Мото на седмицата е изказването на Мишел Бачлет, върховен комисар на ООН по правата на човека, което гласи: "Нашият призив днес е принципен, животоспасяващ и спешен. Хората по целия свят се нуждаят от държави, международни организации, научни и медицински институции и специалисти, за да осигурят възможно най-широк обмен на научни знания и възможно най-широк достъп до ползите от научните знания. Това е ключово за всяка ефективна политика в областта на общественото здраве. То е от съществено значение за борбата с изменението на климата" ( https://www.openaccessweek.org /).

Кръглата маса се организира по проект „Университетската научна периодика в областта на медиите и комуникациите – актуални проблеми и перспективи“ (Договор 80-10-42 от 23.05.2025 с ръководител: проф. д.н. Андреана Ефтимова) към Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Във форума се включиха 30 участници от 11 институции – от Факултета по журналистика и масова комуникация, Факултета по науки, образование и изкуства, Факултета по класически и нови филологии, Факултета по педагогика, Факултета по славянски филологии и Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университетската библиотека при Софийския университет, Института по български език при БАН, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Издателството на Нов български университет, Библиотеката на НБУ, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), УниБИТ, ИЕФЕМ – БАН, Института за изследване на изкуствата при БАН.

Проф. д.н. Андреана Ефтимова

Сред участниците бяха главни редактори и представители на екипите на изданията: сп. „Медиалог“, сп. „Медии и език“, серия „Обществени комуникации“, сп. „Визуални изкуства“, сп. „Филология“, издания на Института за изследване на изкуствата, сп. „Библиосфера“, сп. „Германистика и скандинавистика“, сп. „Социална работа“, сп. „Литературата“, сп. „Езиков свят“, сп. „Библиотека“ на НБКМ, сп. „Издател“, сп. „Европа и Ориента“ на ИЕФЕМ.

Доц. Биляна Яврукова

В първата част на кръглата маса встъпителен доклад направи проф. д.н. Андреана Ефтимова, организатор на форума, която очерта проблемите пред научната периодика, свързани с редакционно-издателския процес (редакционните стандарти и стратегии за гарантиране на високо качество на съдържанието, за ефективна и етична комуникация с автори, рецензенти и читатели и др.), използвания софтуер за издаване на научна периодика с отворен достъп, индексирането и реферирането в наукометрични бази данни, политиките за защита на българската научна продукция, дигиталните репозиториуми и библиотеки и др. Доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетската библиотека на Софийския университет, детайлно представи професионалния софтуер OJS и възможностите на дигиталния идентификатор на обекти (DOI). Проф. Мария Ендрева, ръководител на катедра „Германистика и скандинавистика“ на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, коментира и съпостави функционалностите на два професионални софтуера - Scholar Onе и OJS въз основа на редакционно-издателската си работа като главен редактор на сп. „Германистика и скандинавистика“. Ас. Биляна Живкова и гл. ас. д-р Данко Георгиев, Шуменски университет, представиха изданието на Катедрата по журналистика и масови комуникации – „Серия Обществени комуникации“. Дияна Гърличкова, магистър на програмата „Традиционно и дигитално публикуване“, докторант по медиен език и стил и редактор в сп. „Acta Medica“, засегна проблемите на хартиените фабрики и симулирането на научно изследване и авторство като актуални теми, коментирани на подобен форум в Румъния, а гл. ас. д-р Йордан Карапенчев, зам. главен редактор на сп. „Медии и език“, коментира изискванията за индексиране в различни международни престижни бази данни като труден на моменти лабиринт с непредвидим изход.

Втората част на Националната кръгла маса протече в оживена и полезна дискусия, в която се включиха хабилитирани лица и асистенти, докторанти и млади учени, директори и началник отдели на библиотеки, главни редактори, редактори, преводач редактори и др., които засегнаха различни аспекти от редакционно-издателския процес и научния обмен.