Проф. Георги Вълчев припомни, че се е запознал с проф. Кръстева неотдавна при свое посещение в Япония, а по-късно е осъзнал, че задочната среща с творчеството й е била още в студентските му години – през 1985 г. с превода на „Записки под възглавката”.

„В историята на университета винаги има първопроходци, има хора, които погледнато отстрани вървят възходящи, силно, непоколебимо, но рядко си даваме сметка какви усилия се крият зад това. Да бъдеш първият българин с филологическо образование, с докторска дисертация, да бъдеш първият хабилитиран японист в България, да бъдеш основател и пръв ръководител на тази катедра, която виждате, че се радва на огромна популярност, защото нашият път като преподаватели и учени е това. И това е Ваша заслуга“, каза ректорът проф. Георги Вълчев.

Той посочи, че с огромно уважение връчва Почетния знак на ректора на Софийския университет на проф. Цветана Кръстева и допълни: „Със съзнанието, че университетът все още пази тези свои рефлекси да отдава почит на най-заслужилите свои фигури и да напомняме на младите хора и на нас самите старата максима, че нищо не започва от нас и нищо няма да свърши с нас. Бъдете жива и здрава!“.

Проф. Цветана Кръстева не скри вълнението си и благодари на проф. Георги Вълчев за удостояването с това отличие. „Искам да благодаря за признанието, което всъщност е признание към специалността, а не само към мен и да кажа, че изключително е прекрасно човек да получава, да бъде награждаван, но още по-прекрасно е човек да може да дава“, каза проф. Кръстева и благодари на Катедрата по японистика, на декана проф. Гергана Петкова, на ръководителя доц. Вяра Николова за възможността, която й предоставят сега да се опита да сподели опита и знанието, които е натрупала през годините в Япония.

„Вашата награда ще ме стимулира да продължавам това и занапред, защото всъщност първоначалният повод за моето присъствие тук не е толкова конференцията, а е интензивният курс по старояпонска литература, който в момента организирам за студентите от специалността „Японистика“, отбеляза тя и изказа искрената си благодарност към всички колеги от специалността, които от самото начало са направили така, че да се почувства желана, нужна и добре дошла след 30 години отсъствие. „Благодаря ви, скъпи студенти, за блясъка в очите, който ме зарежда с невероятна енергия“, каза още проф. Кръстева.

Тя припомни времето, когато е превеждала, плачейки, разказа „Небесното чудовище Агуи“ от Кензабуро Ое, в който той разказва за картини на Уилям Блейк и Салвадор Дали. В една от картините в небето има млечнобели облаци, в които са вплетени фигури. Според Ое това са фигурите на хората, които са били с нас в този свят, били са ни скъпи, отишли са си, но продължават да съществуват в този паралелен свят на млечнобелите облаци. „Искам да спомена за онези, които бяха в началото. Преди 35 години. За първите преподаватели, които са в млечнобелите облаци, редовните и хонорувани преподаватели Дора Барова, Людмила Холодович, Нели Чалъкова, първият японски лектор – Мазаки Сенсей. Към сенките, вплетени в млечнобелите облаци, се прибавиха и фигурите на двама наши випускници от първия випуск, които станаха и преподаватели в университета – Кирил Радев и Антон Андреев“. По думите й специалност „Японистика“ никога нямаше да има такова блестящо начало, ако не е бил огромният успех на лекторатите, на които са идвали хора, водени от чист интерес към Япония и нейната култура: „Никога няма да забравя тези хора и винаги в сърцето си ще имам топло чувство към тях“.

В заключение Проф. Кръстева посочи, че „Японистиката“ се поддържа от огромния интерес и обич към Япония в България, която не е само на ниво съвременни медии – манга и аниме, а има интерес към традиционната японска култура, към литературата и благодари на всички за тази тяхна обич.

Събитието продължи с лекция на проф. Цветана Кръстева на тема „Да бъдеш и да не бъдеш: поетика на неопределеността в шедьовъра на старояпонската литература Генджи моногатари (началото XI век)“.

Проф. Цветана Кръстева е един от основоположниците на българската японистика. Именно тя е един от създателите на специалност “Японистика” в Алма матер през 1990 г. и става първият ръководител на тази специалност до 1995 г. На нея дължим първите учебни планове и програми на специалността, които поставят основите на университетската японистика в България.

Професионалното развитие на проф. Кръстева започва през 1978 г., когато завършва магистратура по японистика в Института за азиатски и африкански изследвания на Московския държавен университет. Веднага след това продължава обучението си в Катедрата по японски език и литература на Токийския университет. През 1984 г. защитава дисертация на тема “Жанрови особености на японската дневникова литература”, с което става първият български японист с филологическо образование, получил докторска степен. Само пет години по-късно Цветана Кръстева става и първият хабилитиран японист в България (1989 г.), заемайки академичната длъжност “доцент” в Софийския университет. Нейно е авторството и на първото академично изследване по класическа японска литература в България – монографията „По следите на четката“, издадена от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ през 1994 г.

Академичната кариера на проф. Цветана Кръстева е съпътствана с активна преводаческа дейност. Тя е автор на превода на първото на класическо японско произведение, в превод от оригинала, издадено в България през 1981 г. Това са мемоарите на дворцовата аристократка Ниджо „Нечакана повест”. Само четири години по-късно проф. Кръстева превежда от оригинала още един от шедьоврите на класическата японска литература, дневникът на придворната дама Сей Шонагон „Записки под възглавката” (1985 г.). Освен тези два брилянтни превода, Цветана Кръстева е автор и на още десетки други преводи, както на класически така на съвременни японски произведения.

За своята преводаческа дейност проф. Кръстева получава едни от най-престижните национални награди в България.

След 1995 г. академичната кариера на проф. Цветана Кръстева продължава в Япония. През 2000 г. тя защитава втора докторска дисертация в Токийския университет на тема “Поетика на сълзите: Развитие на поетичния език в ранносредновековната японска култура”.

Едновременно с това през изминалите години тя заема професорски позиции в едни от най-големите и престижни японски университети, като преподавател по класическа японска литература, семиотика, философия и културна антропология.

Автор е на множество книги, студии и статии издадени на различни езици. Била е многократно гост професор в различни университети в Япония и в Европа.

През 2019 г. проф. Кръстева е избрана за чуждестранен член от страна на Япония на Academia Europea, a през 2021 г. получава една от най-престижните японски награди за изследванията си върху класическата японска литература и в частност върху едно от най-значимите произведения, не само в японската, но и в световната литература – средновековният роман “Генджи Моногатари”.

Проф. Цветана Кръстева е един от редките примери на български учен, който излиза извън пределите на националната академична общност и успява да спечели световна известност със своите преводи, изследвания и публикации в областта на класическата японска литература и култура и получава високо признание и оценка от страна на най-добрите специалисти в света в областта на японистичното познание.