Заместник-ректорът по учебната дейност доц. Милена Стефанова благодари на кандидат-студентите, че са избрали да се явят на този предизвикателен изпит: „Убедена съм, че всеки един от вас си е дал преценка, че да бъдеш студент в Софийския университет, във Факултета по журналистика, е огромна чест и отговорност.“

Проф. Ефрем Ефремов, председател на изпитната комисия, покани доброволец, който да изтегли темата, по която ще пишат днес кандидат-студентите. Престраши се Светлина Попова от София, която изтегли „Отнесени от прехода“ и показа пред аудиторията и присъстващите журналисти още две контролни теми – „Настроение терминално“ и „Форумна любов“.

557 кандидат-студенти са заявили желанието си да се явят на писмения изпит по журналистика.

Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.

Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет.

Изпитната комисия формулира темите непосредствено преди изпита. Писменият изпит продължава 4 астрономически часа.

Предмет на оценка са:

а) уменията на кандидата да изгражда цялостен завършен текст – единен в структурно и смислово отношение; придържането към темата; ясното формулиране и аргументиране на авторската позиция (логическо, фактологическо, чрез позоваване на авторитети, чрез литературни, исторически и политически съпоставки и др.).

Самите твърдения на автора не са предмет на оценка, освен в случаите на допуснати фактологически грешки и смислови неточности, както и при изразяване на етническа и верска нетърпимост, на ксенофобия и омраза към другостта, към различието.

б) умението да се организира и композира изложението; да се подбират подходящи примери; да се правят анализи и обосновани заключения;

в) общата култура: познаване и уместно боравене с историческите, социалните, политическите, научните, културните, литературните и др. факти, използвани в изложението;

г) писмената култура: богатство на езика и обработеност на стила; правопис и пунктуация; избягване на клишета и заучени формулировки (езикови, литературни/литературоведски, журналистически и др.); избягване на словесно разточителство, общи фрази, преднамерена маниерност, смислови и логически повторения;

д) оригиналност на подхода при избор на гледна точка, на жанрова форма; при въвеждането в темата, финала на разработката; при изграждането на образи, използването на паралели, антитези и др.