Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / В СУ бяха представени книги на Астрид Линдгрен и Петер Енглунд

   
В СУ бяха представени книги на Астрид Линдгрен и Петер Енглунд

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бяха представени книгата на Астрид Линдгрен "Ако светът не беше лудница" и книгата на Петер Енглунд "Битката: красота и печал". За изданията, които за първи път излизат на български език, говори чл.-кор. проф. дин Иван Илчев.

На събитието присъстваха посланикът на Кралство Швеция г-жа Луиз Бергхолм, проф. Вера Ганчева, директорът на Университетското издателство Димитър Радичков, преподаватели и студенти. Събитието бе организирано от Университетското издателство "Св. Климент Охридски", издателство "ПАН" и специалност "Скандинавистика" на СУ "Св. Климент Охридски".

Димитър Радичков изрази радостта си, че едновременно ще бъдат представени две големи шведски книги – дневниците, които Астрид Линдгрен е водила по време на Втората световна война, и книгата на големия шведски историк Петер Енглунд, която представя спомени на участници в Първата световна война.

Посланикът на Кралство Швеция г-жа Луиз Бергхолм отправи кратко приветствие към присъстващите. Тя благодари на специалност „Скандинавистика”, на ръководството на Университета, на Университетското издателство и издателство „ПАН” за организирането на събитието. Тя подчерта, че е изключително впечатлена от високото академично ниво на преподаване в специалност „Скандинавситика” и от способните и амбициозни студенти и изрази удоволствието си да е сред тях. Г-жа Луиз Бергхолм обърна внимание на наградата , с която Шведската академия удостои специалността за популяризиране на шведската култура в чужбина за 2015 г.

1

По думите на посланика на Кралство Швеция, езикът и литературата имат важно значение в живота на всички хора, защото именно чрез тях можем да се срещнем, прескачайки границите на времето и пространството, независимо кога, къде и как живеем. Тя обърна внимание, че двете книги правят именно това – разглеждат два много трудни периода от историята на света през XX век и дават една много различна и лична картина за двете събития и за реалността на войната за отделните личности. Луиз Бергхолм отбеляза, че книгите са особено актуални и днес, когато сме свидетели на различни конфликти и войни.

Тя благодари на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков, на проф. Вера Ганчева, проф. Иван Илчев и на всички в специалност „Скандинавистика” за работата, която вършат за разпространението на шведската литература в България. Луиз Бергхолм изрази надеждата си за още по-близко сътрудничество в името на още по-дълбоките връзки между България и Швеция.

2

Проф. Иван Илчев представи двете книги, преведени и издадени в България век след последното участие на Швеция във въоръжен конфликт на континента. Той отбеляза, че по-привична ни е темата за войните да е дело на историци или мемоаристи от народите, които са участвали в нея. По думите на проф. Илчев, от учебниците по история липсва информация за съдбата на обикновения човек, за това как той е виждал войната, за онова зловещо чувство, че постепенно се свлича в блато, създадено от онези, които би трябвало да го пазят от опасностите – политиците от неговата страна и техните т.нар. врагове. Човекът като личност, с неговите копнежи, надежди и терзания липсва не само от учебниците, но и от повечето научни изследвания, подчерта проф. Илчев.

В България тази линия става актуална през последните 20 години. Проф. Илчев даде пример с Университетското издателство, което наскоро е издало книга с разкази на български мюсюлмани от Западните Родопи и Пирин, запазили българските си имена.

3

Проф. Илчев подчерта, че книгата на Петер Енглунд "Битката: красота и печал" не е пълна история на Първата световна война и не дава пълна картина на това как я вижда обикновеният човек. В книгата няма подробни свидетелства за живота в тила на воюващите страни. Книгата е и географски ограничена, използвани са само текстове на западни езици, което естествено ограничава гледните точки. Всичко това показва, че книгата на Енглунд всъщност не е история в привичния смисъл на думата, а се родее с романа, добави проф. Илчев. Според него авторът е запленен от детайла и отделния щрих, насочва вниманието на читателя към неща, които обикновено биват подминавани: „Официалните истории са графики, изчистени от детайли, с рязък контраст между бялото и черното. Енглунд работи като импресионист – с нюанси, без които не можеш да видиш дрезгавината на залеза или мъглявото утро на бойното поле”.

Докато писаните от професионалните военни историци истории са всеобхватни, текстът на Енглунд се взира в личността. Наред с дневниците част от изворите, които авторът използва, са спомени, писани или публикувани години след като сраженията са заглъхнали. Тогава, когато техните автори са знаели много повече за събитията, в които са участвали и представата им за случилото се е променена. От тази гледна точка дневникът на Астрид Линдгрен изглежда по-реален, по-правдив, подчерта проф. Илчев. Авторката успява да съчетае битовизмите с големите събития, на които е свидетел. Поради работата си в шведската цензура Астрид Линдгрен е имала много по-добра представа от повечето шведи за това, което става не само в страната й, но и в Европа като цяло. Дневникът е пълен със страници, в които личи внимателното отношение на Линдгрен към детайлите.

4

Проф. Илчев изрази съмнение по въпроса дали Астрид Линдгрен е писала своя дневник единствено за собствена употреба. Според него дневникът ще е интересен за българските читатели, защото дава възможност да се докоснат до една действителност, която винаги е била чужда за целия ни регион. Текстът дава много добра представа за интелектуалното любопитство на пишещия го, за интереса на Линдгрен не само към това, което става в Швеция, но и към всичко, което става в света. Проф. Илчев отбеляза, че оценката, която Астрид Линдгрен дава на българската политика, показва колко далеч е била авторката от балканските проблеми и как всички ние градим твърди и устойчиви представи на основата на собственото си незнание.

В края на представянето проф. Илчев припомни думите на Марк Твен: „В крайна сметка това е историята и част от нея е истина”.

Радослав Папазов и Евгения Кръстева, студенти от специалност „Скандинавистика”, прочетоха кратки откъси от двете книги.