„Нашата кауза е кауза за бъдещето. Ако не осъвременим училището, ще загубим младите хора – не просто като читатели, а и като граждани“, с тези думи деканът на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Амелия Личева откри инициативата „Литература в сегашно време“ в Националния пресклуб на БТА в София.
В Деня на светите братя Кирил и Методий – 11 май – България се превърна в едно общо пространство за четене. В различни градове в страната ученици, студенти, преподаватели, читалища и регионални библиотеки се включиха едновременно в национално четене на съвременни български автори. С подкрепата на Българската телеграфна агенция събитието придоби и общонационален обхват чрез стрийм от пресклубовете в София, Шумен, Варна, Стара Загора, Добрич и Плевен, излъчван онлайн в YouTube канала и Facebook страницата на агенцията.
След общото начало кампанията продължи в Университетската ботаническа градина. Там се събраха и авторите Кристин Димитрова, Виргиния Захариева, Мирела Иванова и Петър Чухов, а ученици от 203 ПЕГ „Св. Методий“ прочетоха свои избрани откъси от съвременни български произведения.
Като естествено продължение на този разговор Софийският университет, в партньорство с Queen’s, откри нова арт инсталация пред Университетската библиотека. Пейката, създадена от скулптора Иван Белев (Markovstudio), представя огледална фигура на четящ човек и кани минувачите да се разпознаят в нея.
Върху огледалната ѝ облегалка е гравиран цитат от романа „Отклонение“ на Блага Димитрова:„Вгледай се в това лице. Вгледай се внимателно. Не го ли познаваш? Поглед, вторачен напред в нещо, което всеки миг може да се появи, нещо, от което зависи всичко.“
Точно това е и посланието на кампанията „Литература в сегашно време“ – да отвори разговор за мястото на литературата в съвременното образование и да изгради естествен мост между класическите произведения и литературата на XX и XXI век. В този контекст проф. Амелия Личева подчертава, че изучаването на чужда литература не отнема, а обогатява – то ни помага да се превърнем в по-пълноценни и отворени към света граждани.
Според нея именно в активния диалог с други култури се крие възможността да съхраним и осмислим собствената си идентичност: „В 21-ви век няма да загубим патриотизма си, ако влезем в този разговор – напротив, ще го направим по-съзнателен и жив.“