиция, кирилското и глаголическото ръкописно наследство, отбеляза още проф. Дачева.

Проф. Райнхарт се обръща често към въпросите на старобългарския и българския език в своите лекции. Той води дълги години основните курсове и упражнения по старобългарски език във Виенския университет. Неговите курсове се отличават с прецизни съпоставителни наблюдения, както е при лекциите на тема „Богомили, патарени и хусити“ и „История на славянските секти“. Широките интереси и енциклопедичните познания на проф. Райнхарт му позволяват да направи и обзор на развитието на славянското езикознание с привличането на най-важните имена от българската славистика в курса му „Увод в славянското езикознание“, подчерта проф. Дачева.

2-2

Тя изтъкна още, че проф. Райнхарт е преподавател с широки научни интереси и задълбочена подготовка, научен ръководител на десетки дипломни и докторантски работи. Той помага като академичен наставник през последните 15 години на редица български докторанти от Катедра „Кирилометодиевистика“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, както и на студенти от Факултета по славянски филологии, каза проф. Дачева. Проф. Райнхарт е редовен участник в научните форуми, организирани от Катедра „Кирилометодиевистика“ и самият той винаги радушно приема изследователите от Софийския университет на научните прояви, организирани от Института по славистика на Виенския университет.

Приносите на Йоханес Райнхарт в палеославистиката са многостранни, като се открояват неговите значителни постижения в изследването и публикуването на глаго­лически паметници, свързани, както с най-ранната глаголическа старобългарска тради­ция, така и по-късно запазените хърватски извори, посочи проф. Гергана Дачева. По думите й той е отличен познавач на старите славянски текстове от всички жанрове – библейски, апокрифни, литургически, аги­ографски. Това, което отличава неговите проучвания, е точното характеризиране на различни техни особености и контектуализирането им в средновековната европейска и славянска книжнина.

3-3

Основните му изследвания са посветени на връзките между най-ранните кирило­методиевски и старобългарски преводи и техните следи в хърватската глаголическа традиция. Значителни са приносите на проф. Райнхарт и в изследване на кирилското ръкописно наследство. Австрийският учен има приноси и за изследването на славянските църковно-юридически текстове.

„Трудовете на проф. Райнхарт са написани с много компетентност и ерудиция, с всестранен и задълбочен анализ на изследвания материал, с прецизност и акуратност. Той никога не предлага прибързани изводи, винаги аргументира твърденията си и често сам посочва възможните аргументи срещу предположенията си. Отнася се с уважение към чуждото мнение и към постиженията на другите изследователи, но същевременно е силно критичен и към себе си, и към другите и не пести критиките към колегите си как­то в статиите си, така и в многобройните рецензии, написани винаги с ерудиция и лич­но отношение към разглежданата проблематика“, каза в заключение проф. Гергана Дачева.

4-4

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков удостои проф. Йоханес Райнхарт със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

5-5

Проф. Йоханес Райнхарт произнесе академично слово на тема: „Моята среща със старобългарския език и литература“. В него той се върна към студентските си години във Виенския университет, когато по препоръка на индоевропеиста Манфред Маерхофер избрал специалността „Славистика“. Той изтъкна влиянието, което е имал върху него професор Франтишек Вацлав Мареш, най-вече в областта на историческата славистика и текстовата филология: „Той владееше граматиката на старобългарския език до степен, която аз не можех да достигна. В центъра на вниманието му и на творчество му в палеославистиката бяха каноничните паметници на старобългарския език, както и великоморавските и чешко-църковнославянските текстове. Освен това работеше и в областта на музикалните старобългарски произведения“.

В изказването си проф. Райнхарт направи преглед на своите изследвания върху старобългарския език и литература, най-напред върху лингвистичната им страна, а след това върху текстологичните и литературните изследвания. Той изтъкна, че в лингвистиката винаги са го привличали етимологията и лексикологията, а също и морфологията и синтаксисът. Що се отнася до етимологията, се е интересувал не само от предисторията на наследените думи, но и от тюркската прабългарска лексика. В областта на морфологията интересите му са насочени най-много към глаголите и сред тях преди всичко морфологичните архаизми.

6-6

„В моя доклад на Третия международен конгрес по българистика „Старобългарският език и реконструкцията на праславянския глагол“ стигнах до следния извод: «Като обобщение на направените наблюдения може да се каже, че изучаването на старобългарската граматика с нейните архаизми и иновации е задължително за обяснението на множество глаголни форми в славянските езици.“ Обаче в старобългарския език има не само морфологични архаизми, но и иновации“, отбеляза проф. Райнхарт и посочи няколко от старобългарските иновации, които е анализирал в свой доклад на славистичния конгрес в Любляна през 2003 година.

Акцент в академичното слово на проф. Райнхарт бе работата му върху издаването, анализа и текстологията на старобългарските паметници. Той посочи, че в центъра на неговите изследвания винаги са били хърватско-глаголическите текстове. Сред тях има много, които от гледна точка на езика имат непряка връзка със старобългарския език, обаче са много по-късни.

7-7

Проф. Райнхарт подчерта подкрепата за палеославистиката и изследванията на старобългарския език и литература в България: „Като отлична институция си спомням за Колоквиумите по старобългаристика, които се състояха през 80-те и в началото на 90-те години в София и в Банкя и които водеха до плодоносни дискусии на учени от разни земи. Аз можех да посетя няколко от тях и досега имам добри спомени от тях“. По думите му и днес българските научни институции притежават завиден брой специалисти и специалистки на старобългарския език и литература. „Има не само патриарси, а може би трябва да кажа матриарси, на палеославистиката като Климентина Иванова и Анисава Милтенова, но и много представители и представителки на палеославистиката от средното и младото поколение“, каза проф. Райнхарт и приключи своето изложение с надеждата, че старобългаристиката, която е една от основите на славистиката, и в бъдеще ще процъфтява и преуспява в България и извън нея.

Цялото слово на проф. Йоханес Райнхарт можете да видите тук .

"Благодаря сърдечно на Софийския университет за присъждането на почетното звание. Намирам за особено радостно да бъда почетен доктор на университет, в който са работили най-добрите слависти, сред които Милетич, Беньо Цонев, Стефан Младенов и Иван Дуйчев, както много, много други.", написа в Почетната книга на Софийския университет проф. Райнхарт.

8-8